Конкурсът ще е в четири категории:

1. Копие на икона

2. Свободна рисунка

3. Есе

4. Стихотворение

 Във всяка категория и възрастова група класиралите се участници на 1,2 и 3 място ще получат грамоти, като класираните на първо място ще получат и парична награда. Негово Висоопреосвещенство Пловдивския Митрополит Николай, като почетен председател на журито и Ателие “Иконография” ще присъдят своя собствена награда на един от участниците, която ще е икона на Св. Ап. Ерм (35 на 55 см. вкопана с платно, изпълнена с яйчна темпера и 23К златен варак). Грамотите и наградите ще бъдат тържествено връчени от организаторите на 31. 05. 2011 от 18 часа в Епархийския Салон на бул. “Мария Луиза” №10 , гр. Пловдив 4000

 

Условия за участие:

В конкурса могат да вземат участие деца в две възрастови групи :

от първи до четвърти клас включително 

от пети до осми клас включително

Участието може да е в една или повече категории.

В първите две категории (копие на икона и свободна рисунка), рисунките трябва да са поставени в бели паспартута, твърд гръб и готови за експониране.

Копие на икона – копие на вече съществуващо изображение на Св. Ап. Ерм

Свободна рисунка – детска рисунка отразяваща живота и дейността на Св. Ап. Ерм

Есе- до три страници, (ако е написано на ръка) да бъде четливо

Стихотворение – свободен формат

Отличените произведения  в категории есе и стихотворение ще бъдат представени от техните автори на откриването.

 

На всяко произведение е задължително да бъдат отбелязани:

Категория...............................................................................

Възрастова група...................................................................

Трите имена на детето...........................................................

Училище..................................................................................

Клас.........................................................................................

Години....................................................................................

Тел...........................................................................................

e-mail.....................................................................................

 

Моля да изпратите своите произведения до 10.05.2011 на адрес:

Храм “Света Петка”

бул. “Мария Луиза” №10

гр. Пловдив 4000

(Ателие “Иконография”)

За въпроси, моля обърнете се към:

Адриана Любенова- ръководител на Ателие “Иконография”

Тел 0895 476 048

e-mail Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

 

 


НА 14. -ТИ МАРТ  БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА ЧЕСТВА СВ.  АПОСТОЛ ЕРМ 

 

 По време на Своята проповед Господ Иисус Христос избрал последователите Си, освен 12-те апостоли и още 70 ученици и ги изпратил пред Себе Си да разпространяват благовестието по градове и села (Лука 10:1). Броят на апостолите се попълнил през следващите  десетилетия от ученици на дванадесетте апостоли и на свети апостол Павел, обърнали се към вярата след края на Христовата проповед и възнесението Му. Този окончателен списък на светите 70 апостоли, чиято памет се чества на 4 януари, е достигнал до нас в съчиненията на свети Доротей, епископ Тирски, приел мъченическа смърт през 361 г. при император Юлиан Отстъпник, в град Одесос, днес Варна (паметта му се чества на 5 юни). Сред тях е и св. ап. Ерм, епископ на Филипополис (днес Пловдив). 

 

Името на св. ап. Ерм се среща и сред имената на римските християни, до които св. ап. Павел изпраща поздрави в посланието си до римляните (Рим. 16:14). Известно е, че той е написал и книгата „Пастир”, едно от най-древните съчинения на ранната Църква. Съдържа нравствени заповеди и символи, както и символни изображения на Църквата.

 

  Св. ап. Ерм бил потомък на преселили се в Рим евреи от Гърция или     Мала Азия (т.нар. елинисти). Служел си с латински и гръцки като с родни езици, а в оригиналния старогръцки текст на книгата „Пастир” е използвал и еврейски думи. Израснал в Рим под ръководството на възпитател и разполагал с богатство. Римските евреи поддържали връзки с Иерусалим и пътували до там за големи иудейски празници. Благодарение на това, те знаели за Христа и някои от тях присъствали на проповедта на св. ап. Петър на Петдесетница и видели чудото с говоренето на езици още в деня на основаването на Църквата (Деян. 2:10). Част от иудеите в Рим повярвали в Христа и в тяхната общност започнали спорове дали Иисус Христос е обещаният от Бога Месия. Това предизвикало безпокойство у римските власти и опасявайки се от безредици, през 51 г. император Клавдий издал указ всички иудеи да напуснат Рим (Деян. 18:2). Еврейската общност се преселила в Гърция и Мала Азия. По същото време свети апостол Павел извършвал там второто си пътешествие (51-54 г.) и проповядвал в синагогите. Някои от изселените римски евреи чули проповедта му, присъединили се към него и му станали ученици. Имената на 24 от тях са споменати в 16 глава на посланието до Римляни.

 

Част от своите ученици свети апостол Павел поставил за епископи в основаните от него църкви, а други изпратил да проповядват в области, където той нямал възможност да отиде лично. Изпратил и ученика си Амплий (Рим. 16:8) да проповядва в Одесос (Варна), Карп (ІІ Тим. 4:13) – във Верея (Стара Загора), а Ерм – във Филипополис (Пловдив, по това време там имало еврейска общност със своя синагога).

 

През 54 г. император Клавдий умрял и на негово място дошъл Нерон. Указът за изселването на римски евреи бил отменен и те се върнали в Рим. Свети апостол Ерм обаче останал във Филипополис до 57 г., за да укрепи новосъздадената местна църква, и вероятно, преди връщането си в Рим, поставил местен християнин за епископ.

 

След трудовете, които положил в Тракия, свети апостол Ерм  с ново усърдие се заел да работи за процъфтяването на Римската църква, за което получил поздрав от свети апостол Павел в посланието, което той изпратил  до Рим през 58 г. По онова време св. ап. Павел познавал в Рим само евреите, които срещнал в Гърция и Мала Азия, защото все още не бил посещавал императорската столица.

 

След време започнало гонение срещу Църквата. Децата на св. ап. Ерм се уплашили и се отрекли от родителите си. Вероятно тогава било конфискувано и имуществото му, защото от книгата „Пастир” се знае, че св.  ап. Ерм изгубил богатството си. На Бога не била угодна небрежността, която св. ап. Ерм проявил при възпитанието на децата си и към изправянето на недостатъците на жена си.  Той изобличил св. ап. Ерм със страшно видение и му заповядал да не престава да вразумява семейството си, защото „както ковачът, усърдно удряйки с чука, върши своята работа, така и праведното слово, всекидневно внушавано, ще победи всяко зло”. Увещанията на Христовия апостол привели жена му и децата му към искрено разкаяние и изправление. Оттогава св. ап. Ерм се удостоил с дара на пророчество – да „говори на човеците за поука, увещание и утеха” (І Кор. 14:3), т.е. да изобличава и наставлява вярващите, подобно на днешните духовни старци. (Пророческият дар на св. ап. Ерм, както и говоренето на езици, е бил характерен за Църквата от І век и твърде рано се прекратил, според думите на св. ап. Павел: „Любовта никога не отпада, а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат, ако са езици ще замлъкнат, ако са знание, ще изчезнат” (І Кор. 13:8)

 

Св. ап. Ерм записал дадените му откровения в книга, съдържаща 5 видения, 12 заповеди и 10 подобия (притчи) и я нарекъл „Пастир”, по името на Ангела на покаянието Пастир, който му се явявал. Книгата е написана в редкия жанр откровение (апокалипсис), но за разлика от откровението на св. ап. Иоан Богослов съдържа нравствени наставления, а не предсказания за бъдещето.

 

Книгата „Пастир” е написана през светителстването на св. Климент, папа Римски, ученик на свети апостол Павел (Фил. 4:3), управлявал Римската Църква от 92 г до 101 г. (По времето на император Траян св. Климент Римски бил изпратен на заточение в Херсон Таврически. Там езичници го удавили като го привързали за котва. През ІХ век св. Константин-Кирил Философ намерил мощите му и с тях отишъл в Рим.) Свети апостол Ерм споменава в книгата си определения от Бога ред за разпространението на пророческите откровения: „Ти трябва да напишеш две книги и едната да дадеш на Климент, а другата – на Грапта (дякониса при папата, отговаряща за църковната благотворителност). Климент ще я изпрати на външните градове, защото нему е предоставено това. Грапта ще назидава вдовиците и сираците, те пък ще я прочетеш в този град заедно с презвитерите, предстоятелите на Църквата”.

 

През 90-те години на І век св. ап. Ерм се заел с нови апостолски трудове в гръцките колонии на брега на Черно море. Бил епископ първо на Аполония (Созопол), след това – на Марцианопол (Девня) и накрая – на Одесос (Варна), където бил преследван и приел мъченическа смърт в края на І или началото на ІІ век. 

 

Свети апостол Ерм основал и обгрижвал християнските общини по нашите земи, които по време на гоненията дали мъченици за вярата и вече две хилядолетия без прекъсване съхраняват проповядваното им от него Православие и принасят духовни плодове и днес. И в Тракия, и по Черноморието, и в Рим неговите апостолски трудове дали стократен плод и довели хиляди иудеи, гърци, римляни и траки от тъмнината на езичеството към светлината на Христовото Евангелие. Във време на всеобщ морален упадък той проповядвал високите начала на християнската нравственост и призовавал към святост, праведност и богоугоден живот не само своето паство, но и целия християнски свят. Богооткровената му книга „Пастир” разглежда в удивителна дълбочина въпроси, актуални както в древните, така и в днешните времена на безверие и греховност. Свети апостол Ерм разкрива християнските добродетели на висотата, на която те са били в апостолско време, и учи не със свои, а с открити му от Бога думи, как да ги придобием при цялата си човешка немощ и сред съблазните от света.

 

Оригиналният гръцки текст на книгата „Пастир” не е напълно запазен, но може да се възстанови почти изцяло от Синайския кодекс (ІV век), ръкопис от манастира „Григориу” на Атон (ХІV-ХV век) и египетски папирус от ІV век. През ІІ век е направен латински превод, който е запазен почти изцяло в две версии. Предполага се, че той е дело на Ерм, брат на папа Пий, и е от 140 г. Открит е също и етиопски превод от VІ век, както и откъси от коптски превод.

 

 Ранните свети отци, са почитали свети апостол Ерм като боговдъхновен писател и пророк и особено високо са ценели съчинението му.

 

Свети Ириней Лионски (130-203 г.) говори за книгата „Пастир” със същите думи, както и за Свещеното Писание. Климент Александрийски (150-215 г.) пише, че е боговдъхновена и съдържанието й има божествена сила. Ориген (185-251 г.) я нарича „твърде полезна и дори боговдъхновена”. Според Евсевий Кесарийски (265-339 г.) книгата е: „Съчинение, твърде необходимо, особено за хора, които пристъпват към началното познание на вярата”. Блажени Иероним (350- 419/430 г.) пише за нея, че „в някои гръцки църкви дори се чете публично”, а на запад „почти не е известна”, но е „твърде полезна и назидателна”. А свети Атанасий Велики (293-373 г.) я нарича „твърде полезна” и заедно с блажени Иероним дори я причислява към неканоничните книги на Свещеното Писание.

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре