Тъмна нощ. Най-тъмната сред нощите. По улиците на Витлеем е пусто. Къщите мълчат в тъмнината като пусти. Но всъщност са препълнени със спящи хора, дошли тук по заповед на царя. Царят, който се бои, че неговото царство свършва на земята и идват нови, светли векове.

Един мъж в кафяв груб ямурлук, дошъл тук чак от Назарет, чука от врата на врата: ”Моля ви, има ли малко местенце за съпругата ми? Всеки момент нейното детенце ще се роди!” Но вратите остават затворени.

„Не се тревожи, Йосиф!” - казва с благ глас Мария на съпруга си. ”Бог ще ни даде подслон”.

От един обор в покрайнините на града се чува блеене на овце, което като че ли ги кани да влязат в него. И наистина! В обора има много сено за постеля и малка дървена ясла, която е празна.

„Точно за нас, Йосиф!” - радва се Мария, а Йосиф оставя вързопа с дрехите и започва да приготвя празната ясла за голямото събитие…

Тъмното небе се е простряло като огромен плащ върху поляните, където спокойно са налягали стадата овце. Овчарите седят край огъня, подпрели ръце върху гегите си и мълчат, всеки потънал в някакви свои мисли.

Изведнъж в небето лумва ярка светлина! Като че ли небесен фойерверк изригва в небето, за да извести за всеобщата радост. Светлината, изригнала в небето, се спуска над близкия град и се спира в покрайнините му. Овчарите скачат с радостни възгласи. Оставят стадата на поляната и хукват към Витлеем.

Целият обор е озарен от светлина, като че ли слънцето е изгряло посред нощ именно в него. Мария и Йосиф са щастливи - в яслата лежи малкият Иисус и се усмихва, а в неговата усмивка е слязла небесната светлина.

От далечни пътища, от всички краища на света, към простите глинени ясли идват царе, за да дарят Младенеца с царски дарове. Чудото се е случило. И целият свят пее: ”Христос се роди!”