Спектърът на значенията pneuma у светите евангелисти Матей и Марко не е широк и почти винаги неговата семантика се подразбира от евангелския контекст. Извън означенията на Лицето на Светия Дух, лексeмата “дух” се употребяват в значения на Дух Човешки (Мт 26:41, Мк 2:8) и нечистив дух (Мт 8:16, Мт 12:43, Мк 1:23 и др.).
В първия смисъл Светият Дух се упоменава в Глава Първа от Първата книга на Новия Завет, където се говори за зачатието на Иисус от Пресвета Богородица:А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго. (Мт 1:18) защото заченалото се в нея е от Духа Светаго (Мт 1:20).
В православната традиция не е било прието да се тълкува този стих във връзка със самата идея за зачатието на Богочовека и участието на Духа “Нито Гавриил, ни Матей са можели повече да кажат от това, че родилият се е от Светия Дух, но как и по какъв начин се е родил от Духа, никой не го е обяснил, защото е било невъзможно - ”[1]— пише Йоан Златоуст. Осем века по-късно до същия извод достига и Евтимий Зигабен, след като се опитва да анализира всички тълкувания на светите отци.
Може само да се обърне внимание на употребата на глагола ek (“из, от”), който припомня значенията движение отгоре надолу (1), източник (2), произход (4), средство за извършване (18). Четейки тук ek pneumatos agiou трябва да имаме предвид всички оттенъци на смисъла, зададени от този предлог.
Няма да е излишно да отбележим, че за самите действащи лица (евангелистите – бел. пред.), а също и за читателите на древноеврейския оригинал на Евангелието от Матей [2] (където думата “Дух”, както вече споменахме, е било съществително от ж.р.), както и в гръцкия текст (където е било в среден род), ангелската вест за зачатието е звучала по-неутрално, отколкото у латинските автори, а също и на съвременния руски и европейски читател (включително и български – бел.прев.), в чийто език “дух” – това е дума в мъжки род и читателското възприятие е обусловено от неговите теологически (най-вече) рефлексии [3]. Зачатието от ruah-pneuma подчертавало небесната чистота и надземната непостижимост на случващото се събитие.
Следващият път светия дух се споменава в пророчеството на Иоан, Кръстителя на Месията:Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън (Мт 3:11, Лк 3:16).
Според тълкованието на блажения Йероним, Самият “Свети Дух е огън, тъй като при своето слизане той се появява като огън над всеки вярващ”[4]. Златоуст пояснява: “изразът и с огън още повече изразява силата и могъщото въздействие на благодатта”[5]. Във всички тези тълкувания е общо това, че Светите отци не разглеждат упоменатия тук огън като нещо самостоятелно от ипостасите на Светия Дух. Огънят е явление и означава благодатта на същия този Дух. Разбирането на Светите отци се потвърждава и от библейския контекст: тези изрази в речта на Кръстителя могат да представляват типичен поетичен похват на старозаветните пророци, когато се използват паралелно повторения към определени думи, за да се засили емоционалността на изказа.
У апостол Марко в същата фраза откриваме една опозиция: аз Ви покръстих с вода, а той ще ви кръсти със Свят Дух (Мк 1:8), която подчертава разликата между Предтечата и Идващият, а също и пришествието на Месията като възникване нова епоха, предсказана от пророците в Стария Завет – епохата на Светия Дух.
Третото споменаване на Духа срещаме при описанието на Богоявление: и видя (Йоан) Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него (Мт 3:16), и у ап. Марка:И когато излизаше от водата, веднага видя да се разтварят небесата, и Духът като гълъб да слиза върху Него (Мк 1:10) Сравняването на Светия Дух с гълъб отвежда към Битие 1:2, където срещаме причастието merahefet “трепетно летящ“.
В равинистичната литература на основание на това място Божият Дух понякога се сравнявал с гълъб[6], а учителите на Закона са уподобявали Божия Дух, носещ се над водата при създаването на света, с птица, махаща с крилата над своите птиченца. В един късен таргум на Песн 2:12 думата глас на гълъб, звучащ в страната наша се тълкува като “гласа на Духа на спасението”[7].
Съгласно Златоуст, “Светият Дух слезе във вид на гълъб, за да обърне глас към Иисус” [8], и такова е общото светоотческо тълкуване (Йероним, Ефрем Сирин, Евфимий Зигабен): Духът нисхожда над Иисус, за да го посочи и отличи от Йоан и от другите кръстещи се и да покаже, че гласа на Отеца се отнася именно за Него. Според идеята на Светите Отци, Светият Дух тук се явява свидетел, че Иисус е Божия Син. Тогава Иисус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола (Мт 4:1). В Синодалния превод една и съща конструкция в едно и също изречение се превежда, не знайно защо, различно, поради което се губи опозицията upo tou pneumatos — upo tou diabolos. У ап. Марко: Веднага след това Духът Го извежда в пустинята (Мк 1:12).
Това четвърто споменаване на Светия Дух в евангелското повествование, както и предходните три, е свързано с образа на Христос. На това място Светият Дух движи Иисус, т.е Иисус се описва в отношение на някаква зависимост от Духа, ако можем да кажем като подчинен, както пишат някои западни изследователи [9]. Очевидно, че в представите на евангелистите активното действие на Духа по домостроителството на Сина е обвързано с разбирането за високото значение на Самия Дух Божий. Подобна идея изразява и св. Ефрем Сирин “написано е така, че никой от невярващите да не може да каже, че Духа е по-млад или стои по – ниско от Сина “ [10]. Това и другите упоменавания на Светия Дух у евангелистите Матей и Марко не оставят никакво място за субординация или намек за подценяване на Духа по отношение на Христос. Важно е също да се отбележи и ясно очертаното отличие на Светия Дух, който отвежда Иисус в пустинята, от ангелите, които са му служили след като се преборва с изкушенията (Мт 4:11).
Кога пък ви поведат, за да ви предават, недейте се грижи отнапред, какво ще говорите, и не обмисляйте; а което ще ви бъде внушено оня час, него и говорете; понеже не сте вие, които ще говорите, а Дух Светий. (Мк 13:11); ап. Матей уточнява: защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас (Мт 10:20)
Това е първото и единствено изпълване на вярващите от Духа. Дух, почиващ на Господа в Кръщението, който се е разпространил в неговите ученици. В Стария Завет подобни слова се използват само по адрес на пророците, затова според св. Йоан Златоуст, по този начин на вярващите в Христос се отдава достойнството на пророците [11].
12 глава на Евангелието от Матей присъства последователно реализираната тема за Светия Дух.
В 18 стих Иисус в синагогата, зачита пророчеството от Исая 42:1:Ето, Моят Отрок, Когото държа за ръка, Моят Избраник, към Когото благоволи душата Ми. Ще положа Духа Си върху Него
В 28 стих той обяснява творимите от Него чудеса като извършвани от сила, идваща от Светия Дух:Ако пък Аз изгонвам бесовете с Божий Дух, то значи, дошло е до вас царството Божие (Мт 12:28), и едновременно това е препратка към споменатото по-горе пророчество, което Иисус засвидетелства като изпълнено върху него.
Накрая, в 31-32 ри стих Господ изказва строга присъда:Затова казвам ви: всеки грях и хула ще се прости на човеците; но хулата против Духа няма да се прости на човеците; и ако някой каже дума против Сина Човечески, ще му се прости; но ако някой каже против Духа Светаго, няма да му се прости ни на този, ни на онзи свят (Мт 12:31-32).
По този се образува следния семантичен и символичен ред: Иисус е Месия, който е почитал Божия Дух — чудесата, извършени от Него, са извършвани със силата на Духа — невярващите в чудесата на Иисус и хулещите техния Източник се превръщат в богохулци.
В този стих Духът, очевидно, е поставен над Сина. Йоан Златоуст обяснява този момент по повод на невярващите юдеи, за които ако не е било очевидно Божеството, скрито под “здрача на небето”, то напълно са били видими деянията на Светия Дух, извършени от Иисус [12]. Ориген отнася хулата на Сина към невярващите, които извършват това от незнание и затова могат да получат опрощение, ако се разкаят. Под непростима хула на Духа видният богослов разбира “този, който е бил достоен да стане съпричастен към Светия Дух и внезапно е отстъпил от него“ (Нач. 1.37), но такова разбиране е чуждо на евангелския контекст, особено ако обърнем внимание на това, как в паралелно място евангелист Марко специално пояснява (видимо, има предвид тълкованието на ап. Петър) тези думи:Това каза Той, понеже говореха: в Него има нечист дух (Мк 3:30), и в светлината на това тълкувание Златоуст се оказва по- достоверен. Согласно свт. Фотий, “грехът не се прощава на тези, които са похулили Духа, защото те са се отказали от това, да се сдобият с опрощение — дори и прощението на греховете се дава от Духа, както сам е засвидетелствал Спасителя” (Ин 20:22-23)”[13].
В Евангелието от Марко Господ свидетелства за Светия Дух, за неговата способност да говори на пророците:сам Давид казва на Светия Дух: каза Господ на моя Господ...(Мт 12:36) В текста: en to pneumati to agio. Много е важен термина en pneumati, който се превежда по три различни начина: с Духа(Иуд 1:20 и др.)в Духа(Откр 4:2 и др.)според Духа(Рим 8:9), въпреки че това е един и същ израз, използван за общото обозначаване на действията на духа (различни в различния контекст) Подчертаването на autos David не оставя съмнения в личното участие на псалмопевеца в съставянето на Писанието, което е неунищожаемо поради въздействието на Духа.
Както Евангелието от Матей започва с споменаването на Духа в първа глава, така и завършва с цитирането му в последната, като по този начин създава една цялостна представа за неговия образ. Последата заповед на Спасителя гласи: И тъй, идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светаго Духа (Мт 28:19).
Много богослови отбелязват особената изразителност в гръцкия оригинал на eis to onoma tu Patros kai tu Uiu kai tu Agiou Pneumatos. Пред всеки от тях е поставен определителен член, който подчертава особената значимост на подлога, и всички те като различни се свързват от съюза (kai). Самото Тяхно име, въпреки че това са три различни, е поставено в единствено число и също с определителен член. Тази нехарактерна за древногръцкия език употреба на пълния член подчертава тяхното различие, но и равнопостовеност и единство в едно Име, което според вярата на християните, е името на Бог(свети Амбросий Медиолански, свети Григорий Богослов). Согласно Зигабен, под названието Бог се разбира неизреченото име Божие, “затова при Кръщението се изрича само: во имя..., нищо друго не се добавя”[14]...
Тема за кръщението е една от основните в целия Стар Завет, така че не е учудващо, че тази заповед се е включена в последните редове на Евангелието от Матей. По тази причина тя се е оказала в центъра на вниманието на ранните християнски автори, и по-конкретно в пневматологията на апостолите - мъже. Тази формула на кръщението е станала повод за триадологичното догматично съзнание на Православната Църква още от първите векове.
[1]свт. Иоанн Златоуст. Толкование на святого Матфея евангелиста. Т.I. М., 1993.— С. 38.
[2]Подробнее об этом см.:свящ. Леонид Грилихес. Археология текста. Сравнительный анализ Евангелий от Матфея и Марка в свете семитской реконструкции. М., 1999.
[3] А на деле даже определяет их. Так, именно этим обусловлена возникшая в сербском богословии идея обручения Марии Духу Святому (см. напр:свт. Николай Сербский. Мысли о добре и зле.пер. с серб. С. Луганской. М., 2002. — С. 78), не встречающаяся у грекоязычных Отцов Церкви.
[4]бл. Иероним Стридонский. Четыре книги толкований на Евангелие от Матфея.пер. с лат. И.Н. Голенищева-Кутузова. М., 1996. — С. 29.
[5]свт. Иоанн Златоуст. Указ. соч. Т.I. — С. 115.
[6]Крэнфилд Ч.Дж.Комментарий к Евангелию от Марка // Альфа и Омега № 4 (18) 1998. — С. 44.
[7]Маршалл И.Х. Евангелие от Луки. Комментарий к греческому тексту // Альфа и Омега № 3 (25) 2000. — С. 36.
[8]свт. Иоанн Златоуст. Указ. соч. Т.I. — С. 124.
[9]См. напр.:Ewert D. The Holy Spirit in the New Testament. Scottdale, 1983. — Р. 51.
[10]св.ЕфремСирин. Творения. Т.VIII. С-ТСЛ., 1995. — С. 59.
[11]свт. Иоанн Златоуст. Цит. соч. Т.I. — С. 367.
[12]свт. Иоанн Златоуст. Указ. соч. Т.I. — С. 441.
[13]свт. Фотий Константинопольский. Амфилохии.Пер. с дргреч. Д. Афиногенова// Альфа и Омега № 3 (17) 1998. — С. 61.
[14]Евфимий Зигабен. Толкование на Евангелие. С-Пб., 2000. — С. 377.
Библейските цитати са по: Библия, Синодално издание, С. 1992 г.