cvetnica_1_a Всемирното Православие - Вход Господен в Йерусалим: иконография на празника

 Големият празник Вход Господен в Йерусалим е изпълнен със скръб за предстоящите кръстни мъки на Спасителя, споменавани в следващата седмица, наречена Страстна, а също така и предпасхалната  радост на Възкресението.

            Източник на иконографията на Входа Господен в Йерусалим е Евангелието, където се разказва за това, как Христос, седнал на едно младо магаре, придружен от учениците си в навечерието на Пасха, влиза в града, където той ще бъде разпнат. Тълпата  приветства Спасителя при портите на Йерусалим, възгласяйки хвали и постилайки пътя с палмови клонки, отрязани от дърветата. 

По време на шествието Господа е седнал на младо магаре, за да   изпълнени Старозаветното пророчество за Царя на Израел: „Радвай се много, дъще Иерусалимова: ето твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница” (Зах. 9:9) [i].  

           Изображенията на Спасителя, седнал на младо магаре,  са били известни още в раннохристиянското изкуство. Н. В. Покровский посочва ранни примери за иконография на Входа Господен в Йерусалим – на саркофазите и  миниатюрите в книгите, в сирийското Евангелие на Рабули (586 г.) и в Евангелието от VI век от катедралния музей в Росано [1]

.

Последният лист е разделен на две зони. На пурпурен фон, характерен за ранната византийска книга, отдолу на миниатюрата са представени пророците, посочващи нагоре. Отгоре е изобразен Входът Господен в Йерусалим във вече развита и доста подробна иконография. Христос благословящ с дясната си ръка, седи на  магаре и в краката му са хората, които го посрещат и му постилат дрехите си. Придружават го двама апостоли, разговарящи помежду си. Евангелието разказва, че преди да влезе в Йерусалим, Спасителят изпраща за магарето двама от учениците си, но  имета им не се споменават. Може би, опирайки се на това свидетелство, художникът изобразява само двама от апостолите. Единият от тях по устойчивия иконографски тип е определен като Петър, а вторият апостол е съвсем млад, може би - Тома, Филип или Йоан. Следвайки Евангелието, което разказва, че Христос е седял на осле върху дрехи, постлани от учениците (Мат. 21:7), художникът представя  Господа седнал на бял плат. Този малък детайл се среща и в по-късни византийски паметници, понякога и в руската иконография. На росанската миниатюра е изобразена не само голяма група от хора, които излизат от града с палмови клони в ръцете си, а и хора, показали се от прозорците на сградите извън градските стени на Йерусалим също с клонки в ръце за приветствие.    cvetnica_4_org Всемирното Православие - Вход Господен в Йерусалим: иконография на празника

 Почти всички образи на влизането във Входа Господен в Йерусалим  имат обща композиционна схема, но значително се различават в детайлите -  всички изображения притежават голяма илюстративност, но по особен начин акцентрират вниманието на зрителя 

     cvetnica_1 Всемирното Православие - Вход Господен в Йерусалим: иконография на празника
      Задължителен елемент от иконографията на празника е изображението на Елеонския планина. Тя служи като фон, за да се подчертае централния образ в плакета от слонова кост, датиращ  от втората половина на Х век и представен в Берлинския музей на византийското изкуство 
. В мозайките на Палатинската капела  в Палермо (Италия, средата на XII век.)  Христос седи на магарето, а зад него са апостолите, слизащи от планината. Художникът точно следва  описанието на събитието у евангелиста Лука: „А когато той се приближаваше вече да превали  Елеонската планина, цялото множество ученици, възрадвани, почнали велегласно да славят Бога  за всички чудеса, които бяха видели” (Лук. 19:37). Изобразяването  на планината е съсредоточено винаги от лявата страна, докато изображението на града е винаги отдясно. Архитектурата на Йерусалим е представена  с много чудновати и тясно поставени една до друга сгради, които са разположени зад стената с кули.  През  XVI-XVII век руската иконография в центъра  на Йерусалим изобразява центрична куполна сграда с поставен на върха и кръст.
 
 
 cvetnica_5_org_jpg Всемирното Православие - Вход Господен в Йерусалим: иконография на празника Следва да се отбележи, че сцената Вход Господен в Йерусалим е  включена в диптиха от слонова кост ( датиращ от края на Х век и представен в Държавния Ермитаж), в мозайките на Палатинската капела, в забележителния монументален  ансамбъл (църквата "Успение Богородично" в Дафни) (около 1100 година) (илюстрация № 4), както и на епистилята от манастира "Св. Екатерина” в Синай (втората половина на XII век), където от двете страни на Христос са изобразени двама апостоли. Малко  по-напред върви Св. Апостол Петър и посочва на срещащите ги с поздрав, а  след магарето върви едни млад човек, който може да бъде определен като Йоан. 

         В долната част на композициите са изобразени деца, радващи  се на идването на Спасителя. Няма описания у  Светите Евангелисти за срещата на Христос с децата, но за деца с палмови листа в ръцете си, възкликващи: "Осанна!" се говори  в апокрифното Евангелие от Никодим [2]. В Палатинската мозайка едно от момчетата съблича ризата, за да я постели на пътя, другото  държи в ръката си  палмово клонче. На миниатюра от Росано  на  епистилията от  Синайския манастир "Св. Екатерина”, както и на многобройни византийски и руски паметници, се изобразяват деца в нозете на магарето с клонки в ръце, други се катерят на дърво или чупят  от него  клони или седят на раменете или в ръцете на родителите си, които са излезли от  Йерусалим, за да посрещнат Спасителя. На фреската от църквата "Свети Пантелеймон" в Нерези (Македония, 1164 година), в тълпата на посрещачите е изключително изразителен образът на жена, която здраво държи за  ръката седящо на раменете й дете. Трогателна е и малката битова сцена, преставяща на двустраната икона светците от катедралната църква "Св. София" в Новгород (в края на XV век). (Илюстрация № 5) и идентична в иконографско отношение икона от типа на суздалските светци (втората половина на XVI век). Едно от момчетата седи със сгънат крак, а другият му помага да извади от ходилото трънче.cvetnica_2_a Всемирното Православие - Вход Господен в Йерусалим: иконография на празника

            Значителни промени в иконографията на Цветница в Йерусалим настъпват през  XIV - началото на XV век, в така наречената епоха на Палеолозите. Ако преди Спасителят е бил изобразяван седнал на магаре с нозе  към зрителя, а с лице към града, то сега Той най-често е представян в сложен ракурс. Иисус се обръща назад към апостолите и краката Му не се виждат [3]. Един от примерите за подобна иконография в изкуството на Византия е мозайката в църквата "Св. Апостоли" в Солун, датираща от 1312-1315 г. (Илюстрация  № 6). Този вариант е възприет изцяло в иконографията на руската иконопис в края на XIV-XV век.          

         Разглежданата поза на Христос присъства в иконите от празничен тип, разположени върху иконостаса в катедралния храм „Благовещение Богородично” в Кремъл, Москва, в катедралната църква „Успение Богородично  в Кирило-Белозьорския манастир (Илюстрация № 7), на икони-„таблети”от Новгород и мн. др. На Псковските икони от XVI век (църквата „Св. Николай” в Любятов и  църквата „Св. Николай от Усоха) (Илюстрация № 8) Спасителят е представен седнал с нозете напред, а лявото му рамо е обърнато към зрителя, така че Той влиза в Йерусалим почти обърнат с гръб. Трябва да отбележим, че в тези два паметника изпъква фигурата  на апостола, намиращ се зад Христос. За  разлика от другите ученици, Св. Петър тук е изобразен почти изцяло в анфас и не гледа в онази посока, в която се насочва процесията, а направо към зрителя.

            Това, което касае споменатата мозайка в солунската църква „Св. Апостоли”, от гледна точка на иконописта,  е забележителна  с това, че магарето, на което седи Господ, се движи в обратна на  града посока, така че зад него остават не само  апостолите, но и тълпата на посрещащите.

        Разглеждажданите от нас образи на празника са примери за необикновенно иконографско творчество, породено от православните художници, които ги опровергават установената в нашето съвремие теза за вековната неизменност на иконографията на Цветница. 

 

________________________________________
[1] Покровский Н. В., „Евангелието в паметниците на иконографията”. M., 2001. с. 347-348.
[2] „Евангелието на Никодим”/ /„Книгата на апокрифите. Стария и Новия Завет”. СПБ., 2005. с. 325.

[3] Келивидзе Н. В., „Вход Господен в Йерусалим: иконопис” / / Православна енциклопедия. т. 10. M., 2005. с. 51.



[i] Българския превод на всичките библейски  цитати в статията  са взети  от  „Библията, сиреч книгите на Свещеното Писание на Ветхия и Новия Завет” СИ, София, 1995.