Ето, удари наскоро училищният звънец и Пловдивската Семинария се изпълни с живот и радост.
Отново и отново Бог изпрати Своето небесно и земно благословение над нея. Запустелият двор, празните пейки, тихите коридори и класните стаи: всичко се преобрази. Първият учебен ден е велик и светъл празник, светла дата за семинаристите, тъй като от същия ден те престъпват прага на Божия дом и вече отговорностите им пред обществото и Отечеството ни нарастват.
Първият учебен ден беше радост както за новодошлите първокурсници, така и за техните преподаватели, които с изпълнени сърца и отворени обятия посрещаха радостно своите ученици. Не може да се опише тази гледка. Човек трябва да види, за да усети и той тази духовна радост. Божествена наслада изпита душата ми, когато видях радостта у първокурсниците от това, че ще учат за Бога и Неговата всесъвършена любов към нас; от това, че родителите им са предпочели да изпратят децата си в Духовно училище, а не да ги оставят в светското, в което никога не биха чули за Бога, никога не биха се научили да уважават и обичат ближните си.
Сам нашият Бог и Спасител, Иисус Христос, казва в Своето Евангелие според Матей: „Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина”. Разбирате ли? Сам Христос казва на тези, които Го търсят и изучават, че именно те са слънцето, което ще ни топли и ще ни свети на нас, отрудените и обременените.
Позовавайки се точно на тези Христови думи, уверявам всички Вас, досточтими родители, че Вие само можете да се гордеете със своите чеда, които сте създали и възпитали, за да служат на Църквата и Родината ни. Уверявам Ви, че Бог ще Ви възнагради за това, че доверявате своето богатство на Него и на Неговите проповедници, а именно нашите преподаватели, които със своя богат житейски християнски опит са се доказали като благочестиви и мъдри наши наставници. На новодошлите вече семинаристи мога да пожелая да използват пълноценно времето си тук и да го скъпят най-вече за Слава Божия.
Бъдете усърдни в това, за което сте дошли, защото днес човеците са непросветени. Много са обижданите и обиждащите, а знаем, клеветата, лицемерието, лъжата, алчността - това са язвите на нашето общество и Вие, братя, ще бъдете тези, които ще утешавате обидените, ще храните гладните и жадните ще поите. Бъдете мъдри всякога и всичко изпитвайте дали е от Бога, защото и дяволът може да бъде „добър”!
Та в този ред на мисли искам да пожелая и на новодошлите, и на родителите най-вече душевно и телесно здраве, и дълги години живот, изпълнен с топлина и любов, която всъщност е велико благо.
Благодатта на нашия Господ Иисус Христос, животворящата любов на Бога Отца, Великата Му милост и щедрости, и общението със Светия Дух да бъдат с Вас, с Вашите семейства и домове! Амин!
