Вярвам в Христос осъзнато повече от двадесет години – у мен вярата изникна някак неусетно, родителите ми не бяха вярващи, нито имах такива приятели. Затова приобщаването ми към християнството беше едно дълго самотърсене, самоизвървяване, самоизрастване. Сега вече зная, че православието изисква съборност – разчитането на себе си “само” в търсенето на Бог е плодотворно и полезно до един определен момент.
Та нали Бог не беше самотник на земята, а повика своите ученици, за да ги научи и да ги просвети, а после те да благовестят на всички хора великата радост, че могат да постигнат вечно спасение. И още от апостолските времена у нас е останала потребността да свидетелстваме за Христа и за неговото учение. Спомням си, колко трудно в началото ми беше да споменавам пред колегите си и пред познатите си Божието име, да не говорим за открито деклариране на вярата си и на християнския си мироглед. Постоянно живеех с големи угризения, че извършвам голям грях, след като вярвам в Христос, а го прикривам. Разбира се, с времето този комплекс изчезна, днес съвсем открито говоря за Христос и за православието, но истината е, че реакцията на хората около мен никак не се е променила за последните две десетилетия.
Наскоро се запознахме със семейство, съпругът е висш дипломат. Влизал е в Църква само, когато се е наложило да се венчае. По неговите думи – преди 15 години е възникнала модата на църковните бракове. Но тогава разбира, че изискването е да бъде кръстен – а той не е, защото “нашите родители бяха комунисти, не вярваха в Бог, не влизаха в църквите”. За да спази модата по-късно бива кръстен. Но всъщност, той никога не е вярвал в Христос, не познава православието, за него всичко, отнасящо се до християнската религия е синоним на заблуда, лудост, спекулация. Такива хора твърдо вярват, че смисъла на живота се измерва с благосъстоянието – да си обилно и добре нахранен и напит, да си облечен модерно, да имаш имоти и хубава кола. Наскоро попитах един много близък наш приятел, висш офицер, заемащ ръководен пост в министерство – Как мислиш, защо живее човек? А той откровено ми отговори: За да създаде деца и да осигури на децата си добър старт в живота!”На опита ми да спомена за Бог, той ми отговори, че това са глупости на петдесятниците, от които беше моята кума – тя превърна живота на мъжа си в ад, заряза го, за да продължи нататък с един от своите “братя”.
Странното е, че в нашето общество човекът, който ходи всяка неделя на Църква и си позволява да проповядва ценностите на православието, е обявен за persona non grata – доказателство за това беше отношението, което получи един атонски монах - о. Висарион за смелостта си да изкаже на глас мнението си за личности като Дънов и Ванга. Да си спомним – той бе квалифициран от един наш водещ журналист като истински “фанатик”. Дали да не се върнем и малко по-назад и да припомним, че същият този журналист препоръча на Православната Църква да взема пример от Католическата, защото сега е “мракобесна”. Да, за съвременния българин Бог, вярата, църковността са мракобесни и болестни, те са някакви химери, които вкарват човека в една голяма заблуда и опасност. Подобна идея за църковността ни беше внушена и в предаването на Мартин Карбовски, който благородно поведе борба със сектите, но изводът му за същността и смисъла на Църквата беше тотално погрешен. Аз не обвинявам г-н Карбовски, защото зная, че причината за напълно погрешните му заключения е липсата на православно възпитание – той не подозира, че Църквата изобщо не е институционално понятие – Църквата е съборен организъм, на когото глава е сам Христос, а ние сме само членове на това тяло. Освен това, няма вяра извън църквата, няма православие без Църквата, няма спасение след смъртта, ако я няма Църквата. Защото Христос ни учи, че ще може да се спасим само Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене.(Иоан 6:48). А хлябът и виното са истинно осветени, т.е те биват спасителни, само ако евхаристията ритуално се извършва от духовник, чието свещенство се явява част от апостолската първоприемственост. Или казано по друг начин – управлението на Църквата, включая извършването на църковните тайнства, е дарено от Христос на апостолите, а те са го предали на своите ученици до ден днешен. “Свещенството в рамките на Църквата – това е свещенството на Самия Христос, Сам Христос извършва тайнствата в своята Църква чрез Своите епископи и свещеници. Автономно свещенство и автономни, не свързани с Църквата тайнства, не могат да съществуват (в смисъл – не са свещени) (проф.Димитрий Целенгидис).
А извън Църквата заблудите – светски и религиозни - са много и измамни, изкусително примамващи...Сред тях е увлечението по йогата, което набра висока скорост в нашето общество. Не сте ли забелязали, че центровете за йога в България никнат като гъби - те се представят като похвални дейности по телевизията, включват се като занимания за учениците. Любопитното е, че голяма част от хората, които практикуват или отдават децата си на йога, въобще не знаят, че това е религиозна практика, а когато научат не виждат нищо опасно в този факт!!! Моя позната, която беше избрана да ръководи българско училище зад граница, ме покани да участвам в курс по йога, който се ръководеше във време, когато децата бяха на училище! Аз и отговорих, че аз като православна християнка нямам право да участвам в подобни занимания, защото те противоречат на християнското учение. Тя съвсем спокойно ме увери да не се притеснявам, защото будистките учители са същите като нашите исихасти – всички са медитирали, за да видят божествената светлина. Аз бях силно изумена от аргумента, защото знаех, че за един човек, който няма задълбочени богословски познания, този аргумент би звучал много убедително и лесно би го подвел. Дали да спомена, че днес един иконописец ме уверяваше, че православната иконопис се извършва по законите на Агни Йога!
За да предпазим читателя от подобни заблуди, нека се вслушаме в думите о. Серафим Роуз за последователите на тантрическата йога в планината Джемез в Ню Мексико:
Всеки ден те стават рано в четири часа и се събират преди изгрев – завити с одеяла, защото сутрин е хладно, разполагат се пред сцената, построена отпред. Всички заедно започват деня си с изричането на мантри на педжаби – език от групата на санскрит (древноиндийски), за да се “настроят” за духовните си упражнения, които им предстоят. Отначало те няколко часа се занимават с кундалини – йога – чрез последователност от трудни физически упражнения, песнопения и медитации, целта на които е достигане на състояние на управление на телесните и духовни процеси и подготвяне за “реализация на Бога”
След като описва и други източни учения, о. Серафим Роуз подчертава, че това са чужди за християнската култура учения, които се явяват форма на източните езически религии и на съвременния спиритизъм. Те създават лъжлива представа за духовния живот, включват човека в езически религиозни опити и психически експерименти, които имат за цел духовна погибел и по-конкретно – вечната гибел на душата.
Второто, върху което акцентира о. Серафим, безспорният авторитет на американското православно богословие е фактът, че чрез медитацията човек навлиза в космически духовни области, където дълбинни слоеве на човешката психика извършват контакт с истински духовни същества, а тези същества са преди всичко демони (бесове), или паднали духове, които се намират най-близко до човешкия свят. Дори самите медитиращи дзен-будисти, въпреки заостреното си внимание при тези духовни “опити”, описват срещите си с тези духове (визуално преоформени от човешката фантази), които често заблуждават, че не са бесове или демони (Православието и религията на бъдещето, преводът мой – Р.К.).
Или казано с други думи, мантрите са магически думи, които чрез заклинания правят възможно изпадането в състояние – обикновено транс – при което човекът постига контакт със същества, които православието определя като “демони” и “бесове”. Човек остава под тяхно влияние, дори и ако се откаже от участието в подобни занимания. Не би било пресилено да се каже, че всички езически учения имат една и съща религиозна основа и една и съща цел – до подчинят човек на злото, той да изгуби душата си (още по този въпроси виж тук ).
Към подобна пропаст водят всички онези феномени, т.нар. лечители, прорицатели, гадатели, а също и мислители, които бяха определени в едно предаване по българската национална телевизия като “талантите и надарените хора на България и те трябва да бъдат популяризирани”. Всички онези, които пишат за прераждания на човека (идея, която е отречена и нейното отхвърляне е аргументирано в православната религия), за възможността сам да променяш живота си чрез самовнушение, да израстваш духовно и да влизаш в контакт с други светове и същества, чрез изпадане в състояние на транс, респ. медитации, хипнози. Бързаме да предпазим читателя и от всички онези, които “лекуват” чрез контакти с космически или Божествени същества, които също са проводници на злите сили и самите те са обладани от тях. Божествен дар са притежавали в дългата църковна история само хора, които са извървяли трудния път на монашеството и са неизменна част от православния религиозен живот и за своето служение са надарени с дар на прорицателството или на лечителството. Сега си спомнете за гледачките и паранормалните лечители, които ви искат по 200 лв. за сеанс и преценете дали те напомнят свети личности. Разбира се, човек прибягва до такива хора в момент на слабост и на постигнало го нещастие, а търсенето на подобен изход е резултат от липсата на православна култура. Да бяхме възпитани в християнската си традиция, щяхме да знаем, че подобни паранормални дарове са дадени от Сатаната, който винаги цели да съблазни човека (с привидно добро), за да погуби човешката душа.
Защото единственият начин да постигнеш някаква цел в живота си е, като я измолиш от Христос, който те е извикал за живот и те е призовал към спасение, но според собствените ти дела, след борба със страстите. Само Той единствен може да те дари с любов и с благодатни дарове, каквито е трудно да бъдат описани. Но за тази цел ние трябва да му отвръщаме с любов, да бъдем отдадени на Бога и да живеем по християнски. Нека всеки от нас се замисли, колко пъти днес е осъдил ближния си и колко пъти днес е направил добро? И нека като светите отци да мислим постоянно за грешността си, а гордостта и себелюбието да режем с нож от сърцето си.
Горделиви ли сме българите? Завиждаме ли си? Злонамерени ли сме? Затова ли живеем толкова трудно и се пръснахме по света, за да не помним скоро кои сме всъщност! Може би защото във всичко сме разединени, бързаме да разрушим това, което някой преди нас е създал! Дали Бог ни е забравил в нашето бунтарство и ни отхвърля постоянно или по-скоро е вярно другото – че ние забравихме за Христа, че дедите ни допуснаха да загърбим вярата си, дарена ни от Самия Него! За да дойде ден, в който издигаме в култ еретически водачи, а хулим атонските монаси. Ден, в който децата ни не са чували дори за светите отци, за техните дела, за великите им чудеса, свидетелстващи за Бог и за Светостта, която е въплъщение на милостта Божия и на подвижничеството на вярващия.
Много свети хора са живяли по нашите земи – навярно техните молитви пред Бога още ни спасяват. Затова не присъхва Неговата благодат, “тъй като съвсем не ще намериш дела, които да ме оправдаят”. Ще открие много свои деца, които са изпълнени с неверие и незнание, объркани от светски заблуди и земни химери. Българи, самоопределящи се като християни, но забравили пътя към църковния дом. Зрящи, но невиждащи, слушащи, но не чуващи.
А Господ чака да отключим сърцето си за него:
„Аз съм пътят и истината, и животът; никой не идва при Отца, освен чрезМен.“ (Йоан, 14:6) Който вярва в Мен, дори и да умре, ще живее (Йоан, 11:25); Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя; вземете Моето иго върху си и се поучете от Мене, понеже съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си;защото игото Ми е благо, и бремето Ми леко (Матей, 11 – 28)
