За 22 ноември е насрочено заседание на Св. Синод на Еладската православна църква, на което ще бъде определено отношението му към резултатите от Критския събор.
С твърде остра критика по отношение на приетите в Крит документи се изказа Калавритският митрополит Амвросий.
В посланието си до Св. Синод на Еладската православна църква митрополит Серафим коментира състоялия се на о. Крит «Свят и Велик» събор и приетите на него документи.
Владиката отбелязва, че документът «Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят» е станал «белег за пререкание», «на падане и [не] ставане на мнозина» (Лука.2:34), с непредсказуеми последствия за единството на Светата Православна Църква.
Прочети още: КИТИРСКИ МИТРОПОЛИТ СЕРАФИМ: „КРИТСКИЯТ СЪБОР ПРИЕ СЪМНИТЕЛНИ РЕШЕНИЯ“
Вечерта на 6 октомври 2016 г. лекционната зала на Енорийския център при столичния храм „Св. св. Кирил и Методий”(ул. „Г. Вашингтон“ № 47) се изпълни с дошлите на откритата беседа на тема „Мисията на Православната Църква в съвременния свят“. Събитието, започнало и завършило с молитва, се проведе с благословението на председателя на благолепния храм, Негово Високоблагоговейнство ставр. ик. Александър Георгиев.
Прочети още: БЕСЕДАТА НА СВЕЩ. ВЛАДИМИР ДОЙЧЕВ: „МИСИЯТА НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ“
Религиозният фундаментализъм има много лица, но също така трябва да си припомним, че той има различен статут, форма и значение в зависимост от:
- религията, с която се идентифицира;
- епохата, в която се проявява;
- мотивите, от които се ръководи;
- средствата, с които си служи;
- целите, към които се стреми.
Радомир Чолаков е член на Върховния църковен съвет към Светия Синод на БПЦ-БП; магистър по канонично право на Виенския университет
Доскоро ние бяхме езичници и едва отскоро споделяме милостта на християнството. За да не попаднем в някакво заблуждение, искаме да научим от вас, представителите на най-висшите патриарси, на коя църква трябва да се подчиняваме?
Из обръщение на Петър, пратеник на княз Борис-Михаил Български, към представителите на петимата патриарси
Константинопол, 4 март 870 г.
По стечение на обстоятелствата (да кажем, по милост Божия), аз трябваше да присъствам на Великия и свят събор на Православната църква, бидейки включен по решение на Светия Синод на БПЦ в групата съветници към епископската делегация. По следващо стечение на обстоятелствата (да го наречем воля Божия) делегацията не замина. Тоест, аз не получих тази рядка, изключителна възможност, каквато се дава на малцина в рамките на интервали от десетки поколения.