Пожарите и уличните размирици в Атина през изминалите дни бяха предизвикани този път от приемането на кредитното съглашение между Гърция и Европейския съюз, откриващо възможност за 130-милиардно финансиране и 100-милиардно облекчаване на дълга. Какво е отношението на Еладската православна църква към ставащото?

На въпросите на Правмир.ru отговаря членът на Св. Синод на Еладската православна църква, Месогейският и Лавреотикийски митрополит Николай.

 

– Исторически погледнато, в трудните за страната дни Гръцката църква винаги е била със своя народ, затова и днес се обръщаме към Вас, Ваше Високопреосвещенство. В Атина отново има народни вълнения. Какво ги предизвика: предложението на Евросъюза или недоверието към собствените политици, които може да обърнат тези неидеални (ясно е, че в политиката „няма приятели, а единствено интереси”), но съвсем приемливи от рационална гледна точка условия за своя изгода и в ущърб на народа?

– Православната църква е винаги редом до своя народ. Ако не е така, значи се намира далече от истината и от истинското си учение.

Истина е, че ситуацията в Гърция се влоши катастрофално не само в икономически и социален план, но и духовно. На хората им свърши търпението. И те се стремят по някакъв начин да намерят отдушник на вика в душите си.

Що се отнася до безредиците в центъра на Атина и в някои други малки градчета, те се случиха поради причините, които изброихте. Но в действителност не изразяват мнението на гръцкия народ, а се генерират в някакви „неведоми” центрове, които се стремят заради свои цели да установят анархия в Родината ни. Нашият народ страда, той е измъчен. Но народът ни е благороден и не изразява себе си чрез насилнически действия.

– Огънят и сълзотворният газ по улиците на Атина вече не учудват гражданите. За съжаление, през последните дни те станаха обичаен „език” на протестите в Гърция. Доколко е действен този метод на бунт и палежи? Според Вас, герои ли са бунтовниците или всъщност подкопават и без това разклатената ситуация в Гърция?

– Не е съвсем така. Тези събития не само учудват, но и усилват мъката и разочарованието на хората. В крайна сметка се съсипва имуществото им. Аз, разбира се, бих искал също да кажа, че всичко това е непривично и не е повсеместно. Гърция съвсем не е такава, каквато ви я представят в средствата за масова информация. Събитията, които се случиха преди няколко дена в центъра на Атина, не отразяват буквално като в огледало положението на нещата в цялата страна. В действителност тя не е „обхваната от огън”, който вие сте видели, и от „хиляди полицаи”, опитващи се да обуздаят група анархисти.

Не можем да наречем героизъм злобата и разрушителната диващина. Но, от друга страна, народът се вдига и срещу предлаганите условия от Евросъюза, и срещу негодността на собствените си политици. Е, нима е възможно в такава ситуация да  не се съпротивлява, да не демонстрира несъгласието си? Съпротивляването обаче е едно, а съвсем друго – анархията и разрушението.

– Смятате ли, че Гръцката църква и светската власт еднакво възприемат днешните събития?

– Преди няколко дена Архиепископът на Атина и на цяла Елада – Йероним, изпрати „пророческо” писмо до министър-председателя на Гърция. В него той се опитваше да изрази безпокойството си за наистина трудното положение на народа. Допускате ли, че е възможно Църквата да се съгласи с политическите компромиси, на които е склонна държавата, с разделението на партиите, със забравянето на Бога?

Църквата учи на покаяние и на обръщане към Бога. Това е благочестието и задоволяването с малко, тоест достойнство и простота, героизъм и справедливост. За съжаление, ние, гърците, се оказахме в такава ситуация, защото унищожихме най-вече образователната си система, езика си, историята си, нашата връзка с вярата. И най-лошото не е в това, че сме паднали ниско, а това, че не желаем да се върнем към Христа. Той и само Той би бил изходът от тази трагедия.

– Как мислите, какво ще помогне на Гърция днес? Икономическата криза в други страни показа, че изход е възможен, когато се появи силна личност, която води народа след себе си (Чърчил, Рузвелт и др.) …

– Това наистина е така, както и фактът, че в съвременна Гърция такава личност няма. Във всеки случай, обикновено кризите заедно с проблемите, които водят след себе си, правят да изпъкнат и личностите, които да им се противопоставят.

Днес ние възлагаме надеждата си не на личността на човека, а на личността на истинския Бог: „На Господа надежду всяк кто стяжав, вишший ест всех скорбящих”[1].

Знайте, че редом с Гърция на икономическата криза съществува благословената от Бога Гърция: Гърция на вярата, молитвата, на знаменията на Божественото присъствие, на светиите. Не ни е забравял досега Господ.

(Авторът благодари сърдечно на Елисавета Натариди и Сергей Андреу за помощта при подготовката на материала.)

Забележка:

[1] Втори Възкресен степенен антифон, гл. 4.

ГЪРЦИЯ НА ВЯРАТА

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Сн.: Алексей Богдановски и Интернет

(Авторът благодари сърдечно на Елисавета Натариди и Сергей Андреу за помощта при подготовката на материала).