Документи, отнасящи се до обучение по религия

В тази рубрика можете да се запознаете с документите, отнасящи се до религиозното образование в България

 (август, 2007; 93 стр.)  

Източник parlament.bg 

 

 

 Законодателното проучване по посочената тема е възложено от Парламентарната комисия по правата на човека и вероизповеданията.

То си поставя за цел да изследва правната уредба на  обучението по религия в държавните и общински училища в някои страни от Европейския съюз, Сърбия и Русия.

За обект на проучване са подбрани традиционно православни държави, някои католически, както и държави със значително мюсюлманско население като Франция, Германия, Белгия, Испания.

 

Разгледани са законодателствата на:

1.     Православни страни – Гърция, Кипър, Русия, Румъния, Сърбия, Македония;

2.     Католически страни – Испания, Полша, Белгия;

3.     Протестантски страни – Гермaния;

4.     Секуларни страни – Франция;

 

Основните насоки на проучването са следните:

I.   Правна уредба

II.  Форма на обучение

III. Наименование на предмета

IV. Организация на класовете

V.  Финансиране

VI.  Изисквания към преподавателите

VII. Контрол върху учебното съдържание и часовете по религия. Функции     на религиозните организации

VIII. Изучавани религии

IX.   Място на часа по религия в учебната програма

X.    Брой на часовете според възрастовата група

 

I. Правна уредба

 

В изследваните законодателства уредбата на религиозното образование е на конституционно, законово и подзаконово ниво. Във всички представени страни съществува специална регламентация, която урежда мястото и характера на часовете по религия. В държавите с федеративно устройство автономните области доразвиват националното законодателство на регионално равнище, като правната уредба там е значително по-детайлна.

 

II. Форма на обучение

 

В държавите обект на настоящия анализ същестуват няколко основни форми на обучение по религия – задължително, свободно избираемо, задължително избираемо, забранено или интегрирано в други учебни дисциплини.

·        Задължително - Гърция, Кипър, Румъния (в рамките на началното образование). 

·        Свободно избираемо (СИП) – Полша, Русия (от 2006г. е задължителен учебен час за четири провинции на Руската федерация - Белград, Калуга, Брянск и Смоленск), Румъния (в основното училище).

·        Задължително избираем предмет (ЗИП) със съответна алтернативна дисциплина – Сърбия, Испания, Германия, Белгия.

·        Забранено – Франция (със закон от 1882 г.).

·        Интегрирано в други учебни дисциплини -  В първи и втори клас на началното училище в Гърция и Кипър религиозното възпитание се влючва към урока по „Изучаване на околната среда” и засяга предимно християнските религиозни празници.

В Македония изучаването на религия се прекратява с решение на Конституционния съд от 2000 г. Такъв вид обучение може да се провежда единствено след завършване на начално образование (7 – 15 години)  в специално създадени от верските общности религиозни училища.

 

III. Наименование на предмета

 

·        Най-често срещано е наименованието „Религия” – Испания, Полша, Германия (изключение прави Брандембургия, където е въведено „Релгиознание”), Румъния;

·         „Закон Божи”- Гърция и Кипър;

·        „Веронаука” – Сърбия;

·        „Религия и морал” – Белгия;

·        „Православна култура”, “Основи на православието”, “Православна етика” – Русия.

Руското правителство планира въвеждане на по-обща дисциплина -„История на световните религии”.

 

IV. Организация на класовете

 

Класовете по религия са организирани по конфесионален принцип -т.е само от една деноминация, например католици отделно от протестанти и православни. В Гърция и Кипър се изучава единствено православие.

 

V. Финансиране

 

В изследваните страни обучението по религия се субсидира от държавата. Религиозните организации и институции не участват във финансирането.

 

VI. Изисквания към преподавателите

 

В Гърция, Кипър, Румъния и Испания учителите по религия могат да бъдат  както светски, така и духовни лица. В Полша и Сърбия този вид преподаватели са само духовни лица. В Русия те са светски лица.     

В повечето страни учителите имат богословско или хуманитарно образование – Германия, Русия, Испания (трябва да притежават и специално пълномощно от съответната религиозна общност, удостоверяващо подготовката им по теология и педагогика). В Белгия, Румъния, Гърция, Сърбия, Кипър, Белгия могат да преподават единствено богослови.

 

VII. Контрол върху учебното съдържание и часовете по религия.  Функции на религиозните организации

 

Контролът върху съдържанието на учебниците и часовете по религия се осъществява от държавни органи  в Гърция (Министерство на образованието и вероизповеданията), Кипър (Министерство на образованието и културата), Белгия (Министерство на вероизповеданието), Румъния (Министерството на образованието, изследванията и младежта), Русия (държавни и общински институции). Религиозните организации нямат правомощия в тази сфера.

         В Германия и Сърбия религиозните организации имат само консултативни функции. В Сърбия държавата в лицето на Министерството на образованието и спорта и Министерството за вярата определя учебното съдържание и часовете  по религия след съгласуване с тях.

В Испания и Полша религиозните организации от съответното вероизповедение изпълняват контролни функции - избират учителите, програмата, по която да бъдат обучавани децата, както и учебниците.

 

 VIII. Изучавани религии

 

          В Гърция, Кипър и Русия се изучава Източноправославното християнство.

В Испания се изучват следните вероизповедания - католицизъм, евангелизъм, ислям и юдаизъм, с чиито представителни органи държавата има сключени споразумения за културно сътрудничество.

В Сърбия всяко дете изучава единствено своята религия, като има възможност в зависимост от своята вяра да избере между следните предмети:

1. Православен катехизис (Веронаука);

2. Ислямска веронаука (Ilmuddin);

3. Католическа веронаука;

4. Евангелистко-лутеранска веронаука на словашката евангелистка църква;

5. Верско възпитание. Реформирани християнски църкви;

6. Християнска етика на евангелистките християнски църкви;

7. Eврейска веронаука.

Учениците в Румъния посещават часове по религия в зависимост от религиозните си убеждения. Около 86% от населението са православни християни, 6%  са католици, 3% - протестанти и под 1% мюсюлмани и евреи.

В Полша най-широко разпространено в частните и държавни училища е обучението по католицизъм - 87% от населението принадлежат към това вероизповедание.

В Белгия всяко дете изучава своята религия (католицизъм, протестантство, юдеизъм, ислям и ортодоксална вяра), въпреки че се засилва тенденцията деца от други вероизповедания да се записват в часовете по католицизъм.

В Германия учениците посещават часове по религията, която изповядват.

 

IX. Място на часа по религия в учебната програма

 

Часовете по религия се провеждат в рамките на учебната програма за деня. Няма изискване за часа, в който трябва да се проведе занятието. Изучаването на религия не се съпровожда от религиозни обреди, отправени към религиозния култ. Не е необходимо и задължителното участие на учениците в религиозните служби.

В Гърция и Кипър по традиция преди началото на часовете се провежда сутрешна молитва. Изповедта е задължителна. По повод на големите християнски празници, както и веднъж седмично, или на всеки петнадесет дни гръцките ученици се черкуват. Посещението на черква се извършва в рамките на първите два учебни часа. Участието на преподавателите  в молитвата и в черкуването е задължително.

За учениците в Полша, изучаващи католицизъм, черкуването и изповедта също са задължителни.

X. Брой на часовете според възрастовата група

 

В Румъния религия се изучава от първи до 12 клас, като в началния курс е задължителен учебен предмет, а в основното и средно образование е избираем – средно по два часа седмично.

  Изучаването на религия в Гърция и Кипър започва от началното образование и продължава до края на т.н. ”ликио”. Броят на часовете е както следва:

·          начално                           -  2 часа седмично

·        „гимнасио”                       -  2 часа седмично

·        „ликио”                             -  2 часа  седмично за първата година и по

                                                         1 час за  всяка от останалите две години.

          В Полша религия се изучава от детската градина до гимназията включително. В зависимост от възрастовата група и нивото на обучение броят на часовете е различен. За детските градини  е  2 часа седмично, основните училища - 4 ч. (общо за религия/етика), гимназиите – 6 ч. (общо за религия/етика), техникумите - 4 ч. (общо за религия/етика),  лицеите - 6 ч. (общо за религия/етика).

В Русия религия се изучава в  класовете  на всички образователни  степени. В рамките на началното обазование по 1 час седмично, а в основното  и средно образование по 1-2 часа седмично.

В Испания часовете по религия се провеждат в пълния курс на обучение от втори цикъл на предучилищна подготовка (3-6г.) до първа учебна година на средното образование (16-17). Минималният хорариум за първи, втори и трети цикъл на началното обучение (6-12г.) е по 105 часа годишно или един час и половина седмично, в основното образование (12-16г.) религия се изучава общо 140 часа годишно за първите три учебни години, т.е приблизително час и половина седмично, а в рамките на  четвъртата учебна година  - 35 часа годишно или един час седмично. Към момента минималният брой часове по религия или алтернативен предмет в рамките на средното образование са 70 часа годишно, което се равнява на два часа седмично.            

 В Белгия часове по религия се провеждат в началното (6 – 12 год.) и в основното (12 – 18 год.) училище по два часа седмично, всеки от които е в различни дни.

      В Сърбия – по един час семично в пълния курс на обучение на основно и средно образование.

      В Германия всяка провинция има право сама да определи броя на часовете по религия, с изискване те да са между 2 или 3 часа седмично.

 

 

 

 

 

        

 

 

ЧАСТ ПЪРВА - общи положения

 


I. Мотиви за въвеждане на предмета

1. В българското общество преобладава  мнението, че днес училището не допринася достатъчно за нравственото възпитание на младите хора.

2. Добрата  морална образованост може да помогне на учениците да изберат положителна ценностна система и ще намали проявите на наркомания, насилие и обвързване с движения, изповядващи религиозен фанатизъм.

3. Потребността от по-голяма нравствена образованост и възпитание трябва да се разглежда в  контекста на днешните проблеми на България, породени от сложни исторически обстоятелства през последните няколко века, отрицателните последици от тоталитарния социализъм, бавния икономически и социален преход след 1989 г. към добре уредено, модерно общество.

Въвеждането на задължителен предмет Религия в българското училище е назряло.

 

Адекватното разрешаване на този въпрос е от национално значение.

От концепцията за въвеждането на предмета Религия зависи дали дългосрочните последствия от този акт ще имат положително или отрицателно въздействие върху развитието на бъдещите поколения.

Българската Православна Църква не е равнодушен зрител на участта на българската младеж. Затова тя и сега проявява своята високоотговорна позиция и както винаги желае да съдейства за добруването на българския народ.

Българското училище е рожба на Българската Православна Църква. Исконна и вековна е връзката на българското образование с православната духовност и култура.

Като възприемаме наличието на законосъобразната традиция в изучаването на Православие в българското училище до края на 40-те години на миналия век (при наличие на малцинствени религиозни групи и тогава), а така също и на десетгодишната практика на конфесионална подготовка по Религия в съвременното българско училище, настояваме приемствеността спрямо хилядолетния и най-новия опит в преподаването на Религия у нас да продължи.

Уверени сме, че въвеждането на задължителен предмет Религия с профил Религия-Православие ще съдейства за отстояването на идентичността на българския народ в обединението на европейските народи.

ВЪВ ВРЪЗКА С ГОРНОТО СЧИТАМЕ:

І. По "ЧАСТ ПЪРВА - общи положения" и "ЧАСТ ВТОРА - коментари и пояснения" в концепцията на ОС към МОН:

         Неприемливо е мнението на ОС [с. 1 - І.5; с. 6 - І] , според което настоящото преподаване на Религия е неадекватно и "несъмнено улеснява дейността на радикални политически и религиозни групи в България" . Както и че "социален мир и успешен междурелигиозен диалог" "не може да се постигне от съществуващото в момента конфесионално изучаване на отделни религии" .

Това се опровергава от следните факти :

  а/ В България винаги е имало и сега има религиозна толерантност. Родната ни история не познава тежки вътрешнодържавни религиозни сблъсъци или граждански войни на верска основа. В този смисъл родината ни от много векове съблюдава наскоро формулираните от обединена Европа ценности за взаимно разбиране и толерантност. А всички ние добре знаем за тежките верски конфликти и кръвопролития, наситили средновековната, новата и дори най-новата история на напреднали европейски държави като Франция, Англия, Германия, Швеция и Ирландия например;

  б/ В България основен гарант за търпимостта без съмнение винаги е била Българската Православна Църква заради учението, което изповядва и заради присъщото й желание в България да има етнически, религиозен и социален мир. Ето защо училищното обучение по Религия с акцент върху Православието, в което на православното мнозинство български ученици се предлага задължителна конфесионална подготовка, никога не може да бъде заплаха за мира в обществото. Напротив, то логично отговаря на пропорционалното разпределение на традиционните религиозни предпочитания в нашата страна. Толерантността е най-ценна, когато е родена в душите не на безразлични, а на религиозно грамотни и осъзнати граждани.

        В [с. 2 - ІІІ.1] механично се абсолютизира правната равнопоставеност на вероизповеданията за сметка на историческите традиции и реалните характеристики на националната ни идентичност.

Трябва да подчертаем, че призивът ни за съобразяване с водещите религиозни традиции в отделните държави в Европейския съюз не бива да се схваща като апел за толериране на определена религия в ущърб на останалите, а като зачитане на националната идентичност на съответния народ. Тази идентичност е даденост, която никой няма право да оспорва. Тази идентичност е и динамична величина, която има пряка връзка със самоуважението, зрелостта и доброто бъдеще на всяко общество. В този смисъл православната идентичност на България (с присъщото й толерантно отношение към другите вероизповедания у нас) по никакъв начин не бива да бъде забравяна или маргинализирана. Защото тя е свързана с уникалния принос и пропорционалното превъзходство на БПЦ и принадлежащите към нея православни християни в изграждането на проспериращо българско общество от ІХ век до наши дни.

        Пак там [с. 2 - ІІІ. 1] за конфесионалното преподаване на Религия погрешно се внушава, че е неприемливо, тъй като представлява "идеологическо и религиозно индоктриниране на учениците".

Светският характер на училищното образование не е заплашен от конфесионалното преподаване на Религия , тъй като "светско" не означава "атеистично", а "конфесионално" не означава "индоктриниращо". По същия начин наличието в учебната програма на предмета Математика или на предмета История не прави образованието съответно математическо или историческо, и т.н. Конфесионалното обучение по Религия и в момента - под формата на СИП/ЗИП - не налага определен религиозен мироглед, а по органичен начин чрез подготвени в съответната област преподаватели представя дадена религия в нейната пълнота. То отчита, че религиозното самоопределяне е и винаги трябва да бъде плод на свободен избор. Ако цитираната по-горе теза на ОС бе вярна, то това би означавало, че практикуваната в момента подготовка по Религия е в нарушение на българската конституция и на образователните закони, което никой досега не е дръзвал да твърди.

        В [с. 2 - ІІІ.2; с. 3 - VІІ; с. 11 - VІІІ] не е съобразено, че на всяка световна религия й е присъщо да претендира за изключителност, поради което "интеррелигиозното и плуралистично" обучение по Религия - особено в ранна възраст - води до объркване, вместо до "ценностно ориентиране" . Методическа и програмна грешка би било въвеждането на сравнителен историко-религиозен подход в предлагането на учебното съдържание за 1-4 и 5-7 клас. Твърде рано е - децата още нямат развито критично, аналитично, систематизиращо и обобщаващо мислене! Нещо повече, опитът на държави като САЩ показва, че заради претрупването с твърде широка по своя обем и разнородна по своя характер информация, както и заради размиването на истината в надконфесионалния модел за изучаване на Религия , в края на образователния курс учениците не само, че се оказват неподготвени, но развиват в себе си своеобразно религиозно равнодушие, което води и до безразличие по въпросите на нравствеността. А с това се залага препятствие пред постигането на заявената основна цел - чрез предмета Религия да се подпомогне моралното израстване на учениците.

        В [с. 8 - ІІІ.2] се внушава невярната теза, че до този момент в България липсва традиция в обучението по Религия , зачитаща "светските устои на българската държава, нейната конституция и закони", "основните човешки права", "културната, религиозната и личностната толерантност и равнопоставеност" . Никога в историята на България православното образование например не е поставяло под въпрос държавността или човешките права. Изграждането на самостоятелна българска държава след Освобождението през 1878 г., основаването на българските образователни институции, спасяването и подпомагането на българските арменци, евреи и бежанците от Беломорска Тракия с участието на БПЦ е доказателство за национално отговорното поведение на православните християни в България и за тяхната хуманна обществена позиция като цяло.

ІІ. По ПРИЛОЖЕНИЕ 1 - Тематично съдържание на учебен предмет Религия - 1-12 клас в концепцията на ОС към МОН:

1. Програмата е изключително непълна като се имат предвид непостижимите амбиции на ОС нейният характер да бъде едновременно изчерпателен, интеррелигиозен и толерантен. В нея забелязваме, че се планира много бегло засягане на будизма, а напълно липсват теми за индуизма и други религиозни вярвания със силно влияние върху човечеството от миналото и настоящето. С други думи, никога не ще бъде постигнато изчерпване на историко-религиозния материал, нито задоволяване на претенциите на всички съществуващи религиозни групи. Затова трябва да се мисли приоритетно за основните вероизповедания у нас: Православие, римо-католицизъм, арменска апостолическа вяра, юдаизъм, ислям - съответно да се преподават конфесионални профили като Религия-Православие , Религия-Ислям и т.н. Условието за това в едно и също училище да се преподават повече от един религиозни профили е: на випуск (в провинцията - на паралелка, ако цял випуск липсва) да се падат минимум 10 деца, които искат да учат профил, различен от Религия-Православие. В случай, че това условие не е налице, но има официално декларирано нежелание от страна на родителите да се изучава профилът Религия-Православие , на децата (отново не по-малко от 10) да се предлага алтернативен предмет Етика .

2. В [с. 27 - ІІІ.4; с. 29 - ІІІ.1] се планира да се изучава "Езотерична литература - Кабала". Това е в пълно противоречие с ясно заявената в [с. 5 - І] убеденост на ОС, че предметът Религия трябва да предложи авторитетно обяснение на различните идеи за смисъла на живота с цел да предпази учениците от попадане под негативното влияние на окултни практики и езотерични учения.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ:

Концепцията на ОС следва да бъде подложена на сериозно обсъждане и промяна, за да отговори реално на потребностите и очакванията на българското общество.

Несъобразяването с позицията на Св. Синод на БПЦ по въпроса за религиозното образование би било фрапиращ прецедент в демократичната история на нашата родина, ще създаде силно социално напрежение и няма да има добри последствия за бъдещото духовно-нравствено развитие на нашата нация.

Задължително е отговорните институции да се съобразят с препоръките, компетентността и правомощията на БПЦ в духовно-просветната сфера на обществения живот в България.

Предложената на вниманието на Св. Синод концепция за религиозното обучение в България е несъвместима, чужда и дори противостояща на учението на Православната Църква. Тази концепция се основава на идеи, които в същността си отричат основни догматични и вероучителни истини и принципи на православното християнство. В тази светлина става ясно, че Православието би престанало да бъде Православие, ако приемем предложената от ОС към МОН концепция. И ако Св. Синод на Българската Православна Църква приеме така предложената концепция, той вече няма да е Св. Синод на БПЦ, защото се е отрекъл от Богочовека и Спасителя на света Господ Иисус Христос. В Православната Църква се съдържа пълнотата на истината и духовността, защото истината това е Христос, а истинската духовност - благодатта на Св. Дух. Оттук става очевидна неприеливостта на следните две ключови твърдения в концепцията: 1/ Православието се нарежда на едно ниво с останалите религии и бива обвинено в претенция за монопол върху истината и авторитетното й преподаване. Но ако Христос е абсолютната истина, то нима подобно обвинение не е отхвърляне на Самия Спасител? Нима можем да се съгласим с това? 2/ За религиите въобще се говори като за притежаващи богатство, духовност и мъдрост, но каква мъдрост може да има там, където я няма Божията Премъдрост - Иисус Христос?

Ние не разбираме защо в България няма воля за въвеждане на модела, който се прилага в повечето страни на Европа - конфесионално и задължително изучаване на Религия . България е страна с преобладаващо православно население. Чрез конфесионално изучаване на Религия българските ученици ще бъдат подпомогнати в процеса на контекстуалното възприемане и осъзнаване на собствената семейна и национална идентичност. Това ще засили връзките между поколенията и ще поощри патриотичното мислене на подрастващите. Доказателство за това, че конфесионалният предмет Религия не противоречи на светския характер на българското образование, нито на отделеността на Църквата от държавата, е фактът, че демократичността и републиканското устройство на България съвсем не са поставени под въпрос заради преплитането на гражданската религия с традиционната религия у нас (Православието). Големите православни празници се отбелязват и като национални. Всички познаваме тържествените държавни церемонии, на които президентът, министър-председателят и др. държавни служители на Република България участват в молебени, освещавания на бойни знамена от йерарсите на БПЦ или при клетва дори целуват Евангелието, св. Кръст и десницата на Негово Светейшество Българския Патриарх. Щом висшите ни държавници не се колебаят да изразят по емблематичен начин всеобщото разбиране за национална идентичност и принадлежност, то и образователните институции в България не би следвало да се двоумят по въпроса за въвеждането на задължително конфесионално обучение по Религия . Подобно решение ще удовлетвори както православното мнозинство, така и традиционните религиозни малцинства в България (римо-католици, арменци, юдаисти, мюсюлмани).

Пан-европейски метод за решаване на обсъждания казус не съществува. Този въпрос трябва да се разреши в съответствие със специфичните исторически, културни и религиозни традиции, съществуващи в нашата родина. Така са постъпвали до този момент всички държави-членки на Европейския съюз. Така трябва да постъпим и ние. Ето защо, Св. Синод на БПЦ единодушно предлага концепцията на ОС към МОН да не бъде одобрена.

София, 29 ноември 2007 г.

 

 

 

    Настоящата концепция изразява официалната позиция на Светия Синод на Българската Православна Църква по въпроса на църковно-държавните отношения за религиозното образование в детските градини и българското училище.


    Документът отразява общоцърковното гледище в сферата на взаимоотношенията на Църквата с държавата относно статута на учебния предмет „Религия”. Той установява конкретни аспекти – педагогически цели, насоченост, характер, подходи и организационна обезпеченост на учебния предмет "Религия" и прилагането му. 

    Мотивираността на този документ се основава на богословски, педагогически, православно-педагогически, организационно-технологични източници, Конституцията на Република България, законите на страната и международноправните актове, по които Република България е страна.


    ЦЪРКВА И ОБЩЕСТВО

    Църквата е богочовешки организъм. Тя съединява в себе си две естества – божествено и човешко. Църквата е свързана със света чрез своята човешка природа и го одухотворява чрез своята божествена същност. Именно чрез своята божествена природа тя влияе благоприятно на обществения живот. Църквата призовава своите верни чеда и към участие в обществения живот, което трябва да се основава върху принципите на християнската нравственост. Неразделният църковен организъм участва в живота на обкръжаващия го свят в цялата си пълнота, като при това духовенството и миряните могат да осъществяват своето участие и служение по много начини и в различна степен. Нима затова можем да лишаваме децата и подрастващите от тази благодат?

    Изпълнявайки мисията за спасение на човешкия род, Църквата върши това пряко чрез проповед, но и чрез добри дела и християнска просвета, за подобряване на духовно-нравственото и материалното състояние на съвременното общество. За да осъществи това, тя встъпва във взаимодействие с държавата и нейните институции, без да си поставя като пряка задача да обърне всички в Православието като условие за сътрудничество. Църквата се уповава на това, че съвместното добротворство ще доведе и ще подпомогне да се възстанови верността към богоустановените нравствени норми, така необходими за съвременния обществен живот.

    Православната църква осъществява днес своето служение на Бога и хората в различни държави. Затова тя изповядва Христовата Истина и преподава на хората нравствените заповеди, изхождащи от Самия Бог и поради това няма властта да променя каквото и да било в своето учение. Тя също така няма властта и да замлъкне, да прекрати проповядването на Истината, каквито и други учения да се препоръчват или разпространяват в обществото. Църквата разполага с религиозно-нравствени средства за духовното ръководство и обгрижване на гражданите - миряни. Ето затова е необходимо да се осъществи и добро църковно-държавно съработничество в просветно-образователната сфера, като се постигне едно добро взаимодействие.


    ЦЪРКВА И ОБРАЗОВАНИЕ

Като майка-хранителка на православниje българи, Българската православна църква, в своята просветна и образователна мисия, винаги е била в помощ и подкрепа на българското общество, особено във време на крайни противоречия и духовни кризи.

    Корените на православното образование се развиват от църковния опит и имат сотирологичен (спасителен) характер. При утвърждаването на образователно-просветната мисия в обществото ни, Българската православна църква има своето пряко отношение като създател, обединител и съхранител. Още преди Възраждането Църквата изгражда първите училища в страната, за да се просвещава народът в истинското богопознание и да се насажда у него любов към християнските добродетели и богоугодния живот. Тази идея ни кара да се върнем отново към дълбоките корени и възрожденските образци, които носят със себе си утвърждаване на любов, благост и сътрудничество, а не отрицание на българската вековна просвета и култура. След Освобождението тази образователно-просветна мисия е продължена и доразвита от новосъздаденото българско правителство и държавните образователни институции.

    За съществуването на добра съвременна образователно-възпитателна система в българското училище е важно да се запази тази традиция на взаимодействие и взаимно зачитане. За да бъде образователната ни система адекватна на съвременните европейски изисквания, е задължително православното религиозно обучение и възпитание да получи своя адекватен статут в българското училище.


    ЦЪРКВА И УЧИЛИЩЕ

    Училището е посредникът, който предава на новите поколения натрупаните през предходните векове нравствени ценности. В това отношение Църквата и Училището са призвани да си сътрудничат. Образованието на децата и подрастващите не трябва само да дава информация, а и да разпалва в сърцата им стремеж към истинското нравствено чувство на любов към Бога и ближния, към Родината и към нейната история и култура.

    Църквата е призвана да съдейства на училището в неговата образователно-възпитателна мисия, защото от духовния и нравствен облик на човека зависи вечното му спасение, бъдещето на нацията ни и на целия човешки род.

    В своята цялост православното религиозно образование има своето място в образователната система на страната ни от Освобождението до сега, с изключение на тоталитарния период, когато беше забранена всякаква форма на православно образование. През 1991 година в новото демократично общество започна възстановяването и се постави началото на религиозното образование в българското училище с прякото участие на Просветната комисия при Светия Синод. През 1997 година започна процес на възстановяване статута на религиозното образование в българското училище чрез въвеждането на новия учебен предмет "Религия".

    Светият Синод на Българската православна църква настоява този процес да бъде доведен докрай чрез въвеждане на задължително религиозно образование.

    Образователната реформа, която стартира през учебната 2002/2003 година, и променените социално-икономически характеристики на съвременното общество налагат училището да отговори адекватно на новите предизвикателства. Основната цел на образованието е „изграждането на свободна, морална и инициативна личност” (ЗНП чл.15, т. 1). Тази цел е невъзможно да бъде постигната без учениците да бъдат възпитавани в православната християнска вяра, традиционните нравствени добродетели и култура на нашите предци. В държавите-членки на ЕС със сходно културно-историческо развитие (Гърция, Кипър, Румъния), както и в страните от бившата социалистическа общност, предметът „Религия“ отдавна намери своето законоустановено място в училището.

    Анализът на статута на религиозното образование в Европа показва, че:

- В 20 от държавите, членки на ЕС, има конфесионално обучение по религия (в 16 само конфесионално, в 2 едновременно конфесионално и неконфесионално и в 2 неконфесионално);

- В държавите членки, на ЕС, в които има религиозно образование, религия се преподава в различните образователни степени под различни форми – в 5 страни е със статут в учебния план на задължителната подготовка (ЗП), в 8 държави – алтернативно задължително избираема подготовка (АЗИП), в 4 страни – задължително избираема подготовка (ЗИП) и в 6 страни – свободно избираема подготовка (СИП); в някои страни религия се преподава под различна форма в различните образователни степени.


    Тези факти показват, че изучаването на предмета „Религия” във всичките му форми и разнообразие в Европа никъде не противоречи на светския характер на образованието и на правата на човека. Затова тази концепция не се основава на произволно избрани възгледи и мнения, които се стреми да обобщи в едно цяло, а е изградена на базата на съществуващата педагогическа практика в страната и в чужбина, а също и на натрупания методически опит през последното десетилетие в религиозното обучение у нас.

    Религиозното образование не противоречи на Европейското законодателство, на Европейската харта за правата на човека, на Конвенцията за правата на детето, нито Конституция на Република България.

    Едно от основните човешки права в Декларацията за правата на човека на ООН е правото на информация, включително и по религиозните въпроси.

    Всяко българско дете има право да познава и Православната вяра.


    ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ

    Св. Синод на БПЦ, 

    Воден от непоколебима вяра в непреходността на Православното учение и в необходимостта от неговото усвояване от всяка човешка душа;

    Като е убеден в неотложната нужда от духовно-нравствено възпитание на младото поколение на България;

    Като отчита всички законови и нормативни актове на нашата страна и международните хуманитарни изисквания в областта на правата на човека;

    Като отчита опита от преподаването на учебния предмет „Религия“ в редица европейски страни, където неговият характер се определя от основната културна идентичност, съставляваща даденото общество – неговата традиционна религия;

    Като отчита, че светско образование не означава атеистично и вземайки предвид, че богословските факултети към Софийския университет и Великотърновския университет, както и катедрите към Шуменския университет и филиалът на Пловдивския университет в Кърджали всяка година подготвят правоспособни преподаватели по „Религия“ по държавна поръчка;

    А също така и като се позовава на факта, че в доклади на ЕС България се посочва като пример за религиозна и етническа толерантност;

    Като отчита, че и в момента успешно се осъществява обучение по „Религия“ в конфесионална форма и досега не са възникнали никакви сериозни недоволства сред населението,


    НАСТОЯВА:

    Крайно необходимо е в българското общообразователно училище да се въведе като задължителна подготовка учебен предмет „Религия“ („Религия-Православие“, „Религия-Ислям“, „Религиознание“). Още от новата учебна година 2008/2009 да стартира в І клас и по възможност в предучилищната възраст.


    ХАРАКТЕР НА УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ „РЕЛИГИЯ”

    Според Закона за народната просвета, учебният предмет „Религия” в общообразователната подготовка е групиран в културно-образователната област „Обществени науки, гражданско образование и религия”.

    1. Характерът на предмета „Религия” в почти всички европейски страни, където религиозното образование се осъществява под формата на задължителен предмет или задължителна форма на обучение с алтернативен избор между два предмета, се определя в съответствие с народностните исторически, културни и религиозни традиции, основавайки се на конкретната култура, съставляваща идентичността на народа и на неговата традиционна религия. В Гърция, Кипър и Румъния предметът „Религия” се основава на православното изповедание. В Австрия, Белгия, Германия, Малта, Испания, Италия и Португалия преобладава римокатолическото учение, а във Финландия той се формира на базата на лютеранското християнско учение. Характерът на този предмет в споменатите европейски страни отразява и други аспекти на културата им и в него се разглеждат културните артефакти и на други религии и култури. Това отговаря на изискванията на демократичното общество за религиозна толерантност, уважение към убежденията на другите, веротърпимост и съжителство в разбирателство и мир. 

    Характерът на учебния предмет „Религия” се определя от културно-историческите традиции и вероизповеданието за съответните профили.

    2. България е образец на толерантно общество от много столетия насам, както и понастоящем. Ето защо Св. Синод на БПЦ предлага характерът на учебния предмет „Религия” да бъде религиозно-културологичен, т.е. културологичен, историко-културологичен, нравствено-етичен, традиционно-обрядов. В този предмет ще бъде отразена основната етноспецифична творческа и градивна доминанта на българската култура от времето на създаването на славянските букви и превеждането на Библията и литургичните книги от светите братя Кирил и Методий и техните ученици; от времето на покръстването на България при св. равноапостолен княз Борис – Михаил; от периода на Търновската редакция на Библията и на богослужебните книги при св. Патриарх Евтимий Търновски; от времето на св. Паисий Хилендарски и св. Софроний Врачански; през времето на спасяването на българските арменци през Първата световна война и на евреите по времето на Втората световна война и до ден-днешен.

    Светото Православие в своите специфично български културни особености и характерни черти е културоизграждащият дискурс и народотворната доминанта, която има първостепенна роля в историческия път на българския народ и го е съхранила през всички исторически епохи.

    3. Същевременно в учебниците ще бъдат засегнати и въпроси от традицията и културата на другите религии в България, което ще включва и запознаване с обичаите и традициите на другите вероизповедания в културно-исторически аспект.

    Учебният предмет „Религия-Православие” може условно да се изрази с четири примерни обобщаващи теми за детската градина и трите степени на образование:

- За предучилищната – Желая да бъда добро дете! (въвеждане в християнското нравствено възпитание);

- За началната (І – ІV клас) – Православие, роден край, празници и обичаи (запознаване с българската православна култура);

- За прогимназиалната (V – VІІІ клас) – Православието в неговата културно-историческа и нравствена перспектива (формиране на християнска нравственост и добродетели);

- За гимназиалната (ІХ – ХІІ клас) – Историко-философски основи на Православието, на другите християнски изповедания и на основните световни религии;

 

~ 9 клас – Културна и църковна история на християнството (Християнска културология);

~ 10 клас – Християнско нравоучение (Християнска етика);

~ 11 клас – Християнско учение за човека (Християнска антропология);

~ 12 клас – История на религиите (Световните религии) и религията в съвременния свят;


    Вземайки предвид гореспоменатия характер на учебния предмет „Религия-Православие” естествено е съдържанието да бъде:

- за началната училищна степен (І – ІV клас) да е изцяло религиозно-културологично, като то продължава православната традиция на българското семейство;
- за средната образователна степен класове (от V до VІІІ клас) съдържанието да отразява историческите, културните и нравствените факти от живота на българите, предадени през погледа на религиозния мироглед, в пряка интердисциплинарна връзка с останалите общообразователни предмети.
- за горната образователна степен учебното съдържание на предмета ще включва нравствените принципи и норми на християнското учение („Религия-Православие“), християнските разбирания за човека и за неговото личностно и обществено предназначение, светоотеческото книжовно наследство, културно-историческите достижения на християнската цивилизация и историческия път на християнската Църква от нейното създаване до днес, както и историята на световните религии.



    ОБХВАТ НА УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ „РЕЛИГИЯ”

    Според чл. 15, ал. 1, от Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, структурата на Учебния план обхваща три вида подготовка: задължителна, задължителноизбираема (ЗИП) и свободноизбираема (СИП).

    От 1997/1998 учебна година учебният предмет „Религия” е въведен като свободноизбираема подготовка (СИП).

    От 2002/2003 учебна година предметът „Религия” е въведен като задължително избираема подготовка (ЗИП).

    Светият Синод настоява:

    1. От учебната година 2008/2009 учебният предмет „Религия” да се въведе като задължителна подготовка (ЗП) като поетапно се реализира учебната документация от І до ХІІ клас и предучилищната подготовка по правилата и нормите, определени от МОН за въвеждането на нова учебна документация.

    2. Като се има предвид традиционната културно-религиозна идентичност на българския народ съществуването на учебния предмет „Религия” се залага в следните варианти: „Религия-Православие“, „Религия-Ислям“ и „Религиознание“.

    3. В така заложените профили се обединяват принципите на конфесионалност (първи и втори профил) и неконфесионалност (трети профил).
Така предложената система е отворена за разширяване на конфесионалните профили, при условие че се изпълнят критериите, разработени от МОН и просветната комисия към Светия Синод.

    4. През периода на въвеждане на задължителната подготовка по този учебен предмет да продължи изучаването му като СИП и ЗИП по досегашния образователен модел.

    5. Учебният предмет „Религия” да се включи в учебния план за съответната възраст със седмичен хорариум 2 часа и оценяване, съобразно нормативите на МОН.


    ОБЩИ ЦЕЛИ

    Религиозните и нравствените измерения на живота се разглеждат от гледна точка, както на развитието на детето и ученика, така и на религията като широкообхватен обществен феномен. Религията се разглежда като един от основните фактори, формиращи и влияещи на човешката култура и цивилизация. В този смисъл главната цел на обучението по „Религия“ е духовно-социално детерминирана и личностно-образователно мотивирана. Независимо от постоянно променящите се условия в съвременното мултикултурно общество, главната цел на обучението по „Религия“ в българското общообразователно училище е:

    Формирането на духовна култура, културно-нравствена идентичност на учениците, личностното им изграждане и подпомагане на тяхната ориентация, адаптация и реализация в съвременното общество.

    Обучението по „Религия“ обогатява и развива познанията на учениците за тяхната собствена вяра и култура и спомага за формирането на техния светоглед и личностно развитие.

    Целите на образователния процес са заложени според възрастовите особености на учениците и съобразно перспективата на тяхното развитие и усъвършенстване. Обучението чрез учебния предмет „Религия” подпомага ценностното укрепване и разгръщането на духовно-познавателните сили на ученика чрез облагородяване на неговата душа и сърце. По този начин той придобива възможност за непрекъснато личностно самоусъвършенстване.

    Основното предназначение на обучението по „Религия“ е да предложи на учениците знания, умения, отношения и опит, върху основата на които те да могат да изградят своята личност и да развият своя светоглед. Това обучение по „Религия“ подготвя учениците да се докоснат и да опознаят религиозните и нравствените аспекти на своя собствен живот и на живота на обществото като цяло, чрез решаването на следните задачи:

1. Въвеждане на учениците в характерните аспекти на религията;

2. Приобщаване на учениците към духовните и културните традиции на България;

3. Запознаване на учениците с другите религии, които съществуват в България и възпитаването им в религиозна толерантност;

4. Подпомагане на учениците в разбирането на историческото, културното, нравственото и житейското значение на религията;

5. Възпитаване на учениците в нравствено отношение и благочестиво поведение.


    Предназначението на обучението по „Религия-Православие“ е да затвърждава и поддържа в учениците тяхната православна идентичност.
    Предназначението на обучението по „Религия-Ислям“ е да затвърждава и поддържа в учениците тяхната ислямска идентичност.
    Обучението им помага да разберат важността на религията за тях самите като личности и да осъзнаят значението и влиянието на религията върху формирането на обществото и културата.
    Предназначението на обучението по „Религиознание“ е учениците да получат общо културно-историческо и религиозно-нравствено образование и възпитание в духовните ценности, за да могат да се изградят като достойни граждани на съвременното общество.


    ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

    В резултат на обучението по предмета ще се постигне:

а) Утвърждаване на националната и културната идентичност на учениците;
б) Развиване на чувство за отговорност както за себе си, така и за другите, ближните, обществото, природата и околната среда;
в) Израстване на учениците като самостоятелни личности, които могат да мислят, да имат своя собствена позиция, да разрешават собствените си проблеми, да развиват способността да избират добри цели и средства за тяхното постигане.
г) Самодисциплиниране – възможност за контролиране на негативните емоции;
д) Изграждане на честността като личностно качество;
е) Развиване чувството на уважение към другите, независимо от възрастовата, социалната, половата, расовата, етническата, културната и религиозната принадлежност;
ж) Постигане на високо общо интелектуално и културно ниво, посредством запознаването с богатството и дълбочината на религиозната култура;
з) Развиване на умения за разискване и привеждане на аргументи, умение за обобщаване – чрез организиране на обсъждания, дискусии и диспути;
и) Усвояване на умения за общуване в група и включване в групова съвместна работа. Ученикът се възпитава като член на конкретната общност и на обществото като цяло;
й) Възпитаване в уважение на законността и законите – посредством разискването на необходимостта, значението и смисъла на законите.



    ПРОФЕСИОНАЛНО-КАДРОВО ОСИГУРЯВАНЕ
    НА ОБУЧЕНИЕТО ПО „РЕЛИГИЯ“

    Професионалната подготовка на учителите по „Религия“ се осъществява в университетите (факултетите по: богословие, педагогика, начална и предучилищна педагогика, философия, история, филологии и др.) и специализираните висши духовни училища, които са получили акредитация от НАОА.

    Учителите по предучилищна и начална училищна възраст е необходимо да притежават специализирана образователно-квалификационна степен (ОКС) – „бакалавър” по богословие и „магистър” по предучилищна и начална училищна педагогика. Този специфичен възрастов период на децата и малките ученици от детските градини и училищата изисква и съответната подготовка на учителите по „Религия“.
    Те могат да са детски и начални учители и да имат завършена образователно-квалификационна степен „магистър” по богословие. По изключение този предмет може да се преподава от детските и началните учители с преквалификационна степен по богословие, придобита в богословските факултети и катедри.

    Учителите в основната и в горната образователна степен са с образователна степен бакалавър и/или магистър по богословие.

    Назначаването на учители по „Религия-Православие“ в училището да се съгласува със Светия Синод на БПЦ, представляван от българския патриарх, по предложение на епархийския архиерей.


    СЪДЪРЖАТЕЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
    НА УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ „РЕЛИГИЯ“

    Учебното съдържание на предмета „Религия” да се изготви според изискванията на МОН за тематични ядра на КОО, стандартите на Държавните образователни изисквания (ДОИ) и учебните програми от комисия, съставена от специалисти и с благословението на Светия Синод на БПЦ.

    Светият Синод на БПЦ е единствената компетентна институция, която предлага учебното съдържание да се изгражда на базата на църковно-педагогическите принципи на обучението по „Религия“, както и тематичните ядра от КОО и целите на обучение за съответната образователна степен. ДОИ за предмета „Религия“ се изготвят съвместно от комисия с благословението на Светия Синод.

    Цялата учебна документация – учебниците, учебните помагала за учениците, методическите ръководства за учителите могат да се пишат от лица с висше богословско или педагогическо образование, които са получили благословение за това от Светия Синод на БПЦ.


    ОТГОВОРНОСТ И КОНТРОЛ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО „РЕЛИГИЯ“

    Св. Синод на БПЦ е единственият компетентен орган по въпросите на православната религия и той трябва да бъде равноправна страна в процеса на утвърждаване на учебната документация (на учебното съдържание, учебните програми, учебниците, учебните помагала и др.).

    МОН и регионалните инспекторати осъществяват организирането на работата на експертно равнище и текущия контрол в координация със Св. Синод на БПЦ и митрополиите.



    ЗАКЛЮЧЕНИЕ

    Светият Синод на Българската православна църква смята за полезно и необходимо въвеждането на задължително обучение по „Религия- Православие“ във всички нива на образователната система, а така също и във висшите учебни заведения в страната.

    От православна гледна точка е желателно цялата система на образованието да почива върху основите на християнските ценности и култура. Въпреки това Църквата, като следва многовековната си традиция, се отнася с уважение към светското училище и е готова да изгражда взаимоотношенията си с него, като се ръководи от признаването свободата на всеки човек. При това Църквата смята за недопустимо умишленото налагане на учащите се на антирелигиозни и антихристиянски идеи, които водят към увеличаване на враждата, омразата и насилието помежду им. Не бива да се повтаря характерното за много страни през ХХ век положение, според което държавните училища се бяха превърнали в инструменти на войнствено-атеистично възпитание. Църквата призовава да се ликвидират последиците от атеистичния контрол над системата на държавното образование. Църквата напомня на хората, работещи в сферата на образованието и културата, че тяхното призвание е да усъвършенстват душите на хората, в това число и своите собствени, да бъдат в тяхна полза и помощ, като възстановяват у себе си помрачения от греха образ Божий.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД:

 М А К С И М,
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ


ЧЛЕНОВЕ НА СВ. СИНОД:

 Врачански митрополит Калиник 
 Сливенски митрополит Йоаникий 
 Видински митрополит Дометиан 
 Варненски и Великопреславски митрополит Кирил 
 На САЩ, Канада и Австралия митрополит Йосиф 
 Великотърновски митрополит Григорий 
 Русенски митрополит Неофит 
 Неврокопски митрополит Натанаил 
 Плевенски митрополит Игнатий 
 Старозагорски митрополит Галактион 
 Ловчански митрополит Гавриил 
 Доростолски митрополит Иларион 
 Пловдивски митрополит Николай 

 

Концепцията е изработена от Светия Синод на БПЦ с експертното мнение на:

Свещеноиконом д-р Захарий Дечев
Свещеноиконом Силвестър Янакиев
Проф. д.п.н. Клавдия Сапунджиева
Доц. д-р Татяна Борисова
Доц. д-р Нели Бояджиева
Д-р Десислава Пулиева 

 

 






във връзка със  законопроекта за училищното образование  и предучилищното възпитание и подготовка  на Министерството на образованието

 Източник:  Блог на Православната енория в кв. Владая - София при храм "Св. Апостол и Евангелист Йоан Богослов"

 

 

Скъпи братя и сестри, дами и господа,

     Винаги, когато достойните ни предци са обръщали окрилен взор към бъдещето на родината ни, те са мислели за носителите на това бъдеще – децата. И за да има силна и благоденстваща България нашите мъдри прадеди са възпитавали следващите поколения в това да милеят за род и език, за вяра и традиция, за Църква и отечество. Родолюбивите ни предшественици са знаели, че народ без корени няма бъдеще. А за нашия народ дълбокият корен и неизчерпаемият източник на духовни и морални сили, на социално единство и благопреуспяване е православната вяра с нейната възвишена духовност и богата култура. Точно това имаме за свой най-важен дълг да предадем днес на нашите деца, за да съхрани България своята национална и културна идентичност и да пребъде, въпреки тежките предизвикателства, с които се сблъскваме в най-новата ни история. Блаженопочившият Старозагорски митрополит Методий Кусев подчертава това с думите: „Дайте на юношеството надлежно възпитание в духа на вярата и вие сте направили всичко, що е потребно, за да бъде отечеството честито и славно.”

    Църквата, семейството, училището и държавата са призвани съвместно и с всички сили да подпомагат българските деца в тяхното развитие като себеотдайни, благородни, хармонични и високопатриотични личности. След демократичните промени Църквата подаде ръка на държавните институции и българските родители, за да стане възможно децата в училище отново да започнат да се запознават със спасителните християнски ценности и да изграждат в себе си духовни качества, които да ги предпазят от обезличаващото и развращаващо въздействие на злото в света, в който живеем. Църквата участва в редица образователни комисии, изготви концепция за въвеждането на предмета Религияв задължителната подготовка, състави учебни програми, учебници и помагала по Религия, подготви преподавателски кадри, чрез които да се осъществява високата мисия на училището едновременно да образова и възпитава децата. През последните двадесет години Църквата също така даде възможност на българските родители да изразят волята си като организира подписки, в които над един милион български граждани заявиха, че искат децата им задължително и задълбочено да изучават идеите, историята и културата на Православието. Междувременно в множество български училища директорите и учителите преоткриха и възстановиха духовните традиции на българското образование. Напълно съзнателно и доброволно, с активната подкрепа на Църквата, те създадоха кабинети по Религия, православни училищни параклиси, духовна атмосфера, в която вярата и знанието не се отричат, а взаимно се допълват. Тези нови народни будители ясно разкриват на децата ни, както и на нашите управници, че не бива да се отричаме от историята и вярата си, нито да допускаме те да бъдат хулени и подменяни.

 За съжаление през последните години ставаме свидетели на точно обратните, злонамерени опити за обслужване не на българския национален интерес, а на чужди за страната ни интереси. Доказателство за това е изготвеният законопроект на МОН за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка. "Венец" на разрушителните му усилия е онази негова част, която касае моралното и духовно образование и възпитание на българските деца и ученици. Законопроектът не осигурява дължимия статут на предмета Религияв учебния план и дори предвижда механизми, които още повече да го ограничават през следващите години. Нещо повече, законопроектът предвижда забрана за носенето на религиозни символи в училище, с което всъщност се опитва да наложи на учениците и учителите идеологическата доктрина на атеизма и бездуховността.

    Българската Православна Църква не може да остане равнодушна към недемократичните и насилствени опити да се отнеме правото на българските деца, ученици и учители свободно да изразяват убежденията си, да живеят и работят съобразно своята християнска вяра, чието знаме е кръстът Христов. Никой няма основание да посяга върху почитта на нашия народ към кръста, който ни съпътства от раждането до смъртта и във вечността.

  Тъй като по-голямата част от народа ни има православно самосъзнание, Българската Православна Църква счита, че така предложената забрана за религиозните символи е зле прикрит удар най-вече срещу традиционното вероизповедание в България – Православието. Това е чудовищен удар срещу народа ни от страна на някои високопоставени чиновници. Духът ни е възмутен, сърцето ни страда за това, че българи се противопостяват на българския народ и хладнокръвно се стремят да унищожат националната му идентичност, лишавайки децата от такова бъдеще, каквото нашите предци, проливайки кръвта си, се опитаха да осигурят за нас.

   Но Българската Православна Църква няма да спре да работи за добруването на нашето отечество. И не ще се поколебаем пред нищо, но ще призоваваме и действаме така, че с мъдрост и любов да се погрижим за нашите деца като ги приведем до съкровищницата на вярата и духовното познание. Този е нашият дълг спрямо предците ни и спрямо поколенията, които идват след нас. Блаженопочившият Великотърновски митрополит Климент Друмев ни е оставил завет, от който не можем и не бива да се отмятаме: „ Ако нашите бащи, деди и прадеди са считали за своя най-висока, най-свещена длъжност да се не отклоняват от православната вяра, но да я пазят и да я предадат на нас чиста и непокътната и ако тая именно св. православна вяра е спасила народа ни от загиване, дала му е възможност да си запази името, езика, книжнината, да се възроди, да излезе тържествуващ от тежките неволи и да си приготви честити времена: ний, честитите потомци, сме длъжни още повече да пазим православната си вяра, да я почитаме и да живеем според нейните изисквания. /.../ Да не забравяме, че посегателствата върху вярата на народ никога не остават безнаказани за самия народ: те поколебават твърдостта му във вярата и ако се продължават, могат да подкопаят и самото му съществуване. Запазили сме през многовековни тежки времена Православието, запазил се е и народът ни от загиване. И занапред: има Православие у нас, има и български народ; няма Православие — няма и български народ. Това е гласът на цялата наша история, на целия наш многовековен тежък исторически живот, глас, който неумолимо тръби в ушите на всинца ни и който указва на бъдещето, напомня ни свещените наши длъжности спрямо народа и вярата му."

   Тези, които вървят против народа си като водят българската младеж и децата ни към духовна гибел, заприличват на онзи човек, за когото Господ Иисус Христос казва: “Горко на оногова човека, чрез когото съблазън дохожда"(Евангелие от Матей, гл. 18, ст. 7). Защото всеки човек или режим, който се е опитал или се опитва да унижи Бога и Църквата, рано или късно претърпява провал, защото "Бог поругаван не бива"(Послание на св. апостол Павел до Галатяни, гл.6, ст. 7).


 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре