1. На този свят има два вида любов, които постоянно враждуват помежду си - любовта към света и любовта към Бога. Която от тях победи, тя и повлича любящия, като че с някаква тежест. Защото не с криле или с краката си се приближаваме до Господа, а с чувството си (със сърцето си). С две думи, не чрез телесността си или с нейните вериги, а чрез чувствата си се привързваме към земята. И Христос дойде за това, за да измени твоите привързаности, и вместо любов към земното, да породи в теб любов към небесния живот. Заради нас превърна Себе Си в Човек Този, Който е създал човека; Бог приема човешки образ, за да обожестви човека. Тук, на земята, на нас ни предстои борба — борба с плътта, борба с дявола, борба със света. Но ще се надяваме, че Този, Който започна тази борба, няма да ни остави без Своята помощ.

 Затова Той ни увещава да не се кичим със собствените сили. Защото, който се надява на своите сили, надява се на силите човешки. Но "Проклет е оня човек, който се надява на човек и плът прави своя опора, и чието сърце страни от Господа" (Йерем17:5). Горейки с пламъка на чистата и свята любов (към Бога), мъчениците със силата на духа изгаряли сеното на плътта. С неувреден дух възлизали към Този, от Когото били вдъхновени. Но пълна слава ще получат заедно с презряната от тях плът при възкресението на мъртвите. Затова е казано: "Сее се в безчестие - възкръсва в слава. "(1Кор. 15:43).

2. Подтикнат от тази любов, или за да подтикне, Господ казва:

"Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене , не е достоен за Мене; и който не взема кръста си, а следва след Мене, не е достоен за Мене."(Мат.10:37-38)

Не отрича Той любовта към родителите, съпругата и децата, а само и отрежда конкретно място. Затова не казва "който обича", а "който (ги) обича повече от Мене". Това е същото, което Църквата  казва в книгата Песен на Песните: "Над мен е неговото знаме - любовта!" (Песн 2:4). Обичай баща си, но не повече от Господа. Обичай родителите си, на не повече от Създателя. Баща ти те е създал, но не сам те е образовал. Защото той не е знаел какъв ще бъдеш, когато си се раждал. Баща ти те е възпитал, но не той е добил хляба за теб, гладуващият. В края на краищата, оставил нещичко за теб на земята, баща ти си отива, за да можеш ти да го последваш, и със своята смърт освобождава място за твоя живот...Обичай баща си, но не повече от Бога. Обичай майка си, но не повече от Църквата, която те е родила за вечния живот. От любовта ти към родителите си разбери, всъщност, как трябва да се обича Бог и Църквата. Ако така трябва да обичаш тези, които са те родили, за да умреш, как трябва да обичаш онези, които са те родили за вечен живот, за да пребъдеш във вечността. Обичай и жена си, и децата си, като ги научиш заедно с тебе да почитат Бога, така че когато се съединиш с Него (след смъртта), да не се боиш от никакво разделение. Затова не трябва да обичаме децата си повече от Бога, и лошо би ги обичал ти, ако не се погрижиш да ги доведеш при Него. Ще дойде и за теб, може би, време за мъченичество. Ти ще поискаш да се изповядаш на Христа. Изповядвайки се, ще получиш, може би, временна смърт. Но ето – съпругата ти и сина ти те съблазняват да избегнеш страданията, но със своите изкушения правят така, че ти действително да умреш. Тогава изпълняваш Христовите слова “Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене”, когато такива изкушения не ти въздействат.

3. Но от човешките изкушенията най – ни склонява плътското влечение, и по някакъв начин то най-въздейства на нашата впечатлителност. Но поправи неравностите на своята тленна одежда и ще се сдобиеш с добродетелност. Терзае ли те плътската любов? – Вземи своя кръст и последвай Господ, Нали, и Сам Спасителят твой, макар и Бог в плът, макар и Бог вместо плът, е показал немощта човешка, когато е говорил  “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша, обаче не както Аз искам, а както Ти (Мт26:39)”. За да я изпие е дошъл Той по Своя воля, а не по принуда е длъжен бил да изпие тази чаша. Бил е Той всемогъщ, и ако е искал, можел е да я подмине, защото Той е Бог с Отеца, и защото – Той и Отеца – са един Бог. Но бидейки в образа на роба, в този именно образ, който е възприел от тебе и за тебе, Той е издал гласа (в смисъл – същността – бел. Р.К.) на платта. Тебе в Себе си Той е благоволил да изобрази, така че в Него да откриеш ти немощта, за да се научиш на търпение. Показал е Той желание, от което ти можеш и да се изкушиш, и в същото време те е научил, на коя воля и на кое търпение ти трябва да отдаваш предпочитание: Отче Мой, казва Той, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша!  Това е човешката воля, “показвам човека”, сякаш говори Господ, под форма на роб говоря. “Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тая чаша”. Това е тази воля, на която и на Петър е казано: “а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш” (Ин 21:18). Но с това ли са побеждавали мъчениците, когато пред волята плътска са предпочели волята духовна? Обичали са те този живот и от тук са заключавали, как трябва да обичат онзи вечен живот, ако така се обича този временния. Имащият да умира не иска да умира, и въпреки това неизбежно ще умре, въпреки че постоянно прогонва от себе си мисълта за смъртта- Нищо няма да донаправиш, въпреки че не искащ да умираш, нищо не можеш да направиш, защото нямаш никаква възможност да избегнеш смъртта. Против твоето желание ще настъпи това, от което ти се боиш. Ще се случи това, което ти избягваш. Много ще се потрудиш ти, за да избегнеш смъртта. Но наистина ли искаш напълно да я избегнеш? И така, ако привързаните към този живот така много са се загрижили за това да отсрочат смъртта, то колко трябва да се потрудят, за да я избегнат? Ето, не ти се иска да умираш?! Промени своите привързаности и ще видиш, че има смърт – не тази, която ще бъде – искаш или не искаш ти, но тази, която можеш да избегнеш по волята си.

4. И така, наблюдавай, има ли в твоето сърце и каква любов, блести ли искрата от пепелта на плътта, твърдо ли е сърцето ти дотолкова, че не само да не пада под тежестта на изкушенията, но силно да гори от любов, наблюдавай, не тлееш ли ти, като факел, който гасне при леко подухване, или гориш, като твърдо дърво, като въглища, силно разгорещяващи се при подухване.

Разбери добре, че има две смърти; една временна — това е първата смърт, която е определена за всички, а другата, вечната е само за злите, нечестивите, невярващите, ругателите и всички, които се противят на здравото учение (на Бога). Внимавай, и помни тези два вида смърт. Може би ти се иска да избегнеш и двете? Зная, че обичаш живота и не искаш да умираш, а от този живот да преминеш в другия, по-добрия, без предварително да умираш и тогава да възкръсваш. Така е настроено нашето човешко чувство. Такива са сякаш волята и въжделенията на самата наша душа. Обичайки живота, тя мрази смъртта, както е казано: "Защото никой никога не е намразил плътта си.(Еф.5:29) Това наше качество Апостолът ни сочи с думите: "Знаем, че когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно. Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище...ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота."(2Кор.5:1-4). Не искаш ти да си тленен, но искаш да си облечен.  Но трябва много да внимаваш, съблечен от плътската одежда, от смъртта, ти да се окажеш облечен в бронята на вярата, за което ни казва апостолът “дано облечени да не се окажем голи”  (2Кор 5:3).

Първата смърт ще ти отнеме плътта, която ще изгние и когато настъпи времето, отново ще се появи. Искаш или не - това ще стане. А ще възкръснеш, защото желаеш това, ако пък не искаш или не вярваш в това - няма да възкръснеш. Най-добре се старай след възкресението да имаш това, което искаш да имаш. Нали Сам Господ Иисус Христос е казал: "Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божии и ще излязат. "(Ин.5:28-29) - без разлика дали са добри или зли, всички, които са в гробовете. Никоя твар няма да бъде в състояние да удържи мъртвите, когато се разнесе гласът на Твореца. “Всички, казва Господ, намиращи се в гробовете ще чуят Неговия глас и ще излязат“. Казвайки “всички’” той сякаш извършва сливане и смесване. Но слушай нататък за разделението: и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане. (Ин 5:28-29)

Ще дойде тя, непременно ще дойде при теб, против твоята воля ще дойде. Ето, искаш  ти да се освободиш от лъжците, за да не бъдеш убит. Искаш да се избавиш от силния, не си щадиш името, заставяш да търпят лишения твоите деца и, избавил се, на другия ден умираш. Трябва повече да се стараеш да се избавиш от властта на дявола, който може да те завлече заедно със себе си във втората смърт, когато нечестивите, стоящи от лявата страна ще чуят: "Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвил за дявола и неговите ангели. "(Мат.25:41). За избавлението от тази втора смърт трябва да се замислиш. Може би ще кажеш “Как?” Не с имущество, не с пари – бъди само справедлив, ако искаш да избегнеш втората смърт. Парите може да ти отнеме врага твой и после да те отведе в плен. И ти няма да имаш с какво да се изкупиш, тъй като цялото имущество ще притежава онзи, който владее самия теб. Справедливостта няма да изгубиш ти, ако не го поискаш. Във вътрешната съкровищница на сърцето твое обитава тя. Нея се старай да имаш, нея се стреми да овладееш, за да се избавиш с пот от втората смърт. Ако ти не пожелаеш тази втора смърт, нея няма да я има, тъй като за теб ще бъде средство, чрез което от нея ще се избавиш. Правдата се сдобива чрез Волята, дадена ни от Бога и пие от нея, сякаш от свой извор. Всеки безпрепятствено се приближава до този извор, ако се приближава достойно. Обърни внимание и на помощта, която ти се изпраща. От неприятеля те спасява среброто твое. От първата смърт се избавяш понякога  с името свое. От втората смърт те избавя кръвта на твоя Господ. Кръвта на Христа е спасение за следващите след Него и наказание за тези, които Го отхвърлят. Нима още се съмняваш, ти, който се боиш от смъртта, че е по-добре да се избавиш от втората смърт?

А от нея ще се избавиш, ако вземеш кръста си и следваш след Господа, защото Той понесе своя Кръст и така изкупи всеки от Своите раби.

Следва