Организатори на научно-богословската конференция са били четирите митрополии на Еладската Православна Църква: Гортинска, Кифирска, Глифадска и Пирейска – съобщава Аgionoros.ru като се позовава на информации от Romfea.gr. В събитието се са участвали йерарси, игумени и игумении, атонски монаси, известни богослови и близо хиляда миряни. От българска страна е било прочетено приветствие от името на Ловчанския митрополит Гавриил.
Докладчици са били четиримата архиереи, оглавяващи митрополиите – организатори на събитието, а също и редица църковни историци и богослови.
Конференцията е била открита от Пирейски митрополит Серафим.
В своя доклад владиката е подчертал, че приемането на решенията на един или друг църковен събор зависи изключително от това, в каква степен той остава в рамките на Светоотческото предание и се явява продължение на предшестващите Събори. Според митрополит Серафим, присъствието на Всеправославния събор само на 24-ма епископа от всяка поместна църква “по никакъв начин не е оправдано”: „така се поставя под съмнение равноправието на всички йерарси, освен това възникват въпроси за принципа и критерия при подбор на участниците ”. Според митрополита, ако съборът тръгне против Светоотческото предание, той ще влезе в историята като “разбойнически псевдосъбор”.
Навпадски митрополит Йеротей в доклада си е изразил убеждението си, че подготвяните за Събора текстове са “плод на компромиси”. Той е подчертал, че участниците във Всеправославния събор “са длъжни да следват богословието на обожените светии, да следват Светите отци, в нищо не променяйки тяхното учение”.
Глифадски митрополит Павел е изразил съмнение относно целесъобразността на провеждането на Събора. Владиката е посочил като неприемливо присъствието в Критския събор на инославни “наблюдатели”.
Митрополит Кифирски Серафим е изразил мнение, че Всеправославен е само онзи събор, в който участват всички православни епископи без изключение. Владиката е споделил убеждението си, че “други християнски Църкви освен Едната Църква Христова не съществуват” и е подчертал че “Светата Църква Христова няма да приеме единовластието, в частност, съществуването на папа на Изтока”. Митрополит Серафим е призовал участниците в Критския събор да не допуснат разрушаването на църковното единство.
Конференцията е изготвила конкретна резолюция, която е приета с пълно мнозинство и е имала следните основни моменти:
Докладчиците са констатирали “отсътствие на богословска пълноценна яснота и еднозначност в подготвените за Всеправославния събор документи”.
В резолюцията се подчертава, че “неучастието в събора на всички, без изключение, православни епископи, е чуждо на каноничното и съборното предание на Църквата”. Освен това, отказът от Вселенски статус на събора “под неиздържащия никаква критика предлог, че в него не могат да участват “християните на запада”, влиза в противоречие със Светите отци, организиращи съборите без еретици”.
Що се отнся до предстоящия събор, то той “не може да бъде охарактеризиран като Всеправославен, тъй като в него няма да присъстват всички православни епископи”. Като неприемливи и противоречащи на каноните, участниците считат принципа “Една Поместна Църква- един глас” – “редно е да гласуват всички епископи без изключение”.
На остра критика в резолюцията е подложен документът “Отношението на Православната Църква с останалия християнски свят”, охарактеризиран като “богословски непоследователен и противоречив”.
Според авторите на резолюцията, в документа се прави неправомерен опит да се признае за действително Тайнството Кръщение на всички християнски конфесии и да се взаимства еклесиологията на Втория Ватикански Събор.
Участниците в конференцията със съжаление констатират, че на Всеправославния събор няма да се обсъжда най-важният въпрос - за църковния календар:
„Измененият от Вселенския Патриарх и Еладската Църква църковен календар през 1924г. е бил едностранен и самоволен акт и е бил взет в отсъствие на Общоправославно решение. В резултат на това е било разкъсано литургичното единство на Поместните Православни Църкви, последвал е разкол и разделение на вярващите. Всички ние очакваме, че предстоящият Всеправославен събор ще постави за разглеждане този въпрос и успешно ще го реши”.
В заключителната част на резолюцията се подчертава като недопустимо съкращаването или изменението на установените от Църквата пости.
Участниците в научно-богословската конференция са изразили опасение, че на бъдещия събор ще се направи опит да се “разширят каноничните и харизматични граници на Църквата и да се придаде на инославието статут на църковност. Няма признаци, свидетелстващи за това, че този събор ще осъди съвременните ереси, и на първо място, всеереста на икуменизма. Напротив, всичко говори за това, че в бъдеще ще се направи опит тези ереси да бъдат узаконени и утвърдени.
Ние сме напълно уверени, че всякакви съборни решения, проникнати от икуменистичен дух, няма да бъдат приети от клира и от миряните, а самият събор, при подобно развитие на събитията, ще остане в църковната история като псевдосъбор”.
