Поезия

За нея няма подходящи думи,

със нищо ти не можеш я сравни.

Не е усмивка скътана в албуми,

младежки плам и алени страни.

Прочети още: ЛЮБОВ БОЖИЯ

ТИ НОСИШ СВЕТОСТТА

НА ЛЮБОВТА !!!...

ТИ НОСИШ МОЙТА

КРАСОТА !!!...

ТИ НОСИШ ЖИВАТА

ВОДА !!!...

ТИ НОСИШ ПРАВДАТА

В СВЕТА!!!...

Прочети още: ТИ НОСИШ!!!...

Всемирното православие представя на своите читатели стиховете и прозата на Симона Тодорова, която е на 15 г. и живее в София. Симона е вярваща от 2 години и интересите и са свързани с иконописта и писането на разкази, стихотворения и есета на тема какво всъщност е Бог и как Той се открива в живота на всеки човек.

Прочети още: ГОСПОДИ, ТАТКО НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА

 
ВЯРА
 
Отблясък от вечни духовни пожари
пулсира в сърцето ми огнена вяра.
Тя сутрин на крак за молитва ме вдига,
душата ми храни от вечната Книга.
Когато се спъна по пътя неравен
и падна, тя пак на нозе ме изправя.
И щом се отпусне духът ми в униние,
ръка ми подава: “Стани, ще ти мине!”
Когато се вгледам в живота суетен
и мисли за радости земни сърцето,
тя тихо ми шепне: “Внимавай човече!
Греховният свят е на гибел обречен,
с богатството, блудството, светската слава
ще гние сред пламъци адски в забрава.
Преходна измама е земната радост,
следа не остава от нейната сладост.
Когато напуснеш живота след време,
от земното нищичко няма да вземеш.
Надежда ще имаш по пътя си светъл
еднствено в праведност и добродетел.
Опазиш ли своя завет пред Твореца,
очаква те в края на пътя венецът,
изплетен от нашия Господ Спасител,
от смъртната сянка велик Изкупител.
Наистина пътят е тесен неравен,
но краят му – лествица стръмна е славен.”
Окрилян от нея, духът ми в молитва
към белите облаци в утрото литва,
и в земен поклон, поглед вперил в небето,
за всички и всичко се моли сърцето.
Прекръствам се пак, и все тъй на колене,
и светла надежда възкръсва у мене.
И тръпне душата ми в тих благослов,
и няма съмнение – Бог е любов!
 

Прочети още: Цветан Диковски: И тръпне душата ми в тих благослов, и няма съмнение – Бог е любов!