1.Не е удивително, че желаят да се омъжат жени, неизпитали семейния живот, мъките на раждането на деца и всичко останало, което внася бракът в дома на хората; и „войната”, това толкова трудно дело, според пословицата, „е приятна за неопитните”; но когато жените, които са понесли хиляди скърби и често от горчив опит са били принудени да смятат за блажени свободните от светски дела, и хиляди пъти да проклинат и самите себе си, и своите сватовници, и деня, в който са влезли в брачните чертози, когато тези жени, след такива огорчения, отново се стремят към същото състояние - това ме изпълва с крайно удивление и недоумение, и ме кара да изследвам причината за стремежа към това състояние, което са смятали за непоносимо, докато са били в него; защо сега, когато са се освободили, отново се домогват до него, като към нещо силно желано?

Като разгледах от различни страни множеството свои мисли за това дело, едва накрая, както предполагам, намерих причината за него; по-точно казано, причината за това не е само една или две, а много повече. Някои (от вдовиците), поради многото време забравили за миналото и грижещи се само за настоящето, встъпват в брак, за да се освободят от бедствията на вдовството, но намират в него други, много по-тежки бедствия, така че повтарят предишните оплаквания. Други, като се предават отново на светски дела и се стремят към славата на настоящия живот и смятат състоянието на вдовство за предосъдително, от суетна слава и пусто величие приемат върху себе си тежестите на брачния живот. А има и такива, които отново встъпват в предишното състояние не по тези причини, но единствено поради невъздържание, макар и да се стремят да прикрият истинската причина зад горепосочените предлози. Впрочем, както сам не смея да ги упреквам и осъждам за този брак, така не съветвам и другите, защото иначе съди за това и блаженият Павел, и по-точно, Дух Свети, като казва: Жената е свързана чрез закона, докле е жив мъж ѝ; ако пък умре мъж ѝ, тя е свободна да се омъжи за когото иска, но само в име Господне (1 Кор. 7:39), и позволява на вдовицата, ако пожелае, отново да встъпи в брак; и след това казва: но тя е по-блажена, ако си остане тъй (ст. 40), за да не помисли някой, че това е човешка заповед, е добавил: мисля, че и аз имам Дух Божий, и с това е показал, че е написал това по внушение на Духа. И така, нека никой не мисли, че за порицание и осъждане на встъпващите в брак говоря това, което сега ще кажа. Би било крайно надменно и безразсъдно, ако започнем безпощадно да осъждаме онези, които не е осъдил, но е пощадил блаженият апостол, когато при това сами сме обременени с множество грехове. Ако ни се заповядва да не съдим, за да не бъдем сами осъдени в същата мяра (Мат. 7:1, 2), и да не бъдем строги, но снизходителни и кротки съдии на чуждите грехове, то ти, като порицаваш такова дело, което не представлява и грях, и осъждаш другите, с това ще лишиш самия себе си от всяко опрощение, като със своите постъпки към ближните направиш съдията много по-строг към самия теб. И така, сега пристъпих към този предмет съвсем не за да упреквам и осъждам (вдовиците); което може да се извършва в Господа, то не подлежи на никакво осъждане; само, казва апостолът, да бъде в име Господне. Както, когато говорим за девството, го превъзнасяме (с похвали) не за да унизим брака: така, беседвайки за вдовството, съветваме да се задоволява с първия брак не защото смятаме втория брак за забранен, но допускаме, че и вторият брак е законно дело, но първият е много по-добър от втория. Затова никой да не смята за порок това, което, в сравнение с по-висшето, се оказва по-низше. Ние не правим това сравнение, да поставим втория брак в разреда на порочните дела; но като го признаваме за законен и предоставен на волята (на вдовицата), предпочитаме пред него и уважаваме повече първия брак, като много по-добър. Защо? Защото не е едно и също да бъде жена на един мъж и същата да бъде жена на друг. Тази, която се е задоволила с първия брак, е показала, че тя и преди не би встъпила в този брак, ако добре познаваше това състояние от опит; а тази, която на брачното ложе на първия мъж довежда друг, представлява немалко доказателство за голяма любов към света и привързаност към земното. Първата и докато мъжът ѝ е бил жив, не е била склонна към никой друг; а последната, макар и при жив мъж да не е грешила с друг, се е занимавала с много други повече, отколкото с него.

   2. Но без да осъждаме с догадки изминалия живот, да разгледаме самото дело. Както девството е по-добро от брака, така първият брак е по-добър от втория. Вдовицата, която само в началото стои по-ниско от девицата, в края отново става равна и еднаква с нея; а вторият брак стои по-ниско от девството и от едната, и от другата страна. Освен това тази, която лесно понася вдовството, разбира се, често се е въздържала и при жив мъж; а тази, която смята това състояние за непоносимо, е готова да живее не само с двама или трима, но и с много повече мъже, и едва с настъпването на старостта става въздържана. Затова, както този брак е доказателство за велика честност и целомъдрие: така другият е знак - да не кажа за сладострастие, не, - но за слаба и твърде плътска душа, привързана към земята и никога неспособна да помисли за нищо велико и високо. А ако някой каже, че доброто дело остава добро, независимо дали се случва веднъж, два пъти или няколко пъти (защото то ще бъде еднакво добро; а който често прави добро, той справедливо се възхвалява повече; така че, ако и бракът е добро дело, то често ползващият се от него заслужава повече похвала и почит от този, който се ползва от него рядко), ще отговорим, че такова мъдруване може да увлече простодушните, но разсъдителните лесно могат да разберат неговата лъжливост. Бракът се нарича брак не поради (телесното) съединение - иначе и прелюбодеянието би било брак, - но защото встъпващата в брак се привързва към един мъж и с това благородната и целомъдрена жена се отличава от разпътната. Ако тя постоянно се задоволява с един мъж, бракът справедливо ще се нарича с това име; но ако тя, вместо един, въвежда много мъже в своя дом, то, макар и да не смея да нарека това прелюбодеяние, бих казал, че тя много отстъпва на тази, която, освен един, не е познала друг мъж. Тя е приела думите на Господа: затова ще остави човек баща и майка и ще се прилепи до жена си, и ще бъдат двамата една плът (Мат. 19:5); прилепила се е към мъжа, като към своята собствена плът, и не е забравила за дадената ѝ веднъж глава; а тази не смята за своя собствена плът нито първия, нито втория мъж; защото първият е изместен от втория, а вторият от първия; и тя вече не може добре да помни първия мъж, след като се е привързала към друг след него, и на последния не може да гледа с дължимата любов, тъй като умът ѝ се обръща и към покойния. Така накрая се оказва, че и двамата, и единият, и другият, са лишени от жената от подобаващата на мъжа чест и любов! С какво, по нейно мнение, разположение на духа вторият мъж встъпва в брачния чертог на първия, възлиза на неговото ложе, и гледа на жената, която се смее и забавлява с всичко това? Той, разбира се, силно се възмущава и се приближава към нея не с особена любов; дори ако беше по-твърд от всички хора, не може да бъде толкова груб, че да няма човешки чувства, макар и тя да е облякла и себе си, и дома си с безброй украшения. Скръбта, постигнала този дом (след първия мъж), не допуска да има чиста радост (при втория), но както на стените, някоя част на които е силно обгоряла, а след това е леко боядисана, рязката и дълбока чернота разваля белотата на окраската, и видът ѝ бива неприятен; така и тук, макар (жената) да измисли много блясък, в него се вижда унинието и някаква неприятна смес на едното и другото. И домочадците, и слугините, и работниците, и обитателите, и съседите, и родствениците на покойния гледат на това дело с прискърбие и съжаление. А ако останат и сираци, малолетните възбуждат силна неприязън към майката у тези, които могат да разбират нещата, а възрастните ѝ причиняват неприятности повече от всички. Като съзнават всичко това, и законодателите, с желание и да утешат скърбящите (вдовици), и за свое оправдание да покажат, че са установили втория брак не по свое убеждение или по някакво предубеждение, но от опасение от по-голямо зло, са лишили този брак от всякакъв блясък, така че неговата вечер не украсяват нито флейти, нито ръкопляскания, нито песни, нито танци, нито брачни венци, нито нещо друго подобно; като отстраняват всичко това, те довеждат мъжа при жената вдовица неувенчан, като че с това изразяват, че всичко останало допускат по снизхождение, а не като достойно за похвали, ръкопляскания и венци.

   3. Защо, ще кажат, Павел е забранил на младите да остават вдовици, макар и да желаят това, и е написал: а по-млади вдовици не приемай (1 Тим. 5:11)? - Не Павел е забранил вдовството на желаещите, но самите те са го принудили, противно на волята му, да им даде такъв закон. А ако искаш да узнаеш собственото желание на Павел, послушай какво казва: желая, всички човеци да са като мене, във въздържание (1 Кор. 7:7). Блаженият апостол не въстава против самия себе си, не изпада в противоречие и не забранява вдовството на желаещите, когато сам желае всички хора да спазват въздържание. Защо той казва, по-млади вдовици не приемай (1 Тим. 5:11)? Кажи: поради какво и за какво? Той не просто е казал така, но е посочил и причината: кога, казва, пренебрегнат Христа, искат да се женят. Виждаш, че той забранява да остават вдовици и да принадлежат към този свещен сан не на тези, които желаят да вдовстват, но на онези, които, след като овдовеят, отново възнамеряват да встъпят в брак; и прави това много мъдро. Ако ти възнамеряваш, казва той, да встъпиш във втори брак, то не давай обет за вдовство; защото да дадеш обет и да не го изпълниш е много по-лошо, отколкото изобщо да не обещаваш. Както е позволил честите съединявания (между мъжа и жената) не във вид на закон, но от снизхождение към тях; това обаче, говори той, казвам като съвет, а не като заповед, поради вашето невъздържане (1 Кор. 7:5, 6) - така и тук е позволил втория брак за избягване на друго, по-голямо зло, с което е показал, че и това е направил по снизхождение, съобразно слабостта на мнозина; слабост, разбирам не на силата, а на волята. Както девственицата, впоследствие осквернила обета на девството, греши по-лошо от прелюбодеяние; така и вдовицата, веднъж дала обет (за вдовство), а след това потъпкала завета с Бога, пада в същия грях и подлежи на същото наказание, и дори, ако може да се каже нещо удивително, може би на много по-голямо, защото, както казах в началото, не е едно и също неопитна или вече опитна да пада в едни и същи изкушения. И не само тук, но и на посоченото по-горе място (1 Тим. 5:11), и след думите: и тъй, желая, щото по-младите вдовици да се женят, да раждат деца, да въртят къща, апостолът посочва причината, поради която желае това. И каква е тази причина? И да не дават, казва, никакъв повод на противника за похула (1 Тим. 5:14). Тъй като тогава вероятно много вдовици, освободили се от семейния живот, като от някаква неволя и робство, се ползвали от последвалия живот твърде свободно и самоволно, и с такова безсрамие навличали върху себе си лоша мълва, той, за отклоняването им от такава гибелна свобода, отново ги подчинява на предишното иго. Ако, казва, някоя вдовица намисли тайно да прелюбодейства и безчести себе си; то много по-добре е тя да встъпи в брак, и да не дава никакъв повод на противника за похула. Така той заповядал (на вдовиците) да встъпват в брак, за да не дават поводи за злословие и да не водят срамен и разпътен живот; именно, послушай, в какво ги изобличава той. Вместо да прекарват цялото си време в молитви и моления, те, казва, бидейки без работа, навикват да ходят от къща в къща; и не само са без работа, но са и бъбриви, любопитни и говорят, каквото не подобава. (1 Тим. 5:13). А той желае не това, но вдовицата непрестанно да се упражнява в духовни дела: а оная, която живее разпуснато, казва, приживе е умряла (ст. 6). Така и от девственицата апостолът изисква тя да не ограничава тази добродетел (девството) с чистотата на тялото, но да употребява цялото си свободно време за служене на Бога: говоря ви това, казва, за ваша полза; не за да ви метна примка, а за благоприлично и постоянно служене Господу безпрепятствено (1 Кор. 7:35); той желае девственицата да не се раздвоява, но изцяло да се посвещава на духовното и небесното и да се грижи за Господни работи. Към такъв живот той увещава и вдовицата: а която е истинска вдовица, казва, и е останала сама, тя се надява на Бога и пребъдва в моления и молитви денем и нощем (1 Тим. 5:5). А ако времето, което следва да употребява за евангелски дела, пилеят през целия си живот за занимания не само излишни и безполезни, но и много вредни, той вече справедливо ги насочва към брак. И както на иудеите Бог е дал съботата не просто за да бездействат (в този ден), но за да се въздържат от порочни дела: така и вдовицата и девственицата избират този начин на живот не само за да не живеят с мъже, но за да се грижат за Господни работи и изцяло да се посвещават на служене на Бога.

   4. Така е, ще кажеш, но ще бъде непоносимо бедствие за жената, неопитна в делата, ако бъде принудена да изпълнява мъжки задължения; тя няма да бъде в състояние да се разпорежда, както мъжа, и няма да постигне нищо, освен огорчения и загуба на цялото имущество. Нима всички, невстъпили във втори брак, са изгубили цялото си имущество и са се лишили от всичко, и не може да се посочи нито една жена вдовица, управляваща делата? Всичко това е притворство и предлог, и прикриване на собствената слабост. Много жени по-добре от мъжете са управлявали и дом, и са възпитавали деца сираци, и съществуващото имущество едни от тях са увеличили, а други не са го намалили. И Бог в началото не всичко е поверил на мъжете и не всички житейски дела е поставил в зависимост от тях; иначе жената би се подхвърлила на презрение, като такава, която с нищо не помага в живота. Като знаел това, Бог ѝ предоставил по-малка част (от делата), което още в древността изразил с думите: да му сътворим помощник (Бит. 2:18). За да не се превъзнася пред нея мъжът, въз основа на това, че е създаден пръв, Бог с тези думи смирил неговата гордост и показал, че жената, не по-малко от мъжа, е необходима за светските дела. А какви са тези дела и с какво тя помага в устройването на живота? Тъй като настоящото благосъстояние зависи от семейните дела не по-малко, отколкото от обществените, Бог ги е разделил, и обществените е предоставил на мъжете, а домашните на жените; и ако изменим този порядък, всичко ще се разстрои и ще погине; така всеки от тях (и мъжът, и жената) в своето дело е много по-полезен от другия. И така, ако домашните дела зависят от женското благоразумие и ако жената в това отношение толкова превъзхожда мъжа, колкото художниците в своето изкуство неизмеримо превъзхождат невежите: то защо се опасяваме напразно? Да умножават имуществото и да събират отвън е свойствено само на мъжете, а за жените е непристойно да се грижат за печалби; но да пазят и съхраняват придобитото е присъщо само на тях. Защо вдовицата да се опасява да не тръгнат по-лошо без мъж домашните дела, за които е имала грижа още докато той е бил жив? Той, ще кажеш, по-лесно може да се разпорежда, тъй като от страх пред него никой няма да започне да му противодейства и да предизвиква затруднения, тогава и слугите, и домоуправителите, и поверените му, и всички, боейки се от него, го слушат с пълна готовност; и никой не противоречи; а когато умре този, от когото са се боели, всички нападат вдовицата, оскърбяват я, стават дръзки, довеждат всичко до безпорядък и разстройство; и ако тя започне да се противи и да се разправя, като подхвърля (непокорните) на изтезания и побои, и ги затваря в тъмница, ще има клюки, злословия, укори от мнозина. Но ако тя наруши верността към покойния и забрави любовта към него, и онази вечер, в която за пръв път се е съединил с нея, и ръкоплясканията, и песните, и брачните светилници, и първите прегръдки, и трапезите, и всичко останало, в което винаги е вземала участие, и думите, които жената обикновено слуша от мъжа; ако изведнъж отхвърли всичко това, като че никога не е съществувало, и отвори вратите на дома си за друг и го привлече в ложето на покойния - този свидетел на цялото минало, - ако тя направи това, нима никой няма да я укорява и осъжда? Нима никой няма да я възненавиди, и да я нарече жестока, невярна, клетвопрестъпна и с всички подобни думи?

   5. Не мисли, че след като блаженият Павел е позволил втория брак, той вече е достоен за похвали и не се осъжда от мнозина. Макар и той да не подлежи на разследване и наказание, не може да се ползва с похвали и прослава. Така похотливостта и сладострастието (на мъжа) и невъздържанието от жена по време на пост или в което и да е друго време също избягва наказанието, но и не се удостоява с похвали; самото снизхождение не е нищо друго, освен изобличение на неговата голяма слабост и небрежност. Ако се опасяваш да не те помислят за жестока заради строгостта към слугите, преди това трябва да се опасяваш да не изглеждаш сладострастна и невъздържана. Освен това за вдовицата ще бъде възможно по-добре да устрои своите дела така, че и цялото ѝ имущество да бъде в безопасност, и самата нея не само да не я поругават, но и да я хвалят всички, а преди това - да получи божествени блага. Ако тя желае да сложи своето имущество на небето и да го скрие на безопасно място, то не само няма да се намали, но още повече ще се увеличи; защото такова е свойството на тази сеитба. Ако тя не се е издигнала до изпълнението на тази заповед и не желае всичко наведнъж да сложи там, то нека помисли и за това, че омъжвайки се, не е сигурно, че ще намери в негово лице такъв човек, който ще увеличи имуществото ѝ; ако той бъде такъв, тя нека помисли за умножаването не само на имуществото, но и за това, че може да бъде въвлечена в много дела, противни и на Бога, и на хората. Ако мъжът бъде от числото на силните и могъщи хора, може да се случи така, че да я накара да върши и да търпи много противно на желанието ѝ и така тя неизбежно ще се подхвърли на това, от което се е бояла във вдовството, и не само на това, но може да изпита и много бърза промяна. Оставайки вдовица, тя, дори и да претърпи някакво намаляване на имуществото, може да се ползва от останалото с голяма безопасност, но съчетавайки се със силен мъж, управляващ обществените дела или имащ някаква друга грижа, тя може изведнъж да изгуби всичко; защото в нещастията на мъжете по необходимост вземат участие и техните жени. Но дори и да не се случи нищо такова, каква придобивка е, кажи ми, да замениш свободата с робство? Каква полза от голямото богатство, когато не можеш да го употребиш за каквото желаеш? Не е ли по-добре свободно да разполагаш с малко, отколкото с богатствата на цялата вселена, а сама ти заедно с тях да бъдеш под властта на друг? Сега не говоря за грижите, обидите, злословията, ревността и напразните подозрения, болките на детераждането и за всичко останало. Който беседва с девица, той може да ѝ каже и за това, като на неопитна и непознаваща тези дела. Но който започне да говори това на вдовица, би ѝ причинил неприятно чувство; защото напразно ще се опитва с думи да я учи на това, което тя по-добре е познала от опит. Впрочем полезно е да се добави, че девицата, омъжвайки се, ще живее с него с по-голяма увереност и свобода, отколкото вдовицата. Мъжът, макар и да обича вдовицата като своя жена, няма да я обича така, както тази, която е взел девица; а че любовта към такива жени (девиците) е много по-силна и пламенна, отколкото към другите (вдовиците), това е известно на всеки; вдовицата той ще обича и прегръща не от цялата си душа, като вече познала друг мъж. Всички ние, така да се каже, сме свикнали, от ревност ли, или от тщеславие, или по някаква друга причина, да обичаме повече от всичко онези предмети, които владеем и използваме не след други, но се разпореждаме с тях единствени и първи. Така може да се види, че това се случва с нас с дрехите: на нас не ни харесват толкова дрехите, преминали в наше владение от други, колкото тези, които никой не е носил. Същото става и с къщите и съдовете: ние не обичаме толкова къщата, получена от друг, колкото тези, която сами сме построили; и от съдовете с особена внимателност пазим тези, които са направени неотдавна и са получили първата си употреба от нас, а преминалите при нас от други не ценим толкова много и понякога се гнусим от тях, така че ги преправяме. Ако имаме такова чувство по отношение на къщите, дрехите и съдовете, то представи си с каква сила трябва да се пробуди то по отношение на жената, от която няма нищо по-скъпо за мъжа? Тези вещи можем и да предадем на желаещите, а за жената това не е позволено; така че по-скоро ще се разделим с душата си, отколкото да допуснем да се случи това. И така, към девицата, както казах, мъжът се отнася с цялото си разположение, като неприкосновена и принадлежаща единствено на него и на никой друг, а на вдовицата, която преди е била в съпружество с друг, няма да гледа с такава любов и разположение.

   6. Не ми говори за това, което е ставало рядко и може да стане веднъж, но за това, което постоянно се случва на дело. Девицата ще живее с по-голяма увереност не само поради посочените причини, но и по много други. Мъжът на вдовицата лесно може да я упрекне в това, че го пренебрегва, и като доказателство за това пренебрежение да се позове на нейната неверност към първия мъж, и да я накара да мълчи както по отношение на миналото, така и на това, което може да се случи и да не се случи: пренебрежението, проявено към покойния, да разположи и живия да очаква за себе си същото, макар и то да не се случи.

   И не само мъжът ѝ ще я обременява с такива упреци, но и слугите и слугините, ако не явно, то тайно ще я укоряват и обсипват с безброй насмешки. А ако се случи да останат невръстни деца след починалия, тя как ще ги възпитава, как ще се грижи за тях? Животът им няма ли да бъде по-нещастен, отколкото на всички сираци, като виждат в ръцете на друг цялото имущество на своя баща, и прислугата, и дома, и нивите, и най-вече - жена му? Може ли тя да се отнася като към деца към тези, от които бива принудена да се срамува и черви, и на които не може да оказва цялата майчинска любов, защото душата ѝ се разкъсва между тях и децата на последния мъж?

   А какво, ще каже някой, ако тя е много млада и не е живяла дълго с мъж? Всичко това казвам не на старите, а на младите вдовици; със старите, постъпващи така, няма какво да говоря; защото, ако не ги е убедило да се въздържат от втори брак нито продължителното време, нито възрастта, нито нещо друго, то още по-малко можем да ги убедим ние със своето слово. Цялата ми реч е насочена към младите. Какво ще кажат, ако тя е млада и след като е преживяла само една година в съпружество с първия мъж, встъпва във втори брак? Защо ѝ отдаваш предпочитание пред тази, която е преживяла в брак двадесет или тридесет години? Не аз, а блаженият Павел, който казва: Но тя е по-блажена, ако си остане тъй (1 Кор. 7:40). Какво имаме с тази, която, макар и дълго да е живяла с мъж, но само с един, само с този, с когото се е съчетала в началото? А другата се е отдала на двама, и при това за кратко време. Но тя, ще кажеш, (е направила това) по неволя; ако беше жив първият ѝ мъж, тя не би обикнала друг; а тъй като той починал преждевременно, тя, по необходимост, отново се е съчетала с друг. По каква необходимост? Аз виждам друга необходимост, по-голяма от тази, за която говориш, която е напълно достатъчна, за да я задържи при покойния, а именно изпитването на скърбите на светския живот. Тази, която дълго е водила такъв живот и достатъчно му се е насладила, може отново да се обърне към подобен живот с надежда да намери същите удоволствия; но тази, която в самото начало (на съпружеския живот) е изпитала такива огорчения, с какви подбуди и с каква надежда ще се срещне със същите неприятности? И желаещият да търгува, ако, след като не получи никаква печалба, и при самото излизане от пристанището претърпи корабокрушение, след това неохотно ще се заеме с търговия. Така и тази вдовица, която е очаквала (от брака) много удоволствия, и неуспяла да ги изпита добре, е преживяла такава мъка, разбира се, няма да обикне светския живот, освен ако не е много невъздържана или, по-точно, макар и да има пламенно разположение и силно пристрастие към този живот, неприятното начало е достатъчно, за да угаси страстта ѝ. Ние обикновено се придържаме здраво към своите начинания, когато сме ги започнали добре; а когато от самото начало и, така да се каже, от първата крачка срещнем неприятности и неудобства, тогава скоро се отказваме от своето намерение, и то охладнява в нас. Така и овдовелите рано сами трябва да се отказват от втори брак, за да не претърпят същото отново. Която е останала вдовица, може да живее спокойно и да не се опасява от същата скръб, а встъпилата във втори брак по необходимост ще очаква същото нещастие. Освен това, макар и състоянието на вдовство да е еднакво, не всички вдовици получават еднаква награда за него, но едни по-голяма, други по-малка; приелите това иго в младостта ще се удостоят с по-голяма чест и награда, отколкото овдовелите на старини. Защо? Защото първата (вдовица), независимо от множеството пречки, е понесла всичко със страх Божи, а последната не е понесла и най-малък подвиг и труд; защото какъв труд има там, където няма нищо, което да изисква усилия?

   Затова, както омъжилата се за друг стои по-ниско от ималата само един мъж, така оставащата във вдовство от ранна младост може много да превъзхожда загубилата мъжа си на старини; макар и двете да са имали само един мъж, едната от тях е изминала (цяло) поприще в чистота, а другата е останала далеч след нея. И така, гледай не само труда, но и наградата. Много добри дела ни изглеждат така трудни, тъй като постоянно обръщаме внимание на тяхната трудност и тежест, и не си представяме в ума приготвените за тях награди. Не трябва да постъпваме така, но да вземаме под внимание всичко заедно, и трудовете, и наградите, и тогава трудовете ще ни изглеждат леки, както и в действителност са леки. Така доблестният воин, когато отива на война, си представя не само раните, поражението и смъртта, но и трофеите, и победите, и всички други почести; и земеделецът, заемайки се с работа, вижда пред себе си не само оранта и копаенето на земята, но и гумното, и точилото. Така и ние ще облекчаваме с благи надежди тежестта на вдовството, и още повече от посочените хора, защото на изпълнението на техните очаквания много често пречат независещи от тях обстоятелства, а нашите надежди няма да посрами никой, ако ние сами не пожелаем това. Няма да имаме такова желание, но като имаме предвид, че вдовицата съвсем малко отстъпва на девственицата (а понякога дори я превъзхожда, когато девственицата се намесва в светски дела, а вдовицата, по думите на Павел, която е останала сама, надява се на Бога и пребъдва в моления и молитви (1 Тим. 5:5) и се въздържа от житейски дела), да поемем този подвиг, за да се удостоим с венци за него. Това ви беше казано не за принуда, и не предложихме това увещание, както казах и в началото, за да осъждаме нежелаещите да остават вдовици, но за да ги разположим и убедим да не се привързват твърде много към земята, и веднъж развързали се (от веригите на брака), да остават свободни, да се стремят към небето, да водят небесен начин на живот, и съединили се с Христа, да правят всичко така, както подобава на имащи такъв Жених; защото на Него подобава всяка слава, чест и поклонение, с безначалния Отец и животворящия и Свят Негов Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.

(Със съкращения)

Източник: https://www.sveta-gora-zograph.com