Всемирното православие представя на своите читатели стиховете и прозата на Симона Тодорова, която е на 15 г. и живее в София. Симона е вярваща от 2 години и интересите и са свързани с иконописта и писането на разкази, стихотворения и есета на тема какво всъщност е Бог и как Той се открива в живота на всеки човек.

Прочети още: ГОСПОДИ, ТАТКО НАШ, КОЙТО СИ НА НЕБЕСАТА

 
ВЯРА
 
Отблясък от вечни духовни пожари
пулсира в сърцето ми огнена вяра.
Тя сутрин на крак за молитва ме вдига,
душата ми храни от вечната Книга.
Когато се спъна по пътя неравен
и падна, тя пак на нозе ме изправя.
И щом се отпусне духът ми в униние,
ръка ми подава: “Стани, ще ти мине!”
Когато се вгледам в живота суетен
и мисли за радости земни сърцето,
тя тихо ми шепне: “Внимавай човече!
Греховният свят е на гибел обречен,
с богатството, блудството, светската слава
ще гние сред пламъци адски в забрава.
Преходна измама е земната радост,
следа не остава от нейната сладост.
Когато напуснеш живота след време,
от земното нищичко няма да вземеш.
Надежда ще имаш по пътя си светъл
еднствено в праведност и добродетел.
Опазиш ли своя завет пред Твореца,
очаква те в края на пътя венецът,
изплетен от нашия Господ Спасител,
от смъртната сянка велик Изкупител.
Наистина пътят е тесен неравен,
но краят му – лествица стръмна е славен.”
Окрилян от нея, духът ми в молитва
към белите облаци в утрото литва,
и в земен поклон, поглед вперил в небето,
за всички и всичко се моли сърцето.
Прекръствам се пак, и все тъй на колене,
и светла надежда възкръсва у мене.
И тръпне душата ми в тих благослов,
и няма съмнение – Бог е любов!
 

Прочети още: Цветан Диковски: И тръпне душата ми в тих благослов, и няма съмнение – Бог е любов!

Майка ми работи като продавачка на свещи в една столична църква. Понякога, особено по повод на църковни празници, ми споделя интересни неща. Често съм се изкушавал да споделя, на свой ред, преживяванията й, но после винаги съм се отказвал, защото съм го смятал за нередно.

Този Великден обаче (2013 г.) толкова се изненадах, натъжих и едновременно трогнах от чутото, че почувствах, че случилото се трябва да достигне до повече хора.

Дали съм бил прав? Преценете сами.

Прочети още: ФИЛИЙКА С МАРГАРИН (по действителен случай)

ДОСТОЕВСКИ И ВЯРАТА В БОГ

За Достоевски въпросът за съществуването на Бог се явява най-важният въпрос в живота на човека. „Въпросът за това съществува ли Бог и въпросът съществува ли безсмъртие са въпроси преди всички останали”, казва Альоша Карамазов.[1] Всеки, който не се замисля върху тези въпроси, е обречен на празен живот, а отговорът му трябва да бъде единствено и само утвърдителен.

Фьодор Михайлович Достоевски (1821 1881 г.)

Прочети още: ВЯРАТА В БОГ И ПРОБЛЕМЪТ С ЧОВЕКА В ТВОРЧЕСТВОТО НА ДОСТОЕВСКИ