За нея няма подходящи думи,

със нищо ти не можеш я сравни.

Не е усмивка скътана в албуми,

младежки плам и алени страни.

Не е певци за нея дето пеят,

а пък поети сплитат й венци.

Сърца с безумна обич де копнеят

а после толкоз леко се руши.

Не е ръка с ръка да се прикосне,

ни поглед пълен със изгарящ плам

щом вихъра му чувствата докосне,

изгарят те и пак оставаш сам.

Не е живот, от който не отделяш

нито един от многото си дни.

Не е любов, с която се разделяш

сега, а сетне няма да боли.

Не е! За Нея няма думи!

Пред никого не можеш я изля.

Ако речеш – ще бъдат  само глуми,

а фалш не може да понася Тя.

И Нея ти недей да заблуждаваш

с пари, със дарове, с имот.

Тя вижда, че пред Нея се явяваш

с един окаян, страшен, лош живот.

Че Тя не е далече във небето

и чак от там да те посочва с пръст,

та Тя е в тебе, вътре, във сърцето

и там стои разпъната на кръст!

И ти иди, окаяни, и рамо

пред Нея, Святата, ти наведи

и тази думичка кажи й само

през сълзи горестни: „прости”.

Иди, иди! Че Тя отдавна чака

да чуй синовния ти зов

и с болка гледа стъпката ти всяка,

но ще прости, защото е Любов.

Но с дарове недей да заблуждаваш!

от Нея имаш даже тоз живот.

Едничкото, което притежаваш,

са греховете ти – голям имот!

Затуй, окаяни, иди и рамо

пред кръста Й сведи суров.

Заради тебе Тя прие го само

и ще прости – защото е Любов.

14.01.1996 г.