В края на осемдесетте години ние не просто отивахме в манастир, а бягахме. Мисля, че ни приемаха за леко луди. А понякога и не само „леко“. Пристигаха нещастни родители, безутешни невести, разгневени професори от институтите, в които учехме. За един от монасите (който беше избягал, след като вече се беше пенсионирал и отгледал до пълнолетие последното от децата си) идваха синове и дъщери и крещяха из целия манастир, как веднага ще си приберат татенцето у дома.
- Защото Православното Християнство е единствената вяра и религия, която води началото си от Господ Иисус Христос и не е изопачило или изменило нито дума от Неговите завети и заповеди. Самото наименование Православие означава „право славим Бога”. Ортодоксален (православен) означава последователен, правилен
- Защото от Православието не произлизат нито една секта или разклонение, за разлика от всички останали течения като католицизъм, протестантство, евангелизъм и прочие подобни, които претендират, че са християнски
- Защото единствено Православието не е променило нито дума от каноните и догматите на Вселенските събори, за разлика например от католицизма, който самоволно и без никакво право променя дори Никео-Цариградския Символ на вярата и редица постановления на Вселенските събори
- Защото Православната Църква е вселенска и съборна и спазва заповедта на Господ: „Където са събрани двама или трима в Мое име, там Съм и Аз посред тях.” За разлика от това католицизмът проповядва някаква „непогрешимост” на папата, което е пълен абсурд и няма нищо общо с Библията, Вселенските събори, каноните и учението на Христос
- Защото Православната Църква стриктно спазва Свещеното Писание, според което след земната смърт душите отиват в Рая или ада, за разлика от други „учения”, които проповядват за някакво „чистилище”, „прераждане” и др. измишльотини, което няма нищо общо с Християнската истина. Православието спазва учението на Символа на вярата за възкресението на мъртвите при свършека на света и за всеобщия Христов съд
- Защото едни от най-големите чудеса като Свещения благодатен огън стават именно в православния храм „Св. Възкресение Христово” на Божи гроб на Велика Събота, както и чудото със светата Витлеемска икона на плачещия Христос в православния храм „Св. Рождество Христово” във Витлеем
- Защото са хиляди случаите на изцерения на болни и други чудеса, извършени при силни православни молитви, от православни икони и от мощите на православни светци
- Защото Православието спаси България и българския народ през петвековното турско робство
- Защото най-великият българин в историята и национален герой Васил Левски – Дякон Игнатий е бил монах и силно религиозен православен християнин
- Защото православните светци св.св. Кирил и Методий създадоха българската азбука, а техните последователи св. Седмочисленици я разпространиха
- Защото за разлика от останалите християнски и нехристиянски църкви и учения, православната не познава нито един случай на религиозен фанатизъм, инквизиция, убийства, самоубийства
- Защото католицизмът се самоотлъчва и отпада от Православието след Великата схизма през 1054 г.
- Защото Православието стриктно спазва и изпълнява седемте тайнства, установени от Господ Иисус Христос, без да прави някакви „нововъведения”, както си позволяват например протестанти и други подобни
- Защото Православието е най-толерантната религия и не заблуждава хората, както правят редица секти, които погубват невинни и заблудени души, лъжат и крадат хората и дори ги подтикват към убийство и самоубийство
- Защото всички течения, секти, разколи и ереси възникват много по-късно от Православието и са създадени от хора, а Православната Църква е създадена на Петдесетница от Господ Иисус Христос
- Защото никой, който се е обърнал към Православието, не е сбъркал. Точно обратното – тези, които се заблуждават и подвеждат по лъжеучения не могат да очакват Божията благодат
- Защото истината е само една, не може да има сто истини. За православните хора Православното Християнство е спасителната вяра и религия
- Защото истините и ценностите на Православието са непреходни и ще пребъдат до свършека на света
I
Колкото и да бяхме откъснати от света и усамотени, все пак и в нашия затънтен край можеше да се познае, че утре е Великден. Още вчера, Разпетия Петък, ние гледахме гръцките часови да се разхождат пред постовете си, както всякога, но да държат сега пушките си надолу с дулата – знак на всесветския траур през тоя ден.
Влизаме в храма със свещ в ръка и приповдигнато настроение, но вътрешно сме изпълнени с противоречия... Питаме се: защо не ни чуваш, Господи? Нали обеща, че ще отвръщаш на молитвите на всеки, който е в нужда? Толкова се измъчих. Имам проблеми със здравето. Парите все не стигат... Трудно е...
Такива мисли вървят в главите ни, а е... Великден. Денят, в който трябва да мислим за Възкръсналия, а не за себе си.
Имам един дребен проблем, който е с мен, откакто се помня. Какво ли не правих през годините, за да го преодолея, но нещата все не се получаваха. Случи се така, че преди време, по съвета на една съседка, реших да посетя Бачковския манастир и да потърся помощ от Света Богородица, чрез нейната чудотворна икона, която е там.