Публицистика

svetoslav Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика
Автор: Светослав  Ангелов
 
 
Три протестантски визии

 

1. Риба в мътилката

 

Помните ли времето, когато протестантските богословстващи полемизираха сякаш успешно с православните свещеници, с "коравите атеисти", впечатляваха  младите хора и донякъде интелектуалстващите? Аз го помня добре това време, защото съм живял с тяхната проповед твърде дълго, опитвайки се да сглобя за себе си някакъв удоволетворителен синтез от разпокъсаните теологични и философски възгледи, които тя ми предлагаше. Бях си направил същински коктейл от идеите на Карл Барт и Чарлз Спърджън (опитайте да ги съвместите тия двамата и ще усетите за каква интелектуална шизофрения говорим) Калвин, Лутер, Уесли и Бънян. Кажа ли, че съм се чувствал добре в него, ще излъжа. Мнозина обаче около мен си живееха великолепно в този богословски микс, считаха се за новатори и откриватели, за особено успешни следовници на Бог Дух Свети, поради факта, че непрекъснато са готови да пренаредят мисловния си свят. Оставих ги да се изживяват тъй както им се нрави, да се чувстват знаещи или объркани, според момената си емоционална нужда. и си тръгнах от протестантизма. Прочетох книгата на дяк. Андрей Кураев „Писмо до протестантите за Православието” и един голям учебник на Милард Ериксън, който събуди интереса ми . към Светите отци на Църквата.  Вселената, разкрила се пред мен, така ме погълна, та не ми остана никакво време и желание да се занимавам с кръжащите край мене „начинаещи мислители”, макар да имах известно признание помежду им, като перспективен младеж, който с течение на времето ще улегне – сиреч ще спре да настоява на своето си и ще бъде твърде доволен и само от това да коментира до припадък разни нескончаеми въпроси.

c-dikovski Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика
Автор: Цветан Диковски 
 
 
 
          Вече повече от минута стоя пред иконата, държа запалена свещ и се опитвам да се съсредоточа за молитва. Нищо не се получава. И как би могло, когато зад гърба ми, окачени на балкона за хористите, шумно озвучават две сребристи тонколони?! От тях се разнасят речитативни, многогласни песнопения и откъси от великопостно богослужение. Това ми се е случвало многократно в този храм, но практиката, да се пускат записи на църковна музика в извънбогослужебно време съм я срещал и по други църкви в различни населени места. Използват се разнообразни песнопения, според предпочитанията на служащите, могат да бъдат многогласни, могат да бъдат старобългарски разпеви, а някои пускат гръцка (византийска) църковна музика. Не мога да отрека, че между тези разновидности на песнопения има немалко, които ми допадат като звучене. Въпросът е: доколко е уместно молитвеният дом да бъде озвучаван по този начин? Съзнавам, че мотивите за това са благородни – създаване на молитвено настроение и привличане на богомолци, но установявам, че на практика, нерядко се постига противоположния ефект.

Постиженията на научно-техническия прогрес несъмнено играят важна роля в живота на хората, в това число и на християните. Съзнавам, че е неизбежно. Не можем да шием дрехите си на ръка, при положение, че в цял свят го правят с шевни машини. По-лесно и бързо се чисти с прахосмукачка, пералнята спестява много време и труд. Повече от ясно е, че не можем да минем и без постиженията на компютърната техника, която е навлязла във всички отрасли на промишлеността и дори в селското стопанство.  И все пак, когато говорим за вяра, храм, молитва – неща, които са неизменна част от живота ни, не трябва ли да има ограничения в употребата на техническите средства?! Нали Православието се стреми да запази автентична вярата съхранена от апостолско време, изкристализирала в решенията на вселенските събори, стъпила върху трудовете на светите отци?!

o%20georgi%20georgiev Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика 
Източник: Монитор


        В началото на обучението си в Богословския факултет имах любимо занимание: любопитствах да науча от моите нови състуденти кой как е повярвал, как се е оказал сред активно вярващите християни. Дали съм бил възхитен от чудото на собственото ми вцърковяване, или е било проява на старото ми любопитство към човешките съдби, не съм мислил. 

       Част от състудентите ми, разбира се, бяха в Църквата „по наследство".Тези хора обикновено са деца на свещенически семейства с вяра, винаги свързана с богослужението. Не са търсили вярата и не са имали дилемата дали да я приемат. Наследствено вярващите бяха извън моето внимание, тъй като въпросът "как са повярвали" е ясен. Интересни ми бяха неофитите (новоповярвалите)… 


   Имаше поразителни случаи, някои - абсурдни и комични. Един например свидетелстваше, че когато дошъл в София от дунавския си град, за да продава декоративни рибки, се почувствал привлечен да слезе от трамвая и да влезе в красивата сграда на факултета, където тъкмо се подавали документи за кандидатстване. 



Друг пък в  шести клас бил перспективен футболист

След травма на игрището си дава сметка за безсмислената си кариера и пожелава да кандидатства в семинарията (средното богословско училище), изненадвайки своите родители с неочакван житейски завой. Трети незабелязано завърши Факултета по богословие, докато беше в редиците на елитно военно формирование. Голяма част от тези новоповярвали българи пожелават свещеничеството, като приемат да носят неизвестните и за тях самите трудности (и радости) на това призвание.

 

vitalii%201_org Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика
Автор: Виталий Чеботар
 
 
 
 

Бесарабските българи – кои са те?

 

Навярно всеки читател поне веднъж в живота си чувал е нещо за бесарабските българи. Но ако реши да научи повече за тях, то едва ли ще успее, защото почти никой днес  у нас  не е писал за българските изселници в Украйна и Молдова. Чрез поредицата, посветена на българите в Бесарабия, ще повдигнем завесата на тази почти непозната тема и ще запознаем читателите с историческите предпоставки, предизвикали изселването на българите по границата на Руската Империя, с културата и бита на днешните българи, живеещи в Украйна и Молдова, с езика им и желанието на днешните млади бесарабски българи да следват или да са върнат да живеят в родината на техните предци.

 

Къде се намира и защо се нарича  така родината на бесарабските българи

 

Преди да направим кратък исторически преглед за изселническите вълни на българите на територията на днешната Южна Украйна и Молдова, ще направим една кратко описание на географско-демографското разположение на днешната област Бесарабия и за произхода на самото название на тази  област.

Названието Бесарабия идва от промененото от руснаците име на влашката династия на Басарабите. Тази династия с прекъсвания е управлявала страната на власите в периода от 14 до 17 в. Тук е уместно да посочим две исторически събития, свързани с България и в частност с Великотърновския регион. Тези събития открояват личността на единия от представителите на влашката династия –войводата Иванко Басараб (той завършил земния си път през 1352 г.). През първата половина на 14 в.  този влашки войвода имал принос в развалянето на българо-сръбските отношения, в резултат на който българския цар Михаил Шишман  изгонва жената си Ана-Неда – сестрата на тогавашния сръбски владетел Стефан Дечански. Около 1330 г. бъдещият търновски цар Иван Александър се оженил за Теодора - дъщерята на споменатия вече Иванко Басараб. По-късно, обаче, след близо 20 години царския брак се разпада. Иван Александър се влюбил в еврейската девойка Сара, която скоро след това приела православната вяра и името на предишната царица. След това  станала съпруга на търновския владетел. А Теодора, дъщерята на влашкия войвода била изгонена от царския двор и против нейната воля станала монахиня в  монастира „Св. Троица”, който се намира на десетина километра от Велико Търново.

 

260px-bessarabia_bg Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика 

  Общата площ на Бесарабия е 44422 квадратни километра и се намира  между  поречията на три реки. На запад тя граничи  с река Прут, от източната страна от река Днестър, на юг граничи с долното течение и част от черноморското крайбрежие, на север е обхваната от граничния Хотински район, който се намира между две държави – Украйна и Румъния и е отделена от областта Буковина  и с редица малки реки. Затова, заради географското разположение и името на областта, в която живеят,  българите се наричат бесарабски българи.

 c-dikovski Всемирното Православие - Съвременни текстове на православна тематика  
  Автор: Цветан Диковски 

 

 Един от основните религиозни атрибути, който определя интериора на всеки православен храм са иконите и стенописите. Без тях молитвеният дом ще изглежда празен, недовършен и всеки ще остава с впечатлението, че нещо липсва. Нарисувани със старание и любов, подредени според изискванията на църковния канон и осветени, те са едно от средствата, които помагат за възприемане на невидимата духовна реалност.

Първите християнски изображения датират от най-ранните години, когато Църквата все още е гонена от римската власт (до началото на ІV век.), когато вярващите са се криели по катакомбите и гробищата, или са се молели тихо под открито небе. Археолозите са открили стенописи изобразяващи добрия пастир, носещ на раменете си изгубената овца, птица феникс – символ на възкресението, котва – символ на надеждата, жена с вдигнати молитвено към небесата ръце (оранта) и др. Църковният историк Евсевий ( + 339) свидетелства за бронзова статуя на Иисус Христос, направена от кръвоточивата жена, изцерена след допиране до дрехата на Спасителя /Мат. 9:20/. Свещеното предание разказва за няколко икони, рисувани от свети апостол и евангелист Лука, както и за неръкотворния образ на Христос върху един убрус (кърпа), който Той изпратил на Едеския цар Авгар, за да го изцери.

След Миланския едикт (313 г.) и утвърждаването на християнството като равноправна религия, то успява да обогати и усъвършенства своя култ откъм благолепие на храмовете, богослужебни текстове и църковна музика. Това безспорно допринася за развитието и усъвършенстването на християнските изображения.

 

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре