20190429 153400И тази година, на втория ден на Възкресение Христово – 29 април, най-старото литийно шествие в България (от XVII век) пое рано сутринта по традиционния си път от Бачковския манастир до местността „Клувията“. С клепало, хоругви и пасхални песнопения чудотворната икона на св. Богородица беше пренесена за около час по стръмното до малкия храм, посветен на „Св. Архангел Михаил“ – небесният архистратиг бил покровител на овчаря Ангел, който открил преди повече от 300 години светинята.

Природата тук е чудно хубава. Наблизо се намира лечебното аязмо „Покров на св. Богородица“, покрай което преминава литийното шествие, за да продължи към пещерата, в която е била намерена иконата.

Многоброен вярващ народ от цяла България съпровождаше шествието. Пасхалната литургия отслужи игуменът Велички епископ Сионий заедно с братята и гостуващи свещеници.

След края на светата богослужба иконата остана до 15.30 ч. за поклонение от хилядите християни, дошли специално за празника. При аязмото беше раздаден корбан. В съседство се изви друга голяма опашка – хората чакаха часове наред, за да се изкачат по стръмните стълби до пещерата, където е била открита Бачковската чудотворна икона на св. Богородица.

Самото откриване е станало така: В началото на XVII в. Ангел овчарят забелязва, че от висока скала в местността „Клувията” струи светлина. Той съобщава на братята в манастира, които откриват скритата в скалите чудотворна Бачковска икона и я пренасят тържествено до светата обител. На другия ден обаче виждат, че иконата я няма и тръгват да я търсят. Намират я пак в пещерата. Пренасят я отново в манастира, но на другия ден тя пак изчезва.

Един от монасите разказва на изпадналите в недоумение братя, че му се присънила св. Богородица и казала, че ще остане в манастира, ако ѝ отредят специално място вдясно от входа на храма, за да вижда кой с какво сърце влиза в Божия дом. Небесната Царица наредила още всяка година на втория ден на Великден да пренасят иконата ѝ до пещерата, където е била открита.

Затова и до днес Бачковската чудотворна икона стои вдясно от главния вход, на трон, до който се качва по три стъпала. Обкована е в две ризници – златна и сребърна. Втората е дар от пловдивски ювелир за изцелението на съпругата му.

Точно в 16 часа под звуците на манастирските камбани чудотворната икона се връща обратно в Бачковския манастир, посрещана от игумена, монасите и хиляден народ. Както на отиване, така и на връщане иконата се носи поред от различни мъже, понякога се включват и жени – носенето на св. икона се смята за особена чест. Тук има обичай да се преминава под иконата за благословение и изцеление. Поради огромното струпване на хора се налага да има строга организация, за да могат вярващите да минават в колона по един под светинята.

Ето един от безбройните случаи на изцеление, публикуван преди време в сайта „Всемирното православие“:

Преди около 25 години моят тъст - Донко Игнатов, току що пенсионирал се, напипа бучка на челюстта си. По съвет на селския фелдшер си направи биопсия, която се оказа положителна. Плазмоцитом. Жена ми Цветана Стаменова прочете в книгите си, че това е рак с много лоша прогноза. 100% смърт до две години. Племенникът на тъста ми д-р Дари Игнатов, известен врачански доктор, беше шеф на онкологията по онова време. Той прие нещата доста присърце и се започнаха безкрайни изследвания и т.н. Карах го и до София - Дървеница, откъдето ни изпратиха на консултация при проф. Райков, който по това време беше на почивка във вилата си около Смолян. Отидохме до Смолян. Професорът ни прие, прегледа резултатите и отсече: Гответе се за погребение!"...

Прибирайки се към Враца, минахме към Бачковската света обител. Тогава аз набих спирачки и спрях на паркинга на манастира. Казах на тъста ми, че само тук може да получи надежда. Той, разбирайки сериозността на положението си, запали свещ и зацелува съвсем искрено чудотворната икона на Пресветата Дева... Когато свещта опари пръстите му, си тръгнахме. Във Враца тъстът ми трябваше да направи шест химиотерапии. Направи само една и след ужаса, който преживя, каза, че това повече не иска да преживява, и че ще живее, колкото му е писано от Бог! (до този момент беше пълен атеист) ... Подир шест месеца племенникът му (д-р Игнатов) го потърси, за да види какво е състоянието му. Когато го качиха на скенера в Плевен (защото по онова време във Враца все още нямаше скенер), се оказа, че няма рак, нито каквото и да е злокачествено... Това, което разказвам, е подкрепено с документи, биопсийни проби и изследвания, които са у дома!

15 години по-късно, малко преди да навърши 80, тъстът ми беше пометен от кола на пътя Враца - Мездра... след като отново беше станал атеист! "

Кратка история на Бачковския манастир:

Основан е през 1083 г. от братята грузинци Григорий и Абасий Бакуриани. Григорий носел титлата „севаст велик доместик на западните схоли“, т.е. главнокомандващ войските на византийския император Алекси I Комнин в Източна Европа. Светата обител се развива първоначално като център на грузинското монашество. Към края на XI в. в него се оформя книжовна школа, известна в изворите като Петрицонска — название, произхождащо от първоначалното име на съседната крепост Петрич. Чрез преводаческата дейност на работещите в манастира книжовници, сред които е и известният ученик на Йоан Итал грузинският философ-неоплатоник Йоан Петрици (около 1050 - 1130 г.), се осъществяват връзките на средновековна Грузия с Византия.

През 1206 г., когато българският цар Калоян (1196-1207) присъединява към държавата си земите на Родопите, Бачковският манастир минава в пределите на Второто българско царство. Следващите български царе също покровителстват светата обител. Смята се, че след падането на столицата Търново под османска власт на 17 юли 1393 г., тук е заточен св. патриарх Евтимий Търновски. В историята на манастира, написана от г-н Славчо Кисьов, пише, че един от Евтимиевите ученици, Андроник от Тракийските области, разказва как през 1404 г. светият старец е бил изпратен до последното си жилище, оплакван от манастирските братя.

Манастирската костница от XI в., известна с уникалните си стенописи

2 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

 

5 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

4 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

 

20190429_105937 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

6 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

20190429_105838 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

20190429_105959 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

3 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

20190429_111259 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

20190429_120928 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

 

 

 

 

 9 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

20190429_153357 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

20190429_153400 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

1 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

20190429_165255 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

20190429_164755 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН

8 Всемирното Православие - ЛИТИЙНОТО ШЕСТВИЕ С БАЧКОВСКАТА ЧУДОТВОРНА ИКОНА НА ВТОРИЯ ДЕН НА ВЕЛИКДЕН