Видео със словото на патриарх Даниил може да гледате тук.

„Рождеството на Пресвета Богородица е голям и славен празник, дългоочакван, с небесен Божий промисъл е подготвено да се случи това събитие – да се роди това детенце, тази чиста девица, която ще е способна да послужи за тази велика тайна – въплъщението на Сина Божий, за спасението на човечеството“. Това каза в проповедта си Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил, след като отслужи света литургия за празника Рождество Богородично в столичния храм „Рождество Богородично“ в кв. „Лагера“.

На днешния ден се отбелязва един от големите църковни празници - раждането на Божията майка, света Дева Мария. Нарича се също Рождество Богородично или Малка Богородица.

В словото си патриархът говори за вселената и за природата. Той каза, че Господ е създал човека и сме предназначени да бъдем тези човеци, тези същества, създадени по Божий образ и подобие, където пълнотата на божеството, цялата Негова премъдрост, цялата Негова обич, любов и благост да се изливат на творението. Негово Светейшество попита: „Но виждаме ли в човешкия род, дори в самите нас, виждаме ли да има постоянна благодарност към Бога?“ и отговори, че се ползваме с всичко, което Господ ни е дал, но себично, егоистично, без дори да мислим не за Бога, а за хората, които са около нас. „Ето цялата вселена е толкова добре настроена, а душата на човека е поразена от греха, това разстройство измъчва самите нас и в нас е този дисбаланс, тази дисхармония, тези противоречия, с които е пълен човешкият свят се отразяват и на природата“, каза патриарх Даниил.

Негово Светейшество отбеляза, че е трудно да се въдвори Божият мир в човешкото сърце и да направим такава равносметка колко от нашето време е изпълнено с мир, благодарност, с безметежие дори в скърбите, както мъчениците са ги мъчили. Човешката душа, сърцето и целият човек трябва да се изпълни с Божия мир и с радост, със славословие, но виждаме, че това не е лесно. 

Патриарх Даниил говори и за родителите на Пресвета Богородица - Йоаким и Анна, които дълги години не са имали дете. Той отбеляза, че с това изпитание, което Господ им е пратил, той е заздравил любовта между тях, защото колко семейства днес, ако няколко години не се роди рожба, и започват обвинения, съмнения и хората страдат, и се измъчват, или се обвиняват и разделят. Това е когато я няма вярата и упованието в Бога, защото Господ има промисъл, а в Свещеното Писание се казва: Господ възлага бреме, но Той и спасява. 

„И днес науката потвърждава, че още от зачатието на плода в утробата на майката детето възприема и живее с всичко онова, с което живее майката. Всички изживявания, които са в душевността на майката, те влияят върху детето: и страховете, караниците, неразбориите водят до душевни травми у плода, и после, когато се роди детенцето, те се проявяват в неговия живот“, каза Негово Светейшество. 

Той припомни, че съвсем естествено Света Богородица е била заведена на тригодишна възраст от своите родители в Йерусалимския храм, където се е чувствала като у дома си и молитвата е била нещо толкова свойствено за нея. Света Богородица е първият човек, който в пълнота изпълнява най-голямата заповед, която Господ ни е дал и я има в Стария Завет. Тя изпълнява Божия промисъл за идването, раждането на Спасителя на света - на Богочовека Господ Иисус Христос, Който дойде за нашето спасение, каза патриарх Даниил.

Негово Светейшество се обърна към вярващите с посланието, че заради това днес е велик празник и велика радост е била в дома на светите Йоаким и Анна, когато на тази преклонна старост Господ е проявил Своята милост и им е дарувал чедо – по техните горещи молитви и заради тяхното голямо желание на сърцето да получат Божието благословение.

Патриарх Даниил завърши своята проповед с думите: „Нека и ние се стараем, по примера на светите и праведни Йоаким и Анна, и на малката девица Мария, в семействата да има съпружеска вярност, да има това разбиране какъв е смисълът на човешкия живот – не живеем за себе си, а смисълът е да срещнем Христос, да се очисти сърцето ни, да получим, да възприемем и да запазим Божията благодат – това общуване, единението ни с Бога“.