Като вярата в нашите души

венчето Коледно вратите краси.

Зеленото за вечността е спомен,

кръгът му безкрайност напомня.

Над прага виси и потропва,

сякаш Бог на сърцата похлопва:

да Го пуснем да влезе при нас,

да забравим и зима, и мраз.