candle Всемирното Православие - За прошката, поста и изкушениятаАвтор: Йеромонах Йоаким (Александров)

Храм "Света Троица" - гр. Велико Търново 

 

Първо се научихме да се молим с думите на покаялия се митар: ”Боже бъди милостив към мене грешния”. (Лук. 18:13).

През втората подготвителна седмица се поучихме от разкаялия се блуден син, който похарчил част от бащиното си наследство, но се върнал при своя баща. Така и ние трябва да се върнем при Своя небесен Отец, като изчистим образа Божий в нас. Преди една неделя Църквата ни спомни за страшния съд. Как Господ Иисус Христос ще дойде в слава, за да раздели добри от зли и да въздаде заслуженото на всеки един. Човек е временно на този свят. Смъртта е начало на вечен живот за добрите, а за лошите вечна мъка без Бога.

„Защото отплата, що дава грехът е смърт, а дарът Божий е живот вечен в Христа Иисуса, нашият Господ” (Римл. 6:23)

В днешната неделя сме призовани към подвиг:

„Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесния ви Отец” (Мат. 6:1).

„Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците….А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си” (Мат. 6:16-17).

„Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда и дето крадци подкопават и крадат.” (Мат. 6:19). 

 Човек има една единствена привилегия от деня на своето сътворяване да бъде свободен, за да избере своя Създател Бога, или да робува на дявола, който е човекоубиец.

„Бъдете трезвени, бъдете бодри, защото вашия противник дяволът като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (І Петр. 5:8).

 

Първото нещо, което дяволът внушава на човека е омраза и ненавист. Водейки се от тези чувства ние се сърдим, караме се, създаваме по между си раздори, войни и  конфликти. Затова днес сме призовани да се размислим, да се изпълним с мир и любов, за да поискаме прошка. Да отворим сърцата си, да изхвърлим лошите чувства от там и да приемем истинския мир, който е Христос Бог.

Ние трябва да простим на себе си първо, ако сме се залъгвали, ако сме се превъзнасяли, ако сме се гордели или обратно, ако сме се отчайвали или оправдавали. Това ще рече – да не се бавим повече, да не отлагаме, а да започнем истински християнски живот с Христос който казва: ”Аз съм истината, пътят и живота”

 Трябва да простим на родители, учители, ръководители, служители. На всеки човек. Носейки в себе си Божия образ, всички сме роднини. Ние трябва да си помагаме, да се подкрепяме и да служим един на друг. Сам Христос казва: ”Служете един другиму, всеки с оная дарба, която е приел…” (І Петр. 4:10).

Друго, което ни внушава дяволът, са телесните похоти и страсти. Човек обича да робува на стомаха си и лесно да се поддава на своите съблазни.

„И тъй грехът да не царува в смъртното ви тяло, за да му се не покорявате в телесни походи” (Римл. 5:12).

Въздържанието от блажна, мазна и обилна храна е необходимо средство, за да намалим влиянието на собствените си страсти. Сам Иисус Христос, преди да започне да проповядва словото Божие, е бил в четиридесет дневен пост в пустинята.

 Ние трябва да подражаваме на Христос.

„Защото вие за това сте призвани, понеже и Христос пострада за нас, като остави нам пример, за да вървим по стъпките Му” (І Петр. 2:21).

 Постът не е самоцел. Не е диета. Постът е дисциплина, власт и себеконтрол.

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.” (Марк. 8:34).

  Днес ние се учим какъв трябва да е постът. Нашия пост нека бъде нелицемерен и таен. Нека да се радваме,  да помажем главите си с елей, да умием лицето си. Елеят е символ на милостта. Простили вече, следва да умием лицето си. Лицето е символ на душата ни, която ние трябва да измием със покаяние и съжаление за извършените от нас грехове.

 Друго, което ни внушава врагът на човешкото спасение, е привързаността ни към материалните блага. Всички сме пленени от това да събираме, да притежаваме, сякаш забравили смъртта и това, че тя е внезапна и неизбежна. Ние се увличаме да събираме съкровища на земята. Външният блясък лесно привлича окото, а после и сърцето – това е измама. Затова Христос казва: ”Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето ги крадци подкопават и крадат” (Мат. 6:19). Истинската цена на материалните блага е, че те трябва да служат за препитание и за поддържане на живота ни. Затова ние не бива да им слугуваме и да им робуваме до последен дъх.

 Страшен е врагът на човешката ни свобода, страшни са неговите внушения. Да ги победим не е лека работа. Необходима е постоянна и жестока борба, която изисква подготовка и тренировка. Без усилия и труд няма победа.

 Първо, трябва само да принудим себе си, да калим и насочим волята си към Христос. Да победим своите склонности и привички.

 Аз и вие имаме много недостатъци и слабости. Те ни пречат. Правят ни хилави и негодни борци. Няма недостатъци, които човек, ако иска, да не може да победи. Нужни са усилен труд, постоянство и търпение. „С търпение спасявайте душите си” –казва Христос.

 Демонстен е най - големият оратор на древността. Той победил своите недостатаци с труд и усилие. Слагал камъчета под езика си, за да поправи говора си. Развивал гърдите си, за да укрепнат и гласът му станал мощен.

В началото сме пред великия спасителен пост. Свято време. Благоприятно за подвизи и духовна борба. Църквата, чиято глава е Христос, а всички – аз и вие – сме Негови членове. Ние сме призовани на духовна война с предводителя на поднебесните духове – дяволът. Нека този път да не се отказваме. Нека не се плашим от предстоящата борба.

Бъдете трезви, защото вашият противник - дяволът, като рипащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (І Петра5:8).

         Нека простим в сърцата си обидите и огорченията от другите. Нека постим прилежно и търпеливо. Нека издигнем очи към небето, без да се привързваме към материалните блага.

 „И тъй, в името на милосърдието Божие, ви моля братя, да представите телата си в жертва жива, свята и благородна Богу, и това ще бъде вашето духовно богослужение” (Римл.12:1).   

 

 

Използвани цитати – Православна Библия, Синодално издателство, С. 1992.   

Изображение: www.myjulia.ru