Pimen_Velikij Всемирното Православие - ИЗ НАСТАВЛЕНИЯТА НА СВ. ПИМЕН ВЕЛИКИ

250px-Pimen Всемирното Православие - ИЗ НАСТАВЛЕНИЯТА НА СВ. ПИМЕН ВЕЛИКИПреподобни Пимен Велики. Роден в Египет през 340 г., през 450 г., на 110 г. се представил пред Господа. Чества се на 27 август.

БЪДИ НИЩ ДУХОМ

 

Придобий смиреномъдрие, самоунижение, страх Божий и молитвено настроение на духа.

Не мисли за себе си, че притежаваш нещо добро или че правиш нещо добро от себе си, а съзнавай и чувствай, както е всъщност, че освен греха нямаш нищо свое.

Авва Пимен каза с въздишка: „В този дом са влезли всички добродетели, освен една, без която едва ли ще устои човек” - „Коя пък е тази добродетел?” – го попитали. „Самоосъждането”, - отговорил старецът.

Авва Пимен каза: „Ние се подлагаме на толкова много изкушения, защото не пазим своите имена и своя чин, както свидетелства и Писанието. Не виждаме ли, че жената хананейка прие даденото й име, и Спасителят я утеши (вж. Мат. 15, 27-28)? Също и Авигея каза на Давид: „върху мене да е грехът (вж. 1 Царств. 25, 24)” – и Давид, като изслуша думите й, я заобича. Авигея е душата, Давид – Бога: ако душата обвини себе си пред Бога, Господ ще я възлюби”.

Той повтарял следното изречение на блажения авва Арсений: „Велико е могъществото на човек, ако той обвинява себе си за всички свои грехове пред Господа и очаква изкушения до последното си издихание”.

Авва Пимен разказва: един брат попитал авва Арсений: „Какво значи да унижаваш себе си?”. И старецът отвърнал: „Да се поставяш по-долу от безсловесните и да знаеш, че те не подлежат на осъждане”.

Авва Пимен каза: „Ако човек достигне до онова състояние, за което говори Апостола: За чисти всичко е чисто (вж. Тит. 1, 15), ще види, че самият той е по-лош от всяка твар”. Брат попита стареца: „Как мога да мисля за себе си, че съм по-лош от убиец?” Старецът отговори: „Ако човек дойде до състоянието, посочено от Апостола, и види човек, който е извършил убийство, ще каже: „Той веднъж е направил този грях, а аз убивам всеки ден”.

Разказват за авва Пимен, че той никога не искал да дава наставление след друг старец, а обикновено всячески хвалел далия наставление.

Старците разказват, че веднъж донесли в Скита няколко дребни смокини и понеже нищо не стрували, не ги дали на авва Арсений, за да не се обиди. Като чул за това, старецът не влязъл в църква и казал: „Вие ме отлъчихте, като ме лишихте от благословението, което Бог изпрати на братята, и което аз не се удостоих да получа”. Всички, които чули това, получили полза от смирението на стареца. След това презвитерът отишъл, занесъл му смокините и с радост го въвел в църквата.

Един брат отиде при авва Матой и го попита: „Защо живеещите в Скита изпълняват повече от това, което заповядва Писанието, като обичат враговете си повече, отколкото себе си?” Авва му отговори: „А аз и този, който ме обича, не мога още да обикна като себе си”.

Един попита авва Пимен: „Защо демоните увличат душата ми към този, който стои по-високо от мен, и ме карат да презирам този, който е по-ниско от мен?” Старецът отговори: „Защото, казва Апостола, че в голяма къща има не само златни и сребърни съдове, а и дървени и глинени... И тъй, ако някой се очисти от тия, той ще бъде почетен съд, осветен, приспособен за употреба от Господаря и приготвен за всяко добро дело” (вж. 2 Тим. 2, 20, 21).

Авва Пимен каза: „Не мисли за достойнството си, а се прилепи към човек, който живее благочестиво”.

Той пак каза: „Ако започнеш да мислиш смирено за себе си, ще намериш покой където и да си”.

Един брат живееше извън селото си и в продължение на много години не беше влизал в него. Той каза на братята: „Ето вече колко години минаха, а аз не съм влизал в селото, а вие толкова често ходите там”. Казаха за него на авва Пимен. Старецът каза: „Аз бих отишъл през нощта и бих обиколил селото, за да не се тщеславя с мисълта, че не съм влизал в него”.

Авва Пимен каза за авва Исидор: „Помислите му казвали: „Ти си велик човек”. Но авва Исидор отговарял: „Нима съм подобен на авва Антоний? Или се сравнявам с авва Памво или с други благоугодили на Бога?”. Казвайки така, той се успокоявал”.

Авва Пимен каза: „Някога старците седнали да обядват. Авва Алоний започнал да им прислужва. Виждайки това, старците го похвалили, но той нищо не им отговорил. После един от тях по попитал насаме: „Защо не отговори на похвалите на старците?” Авва Алоний му казал: „Ако им бях отговорил, щях да покажа, че се смятам достоен за похвала”.

Авва Пимен каза: „Човек има същата необходимост да има смиреномъдрие и страх Божий, както има необходимост да вдишва въздух”.

Авва Антоний каза: „Винаги имай пред очи страха Божий. Помни Тогова, Който умъртвява и съживява (вж. 1 Царств. 2, 6)”.

Авва Пимен каза, че авва Антоний говорел за авва Памво: „Имайки страх Божий, той устрои в себе си жилище за Духа Божий”.

Авва Пимен каза: „Някой попита авва Паисий: „Какво да правя с душата си? Тя е безчувствена и не се бои от Бога”. Старецът му отвърнал:” Иди, прилепи се към човек, който се бои от Бога: когато се сближиш с него, той ще те научи да се боиш от Бога”.

Авва Антоний каза: „Аз вече не се боя от Бога, а Го обичам; защото любовта прогонва страха”.

Никога не оставяй сърцето си без молитва, но прави така, че то винаги да проси милост от Бога заради Христа, да Го слави и да благодари за Неговите дарове.

За придобиване на молитвено настроение на духа и за запазване на това настроение често се моли с Господнята молитва и с други молитви на Светата Църква, като ги произнасяш с внимание и благоговение и като възбуждаш в себе си съответните им чувства.

БЪДИ ПЛАЧЕЩ

Съкрушавай се в сърцето си и плачи искрено за себе си и за другите, че несъвършено и недостойно служим на Бога и дори заслужаваме Неговия гняв заради греховете си.

Помни, че за такъв плач Господ обещава благодатно утешение, състоящо се в прощаване на греховете и мирна съвест. За придобиване и запазване на този спасителен плач сутрин и вечер давай отчет пред себе си за това, какви дела от тези, които иска от нас Бог, си извършил и какви от тези, които Бог забранява, не си направил. Така прекарвай целия си живот.

Един брат попита авва Пимен: „Какво да правя?” Старец му отговори: „Авраам, когато дошъл в обетованата земя, си купил място за погребение и чрез гробницата наследил земята”. „Какво означава тази гробница?” – попита братът. Старец отвърна: „Място на плач и ридание”.

Един брат попита авва Пимен: „Какво да правя с греховете си?” Старецът отговори: „Който иска да се очисти от греховете си, очиства себе си със сълзи; а желаещият да придобие добродетели, ги придобива със сълзи. Защото плачът е пътят, който ни е посочен от Писанието и отците ни, които казват: „Плачете – освен този, друг път няма”.

Разказват за авва Арсений, че през целия си живот, като седял над ръкоделието си, покривал с кърпа гърдите си, поради сълзите, които капели от очите му. Авва Пимен, когато чу, че той е починал, се просълзи и каза: „Блажен си ти, авва Арсений, че още в този живот оплака себе си! Понеже който тук не плаче за себе си, този вечно ще плаче там. И така , необходимо е да плачем или тук доброволно, или там от мъченията”.

БЪДИ КРОТЪК

Бъди тих, мълчалив, отстъпчив

Авва Пимен каза: „Ако бъдеш мълчалив, ще намериш покой навсякъде, където и да живееш”.

Един брат, който живееше с други братя, попита авва Висарион: „Какво да правя?” Старец му отговори: „Мълчи и не се сравнявай с другите”.

Брат попита авва Матой: „Дай ми наставление”. Авва Матой между другите наставления му каза: „Ако някой говори за каквото и да е, не спори с него; говори ли добре, кажи „Така”; а не говори ли добре, тогава кажи: „Сам знаеш какво говориш”. Не спори с него за онова, за което той говори”.

Авва Пимен каза за авва Нистерой: „Както медната змия, направена от Моисей, изцерявала народа, така и този старец: той беше изпълнен със сила и мълчейки, лекуваше всички”.

Авва Пимен попита авва Нистерой как е придобил такава сила, че каквато и напаст да се случи в манастира, винаги мълчи и не се намесва? Аввата отговори: „Прости ме, авва! В самото начало, когато дойдох в тази киновия, си казах: подражавай на магарето. Както магарето търпи побоя и не говори, чува разправии и нищо не отговаря – така прави и ти, както казва псаломът: като добиче бях пред Тебе. Но аз съм винаги с Тебе (Пс. 72, 22–23)».

БЪДИ ДОВОЛЕН ОТ ЖРЕБИЯ СИ

Авва Пимен каза: „Не е воин Христов този, който се оплаква от жребия си”.

Един попита авва Пимен: „Как трябва да живея?” Старецът между другите наставления му каза: „Навсякъде, където и да ти се случи да бъдеш, потискай недоволството в себе си”.

Брат дойде при авва Пимен и го попита: „Какво да правя?”.– „Отиди, - му каза старецът, - сближи се с онзи, който казва: „Какво повече да искам?” – и ще намериш покой”.

БЪДИ ПОСЛУШЕН

Помни, че за кротостта Господ обещава наследие, по израза на Псалмопевеца, на земята на живите (Пс. 26, 13),– там, където живеят и не умират и вечно се радват с Божествения Агнец – Иисус Христос.

БЪДИ МИЛОСТИВ

Извършвай дела на телесно милосърдие: нахрани гладния, напой жадния, облечи нямащия нужната или прилична дреха, посети намиращия се в тъмница, посети болния, послужи му, помогни за оздравяването му или за християнската му подготовка за смъртта; приеми странника в дома си и се погрижи за него, погреби умрелия в нищета.

Извършвай дела на духовно милосърдие: с увещание обърни грешника от грешния му път (Иак. 5, 20), непросветения научи на истина и добро, дай благовременен, добър съвет на ближния, намиращ се в затруднено положение, с това ще го предпазиш от явна опасност; моли Бога за ближния, утеши скръбния, не отвръщай на злото, прощавай от сърце обидата. Помни, че милостивите ще бъдат помилвани от Бога, съдът ще бъде безмилостен за този, който не е проявил милост (вж.: Иак. 2, 13).

Авва Пимен каза: „Страхът Господен, молитвата и благотворението на ближния – това са трите основи на съвършенството”.

Брат помоли авва Пимен: „Дай ми наставление”. Старецът каза: „Колкото ти позволяват силите, работи, за да даваш милостиня от труда на ръцете си. Защото е писано: милостиня и вяра грехове очистват (вж.: Притч. 15, 27)”. Братът попита: „Какво е това вяра?”. – „Да вярваш – значи да живееш смиреномъдрено и да даваш милостиня”, - отговори старецът.

Един много благочестив мирянин дойде при авва Пимен. При стареца се случиха и други братя, желаещи да слушат беседите му. Старецът каза на благочестивия мирянин: „Кажи на братята нещо за наставление”. Мирянинът отказваше и говореше: „Прости ми, авва! Аз самият дойдох да се поуча”. Но старецът го принуди и той започна да разказва: „Аз съм светски човек, продавам зеленчуци, от големи връзки зеленчуци правя по-малки – купувам ги евтино и ги продавам скъпо. Не умея да говоря за Писанията, затова ще ви кажа една притча: Един човек казал на своя приятел: „Желая да видя царя, ела с мене”. Приятелят му отговорил: „Ще измина половината път с тебе”. Казал той и на друг свой приятел: „Хайде да ме заведеш при царя”. Той отвърнал: „Ще те доведа до царския дворец”. Той казал и на трети свой приятел: „Да отидем при царя”. – „Да отидем”, - отговорил третият приятел, - ще те доведа до двореца, ще те въведа в него, ще съобщя на царя за тебе и ще те представя”. Братята попитаха мирянина: „Какво означава тази притча?” Той отговори: „Първият приятел е подвижничеството, което води към истинския път; вторият е чистотата, която достига до небесата; третият приятел – това е милостинята, която с дръзновение довежда до Самия Цар Бога”. По такъв начин братята получиха назидание и се разотидоха.

Авва Тимотей, презвитер, каза на авва Пимен: „Има една жена в Египет, която живее блудно и от доходите си дава милостиня”. – „Тя няма да остане блудница” , - каза авва Пимен, - защото в нея е явен плодът на вярата”. Скоро след това при презвитер Тимотей дойде майка му. Той я попита: „Онази жена продължава ли да блудства?” – „Да,– отговори майка му, - любовниците й станаха още повече, но тя всичко раздава като милостиня”. Авва Тимотей каза за това на авва Пимен. И авва Пимен отново му отговори: „Тя няма да остане блудница”. Майката на авва Тимотей дойде следващия път и му каза: „Знаеш ли, онази блудница искаше да дойде с мен да попроси ти да се помолиш за нея, но аз не я взех”. Авва Тимотей каза за това на авва Пимен, а той отвърна: „По-добре сам иди да я навестиш”. Авва Тимотей отиде и я посети. Блудницата, като видя авва Тимотей и чу Божието слово от него, дойде в съкрушение и заплака. След това му каза: „Отсега ще се прилепя към Бога и повече няма да блудствам”. Скоро след това тя постъпи в манастир и водеше богоугоден живот.

Някои старци попитаха авва Пимен: „Ако видим братя, които дремят по време на служба, разрешаваш ли да ги побутнем, за да се събудят и да участват в бдението?” Старецът им отговори: „Ако видя брат, който спи в църква, ще сложа главата му върху коленете си и ще бдя над съня му”.

До идването на авва Пимен с учениците му в Египет там живееше един старец, който се ползваше с голяма известност и уважение. Но хората го оставиха и започнаха да ходят при авва Пимен, когато той с братята дойде от Скита. Това огорчи авва Пимен. Той каза на братята: „Какво да правим с този велик старец? Мъчно ни е, че всички го оставиха и се обърнаха към нас, които сме хора нищожни. Как да утешим стареца? Пригответе храна, - каза авва Пимен, и вземете бъклица вино, ще отидем при стареца и ще разделим трапезата си с него. Може би така ще го утешим”. И така, взеха храната и тръгнаха. Когато почукаха на вратата на стареца, ученикът му попита: „Кои сте вие?” Те отговориха: „Кажи на аввата, че Пимен иска да вземе благословение от него”. Когато ученикът каза това на стареца, той отговори: „Върви си, много съм зает”. Авва Пимен и братята пък стояха на силния слънчев пек и казаха: „Няма да мръднем оттук, докато не се удостоим да видим стареца”. Като видя смирението и търпението им, старецът се умили и им отвори килията си. Те влязоха и обядваха заедно с него. По време на обяда старецът им каза: „Истина ви казвам, много съм слушал за вас, но сега виждам стократно повече”. От този ден той стана техен приятел.

Брат каза на авва Пимен: „Когато давам на брата си малко хляб или нещо друго, тогава демоните укоряват милостинята ми, като такава, давана от човекоугодие”. Старецът му отговори: „Дори милостинята ти да е давана от човекоугодие, ние всички обаче сме длъжни да даваме нужното на брата си”. И му разказа следната притча: „Двама земеделци живеели заедно. Единият посял и събрал малко хлебна пшеница, макар и нечиста, а другият, като го домързяло да сее, не събрал нищо. Ако се случи гладна година, кой от тях ще има препитание?” Братът отговори: „Този, който е събрал малко пшеница, макар и нечиста?”. Старецът каза: „Така и ние ще сеем малко, макар и нечисто, за да не умрем от глад”.