27. Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
28. А когато дойде вкъщи, слепците се приближиха до Него. И Иисус им рече: вярвате ли, че мога стори това? Те Му казват: да, Господи!
29. Тогава Той се допря до очите им и рече: нека ви бъде по вашата вяра.
30. И очите им се отвориха, а Иисус им строго заповяда: гледайте, никой да не узнае.
31. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя.
32. Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
33. И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
34. А фарисеите думаха: Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз.
35. И ходеше Иисус по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
ТЪЛКУВАНИЕ ОТ СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ (из „Беседи върху Евангелието от св. апостол и евангелист Матей“):
Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!
Защо Христос кара слепците да вървят след Него и да просят помилване? За да ни научи и в този случай да избягваме хорската слава. Тъй като домът Му се намирал наблизо, Той ги води там с намерение да ги изцери насаме. Това е видно, понеже Христос заповядал на никого да не казват за изцелението си. Това изобличава и иудеите, когато слепците, бидейки лишени от зрение, ще приемат вярата само по слуха за Него: докато иудеите, виждайки чудесата и уверявайки се в действителността със собствените си очи, постъпват по съвсем друг начин.
Забележете и усърдието на слепците, за което може да се съди по техния вик и молба; те не просто пристъпили към Господа, а и викали с висок глас – като не говорели нищо друго, освен: Помилуй ни! Син Давидов пък Го нарекли, защото за тях това било почетно название. Често и пророците наричали така царете, които искали да почетат и възвеличат (Иез. 34:23; Зах. 12:8).
Водейки слепците вкъщи, Христос продължава да им задава въпроси. В повечето случаи Той изцелявал само по молба – за да не помислят, че от честолюбие Сам търси случаи да прави такива чудеса, както и да покаже, че изцеляваните от Него са били достойни за изцеление, и за да не кажат, че ако Той изцелява само поради милосърдие, то тогава би трябвало да изцелява всички. Понеже и самото човеколюбие се съизмерва до известна степен с вярата на изцеляваните. Макар че не само по тази причина Христос изисква от тях вяра.
Тъй като те Го нарекли син на Давид, след това, като ги издига до по-висше понятие и като ги научава как трябва да разсъждават за Него, тогава ги пита: вярвате ли, че Аз мога да сторя това?
Не казал: вярвате ли, че Аз мога да помоля Моя Отец, че мога да изпрося от Него; а казал: вярвате ли, че Аз мога да сторя това? Какво пък отговорили те? Да, Господи!
Наричат го вече не син на Давид, а се издигат с мисълта си по-високо, и изповядват Неговото владичество.
И тогава вече и Сам Той, възлагайки ръка, казва: нека ви бъде по вашата вяра. Прави това, за да укрепи вярата им и да покаже, че те самите са участвали в изцелението, както и да засвидетелства, че не е имало ласкателство в думите им. Той не казал: да се отворят очите ви, а изрича: нека ви бъде по вашата вяра.
Това същото Той казва и на мнозина други от идващите при Него, за да може преди изцелението на телесните недъзи да открие сърдечната им вяра, и чрез това и изцелените да направи по-опитни, и у другите да подбуди по-голяма ревност към доброто. Той постъпва така и с разслабения, преди да възвърне силата на тялото, възстановява разслабената му душа, казвайки: дерзай, чедо! прощават ти се греховете (Мат. 9:2). Също, възкресявайки девойката, като я хванал за ръката и заповядвайки ѝ да яде (Марк 5:41-43; Лука 8:54-55), я научил да познае своя Благодетел; по подобен начин постъпил и със стотника, приписвайки всичко на неговата вяра (Мат. 8:13).
Както и при избавянето на учениците Си от морската буря, първо ги избавил от тяхното маловерие (Мат. 8:26). Така и тук: макар Господ да знаел тайните им помисли, преди да ги изрекат, но за да подбуди такава ревност и у други, ги открива и на другите, показвайки съкровената им вяра чрез извършване на изцелението.
След това, след изцелението Христос им заповядва да не казват на никого за това, и не просто им заповядва, но и с цялата строгост им заповядва: гледайте, никой да не узнае. А те, като излязоха, разгласиха за Него по цялата оная земя (Мат. 9:30-31).
Впрочем, те не могли да устоят, а започнали да проповядват и да благовестят – не устояли, независимо от заповедта да мълчат за станалото. Ако Христос в друг случай казва: върви и проповядвай Божията слава, това не противоречи на казаното в този случай, а е напълно в съгласие с него.
Христос ни учи не само да не говорим нищо за себе си, но и да възпираме онези, които искат да ни хвалят; но ако славата се въздава на Бога, тогава сме длъжни не само да не възпрепятстваме, но дори и да подбуждаме към това.
Когато пък тия излизаха, ето, доведоха при Него един ням човек, хванат от бяс.
Тази болест не била естествена, а произлизала от дяволската злоба. Затова и било необходимо бесноватият да бъде доведен от други хора.
Тъй като този бесноват, не бидейки в състояние да говори, не можел да проси нито сам, нито чрез другите, понеже бесът бил свързал езика му, а заедно с езика – и душата, затова Господ не го пита за вярата му, а веднага го изцелява от болестта.
И след като бесът биде изгонен, немият проговори. А народът се чудеше и думаше: никога не е бивало такова нещо в Израиля.
Това именно предизвикало раздразнението на фарисеите, понеже Христос бил предпочитан не само от всичките Си съвременници, а и от предшествениците, предпочитан не за това, че изцелявал, а за това, че изцелявал лесно, бързо, при това безброй много и неизлечими болести. Така съдел народът за Иисус.
Съвсем иначе съдели фарисеите. Те не само преиначават Неговите постъпки, но не се свенят да говорят и против самите себе си. Толкова голяма била злобата им! Какво всъщност казват те? Той изгонва бесовете със силата на бесовския княз. Може ли да има нещо по-безразсъдно от това?
Абсолютно невъзможно е – както и Сам Христос казва по-късно – бесът да изгонва бяс, обикновено той утвърждава своето, а не го унищожава. А Христос не само изгонвал бесове, но и очиствал прокажени, възкресявал мъртви, укротявал морето, опрощавал грехове, проповядвал Царството, привеждал към Отца, което бесът никога няма да поиска, а и не може да направи.
Бесовете водят хората до идолопоклонство, отблъскват от Бога и учат да неверие в бъдещия живот. Бесът, бидейки оскърбен, няма да започне да прави добро, при положение, че и когато не е оскърбен, причинява вреда дори на тези, които му служат и му угаждат.
Христос постъпва по коренно различен начин. Той и след толкова укори и поругания, ходеше, говори евангелистът, по всички градове и села, като поучаваше в синагогите им, проповядваше Евангелието на царството и изцеряваше всяка болест и всяка немощ у народа.
Той не само не ги наказвал за тяхната безчувственост, но дори и не ги укорявал, показвайки им и Своята кротост, и опровергавайки повдигнатата срещу него клевета, и едновременно с това желаейки с последващи чудеса още повече да ги утвърди и вече след това да ги изобличи с думи.
И тъй, Той ходел и по градове, и по села, и по синагогите им, учейки ни по този начин да въздаваме за злословието с незлословие, а с голямо благодеяние. Ако оказваш благодеяние на своите събратя не пред хората, а пред Бога, тогава както и те да постъпват, не преставай да правиш добро, за да получиш голяма награда. А който престава да прави добро поради това, че го злословят, такъв показва, че върши добро не заради Бога, а заради похвала от хората.
Ето защо Христос, като ни учи, че Той единствено поради благостта си е дошъл да прави добро, не чакал страдащите да отиват при Него, а Сам бързал към тях, носейки им две големи блага: първо, Евангелието на царството, и второ, изцерение от всички болести. Той не заобикаляше градовете, нито пропусна някое село, а посещаваше всяко място. Дори и с това не се задоволяваше, а показваше още по-голяма грижовност.
Източник: www.optina.ru
