В Гърция критикуват освобождаването на Църквата от новия налог върху имуществото, който се налага на гражданите, и възможността й да избегне твърдите икономически мерки, прилагани по отношение на населението. Премиерът Георгиу Папандреу посетил на 8 октомври Атон, за да предложи Църквата да поеме върху себе си по-големи данъчни задължения. Патриарх Вартоломей, духовният лидер на православните християни, посетил полуавтономния монашески анклав, за да отпразнува 20-та годишнина от интронизацията си, съобщава Theorthodoxchurch.info.

Вестник „Катимерини” съобщава, че Папандреу, както се очаква, желаел да бъде обсъден въпросът за приноса на Гръцката църква в усилията на страната, насочени към увеличаване на държавните финанси. До този момент архиепископ Йероним отхвърляше призивите да се плащат повече данъци върху огромното имущество на свещенослужителите, които получават заплати от държавната хазна, което орязва възможностите на държавните служители.

На 7 октомври Св. Синод излезе със заявление, потвърждавайки, че има много „митове” около имуществото на Църквата, призовавайки правителството да разпредели равномерно тежестта от кризата. „Достатъчно сериозно е бремето на нашите братя във връзка с ниските заплати и пенсии. Достатъчно много данъци и съкращения дори на ниско платени работни места. Достатъчно голяма е армията на безработните. Да се разкрият данъците на недобросъвестните и да се направи проверка на капиталите им.”

Св. Синод отново потвърди, че Църквата ще използва недвижимите си имоти, за да помогне на правителството. „Църквата ще даде всичко, което й е останало, но ще направи това, когато сметне за целесъобразно”, се казва в заявлението.

Миналия месец Гръцката църква заяви, че е платила около $ 3,34 млн. данъци след протеста срещу освобождаването й от данък върху имуществото. Това е приблизително 1000 пъти по-малко от наложения данък на други собственици, макар че мнозина гърци подозират наличието на неплащащи богаташи.

На сайта си amen.gr Църквата заявява, че през миналата година е платила повече от $ 1 милион данъци върху недвижими имоти и повече от $ 1,87 милиона други данъци, в т. ч. аванс за следващата данъчна година. „Макар че някои се опитват да разпространяват слухове, че уж Църквата отказва да участва в общите усилия за преодоляване на кризата, ... духовниците редовно плащат данъци”, се казва в съобщението.

Министърът на финансите заявил, че новият данък няма да обхваща държавните учреждения, посолствата, култовите обекти, манастирите, нетърговските организации, благотворителните организации и любителските спортни клубове.