iavor Всемирното Православие - ЗА ХРИСТИЯНИТЕ И ХРИСТИЯНСТВОТО. Част 1Автор: Явор Георгиев 

 

Днес във века на хуманизма светът е твърде погълнат от човека и човешкото. Това дотолкова е обсебило хората, че сме почнали да съдим за истините на християнството по това, какви са християните. Отвсякъде валят упреци срещу вярващите. Най-честото извинение на хората, че не ходят на Църква се основава на това, че повечето свещеници не се отличават с много висок морал, а по-голяма част от християните са просто лицемери. В този век на маловерие сме почнали да съдим за религията на  любовта по извращенията и жестокостта на нейните последователи. Някои биха попитали: но нали все пак това е истина, как да се обърнем към такава църква?

Да, най-силното възражение срещу християнството са самите християни, които със своето недостойнство съблазняват онези, които искат да се обърнат към Бога. Но с този факт прекалено много се злоупотребява – хората го използват за да прикрият своето нежелание да следват Христос. Не може да се съди за достойнството на християнството по недостойнството на християните. От това, че човек не приема религията на любовта в живота си (или криво я разбира), не следва, че тя губи силата си.

 

За недостойнството на християните се съди по високите изисквания на християнството и несъответствието спрямо тях. Но нека не забравяме, че живота на християнина е саморазпъване и той трябва да се бори срещу цялото човешко и нечовешко (падналите ангели) зло в този свят. Много често за нравственото достойнство на някой човек се съди според идеала му. Когато един атеист (или последовател на някаква религия) е верен на своя мироглед, изповядва добри морални принципи и е готов за саможертва, прави впечатление. Но от това не можем да съдим, дали това, в което вярва, е истина, а единствено, дали той е добър човек.

В това изпълнено с неверие време най-трудното нещо е да бъдеш истински вярващ християнин. Високите изисквания на религията на любовта са трудно достижими, и затова ние не можем да я дефинираме като истинна или лъжлива  по постиженията на последователите и. Да изповядваш юдейска или мохамеданска религия или да чакаш прераждане в друг живот или просто да си атеист е много по-лесно, отколкото да си християнин. Днес изпадналото в заблуда общество си мисли, че Църквата трябва да се състои от съвършени хора и светии и щом човекът е християнин, той трябва да е равен с ангелите.

Това говори за дълбоко неразбиране на човешката природа, пострадала от греха. Най-често за даден човек ние си правим извод по външната страна на живота му и ни мързи да погледнем навътре. И като не виждаме вътрешната страна на живота на християнина, ние се съблазняваме, защото сме свикнали да забелязваме повече лошото, отколкото доброто у хората. И често дори не подозираме за съществуването на духовен живот у хората, с които се срещаме. Ние не знаем, как те се молят, каква е тяхната духовна борба със злото, как те се опитват да преобразят грешната си природа, какво мислят за Бога. И така не знаейки за  вътрешния  им живот или просто неискайки да го узнаем, ние ги осъждаме по външните им изяви и приписваме техния неуспех на Църквата.

Но основната цел на нейното съществуване не е някакво външно организиране на човешкия живота и външна победа над злото. В Църквата се набляга на дълбоката вътрешна духовно-мистична промяна у човека. Това е така, защото Христос признава свободната воля на човека, и именно поради тази причина християнството по своята същност не може насилствено да победи злото в човешката природа. Затова в Църквата се набляга на вътрешното новорождение на човека, което е следствие на взаимодействието между човешката свобода и Божията благодат. С идването на Христос започва една постоянна борба между божественото и  човешкото, като ролята на християнството е да просвещава и преобразява грешната човешка природа,  а в същото време всеки човек, противопоставящ се на християнските истини, може да ги изопачи. И понеже не виждаме тази борба, ние се съблазняваме. Съдейки единствено по-външното в Църквата – храма, обредите, така наречено недостойнството на духовенството и греховете на християните, ние лесно придобиваме негативно отношение към Църквата. Но разбирането на Църквата като духовна организация (мистично тяло според апостол Павел), осъзнаването на смисъла на литургията и на тайнствата като такива и зачитането на  положителната промяна у човека, колкото и да е малка тя, ще ни  разкрие истината за християнството.

 Човек трудно приема Божията любов и винаги се стреми да оспори Божиите истини. Христос ни откри в пълнота Богочовешката любов - показвайки ни човечността на Бога и божествеността на човека. Ние обаче се опитваме да я разкъсаме. Отделим ли обаче любовта към Бога от любовта към човека, съвсем се отдалечаваме от правилното разбиране за християнството. Повечето жестокости в историята на Църквата са резултат именно на това разкъсване, тук може да си припомним средновековната история на Католическата църква, където самата любов към Бога била издигната в култ. Но какво става днес? Не разбирайки, че привиден неуспехът на Църквата се дължи предимно на неправилното разбиране на повечето й членове, ние изпадаме в другата крайност. В наше време на изопачен хуманизъм ние сме превърнали любовта към човека в божество, а идеята за личностен Бог сме отхвърлили като вредна. Ако се огледаме, ще видим, че за много хора понятията като истина и справедливост вече не съществуват и правдата в живота от тях не се търси. Нападаме християнството, като търсим вината за ширещото се зло в неговия неуспех, а сами не искаме да  разберем, че превръщайки самата любов в божество, комуто се покланяме, ние бягаме от отговорност. Търсим всякакви поводи да не се доближаваме до Църквата, защото се страхуваме да си признаем, че грешим. А понеже в сърцето си го осъзнаваме, намираме за себе си оправдание в недостатъците на другите и така се прикриваме зад фалшив морализъм. Това е така, защото открай време сме свикнали да гледаме на  Бога в погрешна светлина, като на Бог, който дошъл да ни обвини и осъди за нашите слабости и прегрешения. Забравяме най-важното -  Божията любов е безкрайна и Христос дойде на този свят да спаси болните, а не здравите, грешниците, а не праведниците.