„И някой си началник Го попита: Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен? А Иисус му рече: защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог; знаеш заповедите: не прелюбодействувай, не убивай, не кради, не лъжесвидетелствувай, почитай баща си и майка си. А той рече: всичко това съм опазил от младини.

Като чу това, Иисус му каза: още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене. А той, като чу това, натъжи се, защото беше твърде богат. Като видя, че той се натъжи, Иисус рече: колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие. Които чуха това, рекоха: а кой може да се спаси? Но Той рече: невъзможното за човеците е възможно за Бога“ (Лука. 18:18-27).

Мисля, че мнозина са се учудвали на отговора на нашия Господ Иисус Христос към юношата, който Му задал въпроса и Го нарекъл Учителю благи: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог“.
Тези думи звучат така, сякаш Господ е учел хората, че Той не е Бог, че не трябва да Му се въздават Божествени почести.

Но ако някои мислят така, тогава ще посочим друго място в Евангелието, в което Господ Иисус Христос не забранявал на Своите апостоли да Го наричат Син Божий, т.е. Бог!

Когато Той призовал Своя бъдещ апостол Натанаил и в беседа с него проявил Божественото Си всезнание, тогава разтърсен от това Натанаил възкликнал: „Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев!”, и Христос не му забранил да Го нарича Син Божий.

Когато Господ Иисус Христос попитал учениците Си, за кого Го смятат, тогава Петър отговорил: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог”. И Христос не само не му забранил да Го нарича така, но и казал: „Блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата“ (Мат. 16:17).

А в Евангелието четем дори повече от това: Господ в присъствие на целия народ в синагогата неведнъж нарича Себе си Бог. Там, когато веднъж го заобиколили книжниците и фарисеите и изисквали Той да каже кой е, Той отвърнал: „Аз съм това, което ви и говоря отначало“.

Кой пък е от самото начало, ако не един Бог? С този отговор Той нарекъл Себе Си Бог.

А друг път още по-определено казал на питащите Го: „Аз и Отец едно сме”. По този начин Той не обявява ли, че е Бог? Аз съм едно с Моя Отец небесен. Този отговор така разгневил слушащите, че те грабнали камъни, за да Го пребият заради богохулство. Но Иисус им казал: „Не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте"?”. Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието), на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?“ (Иоан. 10:36), и ръцете, които държали камъни, се отпуснали …

Как тогава да си обясним, че Господ Иисус Христос позволил на Своите ученици да Го нарекат Син Божий, че Той Самият наричал Себе си открито Бог, Един с Отец, Съществуващ от самото начало, а този юноша, който Му задал въпроса и се обърнал към Него с думите “Учителю благ“, той възпрял, казвайки: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог”, все едно, че с това пряко отричайки Своята Божественост, забранява да Го наричат Бог, дори да го наричат благ.

Как да си обясним това? Ще се постарая да ви го обясня с бедния си разум.

Това значи, че едно е да разрешава на учениците, на Своите апостоли, при това насаме, да Го наричат Син Божий; друго – да нарича себе си едно с Отец, Съществуващ от самото начало; и друго – да позволи на всеки да Го нарече с Божественото Му име.

Какво би станало, ако Господ Иисус Христос безразборно позволяваше на всеки човек от тълпата, какъвто бил този юноша, обърнал се към Господа, да Го нарича с това име, което принадлежи само на Бога?

Какво би станало? Би станало нещо много лошо. Неговите безбройни врагове и всички неповярвали в него биха Го обвинили веднага, от самото начало, че Той си позволява да нарича Себе Си Бог. Това би предизвикало омразата и ожесточението на враговете Му; това би попречило на мнозина да тръгнат след Него, да се умъдряват от чудесата Му и да повярват в него. Това би била сериозно, съществено препятствие пред великото Христово дело. Това, което би било допустимо и би могло да принесе добри плодове в една време, би могло да бъде вредно в друго време и при други обстоятелства.

В началото на Своето служение Сам Господ не наричал Себе Си Бог, а ако не възразявал, когато апостолите Го наричали Син Божий, това било само сред апостолите, само между Него и дванадесетте апостоли, не пред народа; това било неизвестно на народа и не можело никого да съблазни.

Самият Той открито нарекъл Себе Си Господ, Вечносъществуващ, един с Небесния Отец, вече в края на Своето служение, когато дошло времето за това.

Ето как трябва да се разбира отговорът на Господ Иисус Христос: „Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог”.

Вие току-що чухте по-нататъшния разговор с юношата. В отговор на неговия въпрос Господ му напомнил заповедите, дадени чрез Мойсей на Синайската планина. Юношата отвърнал, че от най-ранна възраст е спазвал всички тези заповеди, всички тях е изпълнил. Какво още не ми достига? Чувайки това, Иисус му казал: „още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене“.

Юношата навел ниско глава и си тръгнал, понеже бил твърде богат, и не искал и не можел да изпълни тази Христова заповед.

Тогава Господ, обръщайки се към учениците и народа, казал: „Колко мъчно ще влязат в царството Божие ония, които имат богатство! Защото по-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие”.

Как да се обясни въпросът на апостолите? Само с това, че у древните евреи богатството се смятало за Божие благословение, и хората, удостоили се с богатство, с това Божие благословение, се смятали за угодни на Бога и за праведни – и изведнъж Господ казва, че богатият не може да влезе в Царството небесно…

Господ отговорил, че „невъзможното за човека е възможно за Бога“.

Как да обясним тези Христови думи: защо казал Той, че богатите не могат да влязат в Царството небесно, както камила не може да мине през иглено ухо?

Мисля, че обяснение може да се намери само в това, че богатият, който не се разделя с богатството си посред окръжаващата го нищета и бедствия, не раздава своето богатство, помагайки на загиващите, заради своето немилосърдие е противен на Бога и затова му е затворен достъпът до Царството Божие. А ако Христос добавил, че невъзможното за хората е възможно за Бога, то това означава, че Бог може с една Своя дума да изправи и немилосърдното сърце, защото знаем много примери за това, как словото Божие е разтърсвало сърцата на хората и коренно е променяло целия им живот. Съществуват много ярки примери за това в житията на светиите. Ще приведа само разказа за най-великия преподобен – Антоний Велики.

Веднъж в храма той чул днешното евангелско четиво, чул нареждането да продаде и да раздаде имуществото си на бедните – а той бил син на много богати родители, които му дали изключително високо образование и му оставили в наследство грамадното си имущество – въпреки това той без ни най-малко да разсъждава и да се колебае изпълнил Христовата заповед и раздавайки всичко на бедните, самият той отишъл в дивата африканска пустиня, където се подвизавал много десетки години. Сражавал се с бесовете, със самия дявол, достигайки най-високо духовно съвършенство и станал един от тези, които трябва да наричаме ангели в плът.

Ето това да ни послужи за пример. Макар и да няма богати сред нас, разполагаме само с малък доход, но това не трябва да ни разколебава. Трябва да си спомняме за св. Антоний Велики, и както можем да изпълняваме Христовото повеление, раздавайки това, което имаме, на бедните.

Нека нашият Господ и Бог Иисус Христос да помогне на всички вас в това дело.

Амин.

Горе: Снимка на св. Лука (Войно-Ясенецки, ахриепископ Симферополски) (1877-1961)