Богословие

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Спектърът на значенията pneuma у светите евангелисти Матей и Марко не е широк и почти винаги  неговата семантика се подразбира от евангелския контекст. Извън означенията на Лицето на Светия Дух, лексeмата дух се употребяват в значения на Дух Човешки (Мт 26:41, Мк 2:8) и нечистив дух (Мт 8:16, Мт 12:43, Мк 1:23 и др.).

В първия смисъл Светият Дух се упоменава в Глава Първа от Първата книга на Новия Завет, където се говори за зачатието на Иисус от Пресвета  Богородица:А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.  (Мт 1:18) защото заченалото се в нея е от Духа Светаго (Мт 1:20).

В православната традиция не е било прието да се тълкува този стих във връзка със самата идея за зачатието на Богочовека и участието на Духа “Нито Гавриил, ни Матей са можели повече да кажат от това, че родилият се е от Светия Дух, но как и по какъв начин се е родил от Духа, никой не го е обяснил, защото е било невъзможно - ”[1]— пише Йоан Златоуст. Осем века по-късно до същия извод достига и Евтимий Зигабен, след като се опитва да анализира всички тълкувания на светите отци.  

Може само да се обърне внимание на употребата на глагола ek (“из, от”), който припомня значенията движение отгоре надолу (1), източник (2), произход (4), средство за извършване (18). Четейки тук ek pneumatos agiou трябва да имаме предвид всички оттенъци на смисъла, зададени от този предлог. 

Няма да е излишно да отбележим, че за самите действащи лица (евангелистите – бел. пред.), а също и за читателите на древноеврейския оригинал на Евангелието от Матей [2] (където думата Дух, както вече споменахме, е било съществително от ж.р.), както и в гръцкия текст (където е било в среден род), ангелската вест за зачатието е звучала по-неутрално, отколкото у латинските автори, а  също и на съвременния руски и европейски читател (включително и български – бел.прев.), в чийто език дух” – това е дума в мъжки род и читателското възприятие е обусловено от неговите теологически (най-вече) рефлексии [3].  Зачатието от ruah-pneuma подчертавало небесната чистота и надземната непостижимост на случващото се събитие. 

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
Русенска епархия      

zadushnica Всемирното Православие - Страница на Преподавателя

Скоро ще бъде Задушница - денят, в който ще почетем паметта на нашите покойници, но отново ни тревожат някои проблеми, за които с нова сила ни напомня този свят ден. Те касаят, разбира се, на първо място нас самите - нашия духовен облик като християни, висотата на вярата ни и предаността ни към Христа. Но не само... 


Суеверието е невероятно развито във връзка с погребалните обичаи. Вършат се тъмни и непотребни ритуали, които са грозни и за езичниците, камо ли за християни. А масово се практикуват от хора, приели св. Кръщение, които вече са се отрекли от дявола и неговите заблуди. Но ето, че не напълно. Напротив, още повече радват демоните с отричането си от християнството чрез подобни ритуали. Ето някои от тях: 

Покриване на всички огледала с плат; 
поставяне на камък под ковчега с покойника (в краката), впоследствие камъкът заедно с остатъците от запалените за покойния свещи се изхвърлят в течаща вода - поток, река; 
счупване на стъкленица (стъклен съд) в пода или земята след изнасянето на покойника от жилището (или хвърляне в течаща вода); 
изнасяне на покойника от чужди хора, без участието на роднини; 
ритуално даруване на изнасящите ковчега - носни кърпички, кърпи за лице; 

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Вече десет години сме свидетели на нескончаеми дебати във връзка с въвеждането на религия като общозадължителен предмет в училище. Пречките са много и различни: бюрокрацията в образователната система, липсата на средства, отсъствието на здрава концепция за предмета и др. Един от важните фактори, който оказва съществено влияние, са родителите. По закон в системата на иначе светското образование може да се изучават религиозно-просветни дисциплини, но с изричното съгласие на родителя или настойника на детето. За съжаление голяма част от родителите не разбират ползата за децата си от изучаването на такъв учебен предмет.

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна

Автор: д-р Ростислава Тодорова 

 

Отдавна не съм писала... Не липсваха празници – кой от кой по-големи, но някак нищо не ме „побутваше” отвътре... Честно казано, дори сериозно обмислях възможността да натисна „Delete” и всичко написано тук да отиде в небитието (и в кеш-а на Google ;-). Но тази вечер получих едно писъмце, което ме накара да се замисля и хоп! - познатото желание да споделя нещо с вас, се появи отново.

За да стигна до същината обаче – трябва да се върна точно една година назад...
Миналият Великден беше особено важен за мен и за близките ми – Господ чу молитвите ми и ми даде толкова много, колкото никога няма да успея да заслужа. Цялата следваща година продължи изцяло в този дух – нямаше молитва, която да не беше чута, нямаше просба, на която да не беше отговорено, нямаше въпрос, който да е останал без отговор. Господ беше толкова милостив към нас, че у дома ни стана навик да си припомняме, че много ни е дадено и да имаме страх от Бога. И изведнъж, след толкова положителни чувства, някак изневиделица днешният Разпети Петък се оказа голямо емоционално изпитание за мен. Още от снощи не мога да се отърва от едно особено силно скръбно чувство, сълзите сами потичат, а изведнъж се чувам как си говоря на глас: „Господи, прости ми греховете! Прости на мене, грешната, Господи! Не ме изоставяй, въпреки че аз непрекъснато Те изоставям! Не отвръщай очи от мене грешната, Господи, защото без Тебе животът ми няма никакъв смисъл!”
С особена мъка дочаках вечерната служба и за първи път в живота си оставих емоцията да надделее срама и се присъединих към пеещите.
„О, Христе, Животе, в гроб положен си бил”... Тъжната мелодия на Христовото опело ми е любима още от студентските ми години, но тази година чувството беше стократно по-силно! Чувствах се като новопокръстен християнин, някакви спомени от „първата ревност за Господа” успяха да се върнат в сърцето ми. Имам чувството, че никога не съм осъзнавала толкова ясно, че моите грехове пратиха Господ Иисус Христос на кръста. Никога не съм плакала толкова горчиво, без да имам личен житейски повод за това. Никога не съм осъзнавала толкова ясно, че изобщо не ме е страх от смъртта, но умирам от страх, че след нея няма да попадна в Божието присъствие.

И май че истинската причина за тази днешна моя мъка е фактът, че никога не съм си давала толкова ясна сметка, че не съм направила, не правя и най-вероятно няма да направя, нищо истински важно и правилно в живота си....

А ето и какво ме разтърси:

Няма нужда да затварям очи, за да видя личицето на едно умиращо в ужасни мъки дете, което показаха снощи в едно телевизионно предаване (стар репортаж, който преди 4 години бях гледала – разтърси ме тогава, а се оказа, че съвсем го бях забравила). Мъничко момченце, едно от децата на обикновена ромска фамилия, бедна и неграмотна до степен такава, че детето гаснеше от рак, а те бяха оставени сам-сами на света. Оказа се, че детето е починало два дни след репортажа, вече в Правителствена болница, заобиколено от играчки и внимание....
ЩО ЗА ХОРА СМЕ?! В какво сме се превърнали?!
Как съм могла да забравя такова нещо? Как съм могла да не се притека на помощ веднага, след като съм видяла грозните кадри?! Как всички сме допуснали да се стигне до там кучетата по улиците ни да живеят по-добре от децата, та било то и ромските?!

И всичко това се комбинира в съзнанието ми с обичайните „храмови” гледки тази вечер по време на службата – дете, което хрупа пуканки в храма, под умиления поглед на баба си, която му обяснява, че „поповете” пеят нещо в момента; възрастни жени с използвани домакински свещи в ръце (що да дават стотинки за църковните?!), които не спират да си говорят, защото не са се виждали скоро (или пък се виждат всеки ден, но винаги има какво да се обсъди); таксиметров шофьор, който тъпо и упорито (извинете ме за израза) премина през цялата процесия на стотината вярващи, които обиколиха централния градски храм, стиснал устни и вперил поглед пред себе си с такъв устрем, сякаш животът му зависи от това...



Прибрах се още по-тъжна и завърших вечерта с няколко госпъла на Махалия Джаксън, за да си припомня, колко по детски-наивно трябва човек да отвори сърцето си за вярата и за своя Господ ("Your own personal Jesus", както пеят едни други мои любимци)!


Братя и сестри,
пожелавам ви едно такова Опело Христово – едно истинско съ-погребение с Христа, както повелява традицията, когато минаваме под Плащаницата Христова и едно истинско Възкресение Христово утре вечер – Възкресение в душите ви и във сърцата ви, което да ви пробуди от сомнамбулизма, в който пропиляваме ежедневието си...
Защото Господ Иисус Христос е възкръснал преди 2000 години, но всяка година на всеки един от нас Той дава шанс, празнувайки Неговата победа над злото, да възкресим душите си и да посветим останалите дни от живота си на Него!

Поплачете за греховете си днес, за да се поздравим утре с „Христос Возкресе!”

 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре