Вяра нужна е на всички

като зърното мъничко…

Тя помага ни в беди –

за разбитите мечти.

И, когато сме сами,

тя е хляб за трудни дни.

Път към времето ни прави,

в скръб не ще ни изостави,

в непосилна самота

раните лекува тя.

Истинска, непокорима,

слънчева, неповторима –

като вечен пламък тя

свети в нашата душа…

Щом погледнем към небето,

Бог изпълва ни сърцето

с ангелска красива песен,

с полъх на живот чудесен…