През 1993 година в САЩ е публикувана «Православна учебна Библия: Нов Завет и Псалтир» (The Orthodox Study Bible: New Testament and Psalms). Това е бил първият текст на Свещеното писание на английски език, придружен с преглед на идеите на Източно православната църква. Изданието е било подготвено от Академията по православна теология Свети Атанасий в Калифорния. Веднага след публикуването на изданието започва работа по издаването на пълния текст на Стария Завет. При подготовка на Библията са използвани два предишни превода на английски. Първият от тях е Brenton text- английски превод на гръцкия текст на Стария Завет, публикуван през 1851. Вторият -  New King James Version, подготвено от издателство “ Thomas Nelson”.  

Прочети още: Православна учебна Библия The Оrthodox Study Bible

Основната, централната идея на всички боговдъхновени библейски Писания, идеята, около която се съсредоточават всички останали, която им предава значение и сила и извън която биха били немислими единствотно и красотата на Библията,  е учението за Месията, Иисус Христос, Сина Божий. Като предмет на надежда и копнеж на Стария Завет и като алфа и омега на целия Нов Завет, Иисус Христос, според думите на апостола се явява този крайъгълен камък, върху който, при посредничеството на апостолите и пророците е било заложено и построено зданието на нашето спасение (Еф. 2:20).

Прочети още: ОСНОВНО СЪДЪРЖАНИЕ НА БИБЛИЯТА

Какво представлява Библията, как е създадена, какво се променило от нейното първо структуриране до днес? На тези въпроси ще се опитаме да ви отговорим чрез поредица от статии, посветени на библейския текст и неговата семантика, присъстващи в изследванията на А. П. Лопухин. 

Преводът от руски език е осъществен от г-н Стефан Бонев. 

Приятно четене!

 ПОНЯТИЕ ЗА БИБЛИЯТА 

Автор: Епископ Александър (Милеант)

История на Старозаветните книги

Периодът от Вавилонския плен до времето на Великата синагога при Ездра и Неемия (400 г. пр. н.е) е време на окончателно завършване на старозаветния списък на Свещените книги (на канона). Главната заслуга в това велико дело принадлежи на свещеника Ездра, този свещен учител на закона на Бога небесен (Езд. 7:12). Със съдействието на книжовника Неемия, създател на обширна библиотека и на “сказания за царете, пророците, за Давид и писмата на царете за свещените приношения”(2 Мак. 2:13), Ездра внимателно преразгледал и издал в една обща част всички съществуващи преди него боговдъхновени писания и е включил към цялото както книгата на Неемия, така и своята.

Прочети още: Еп. Александър Милеант. Създаването на Библията. Втора част

Автор: Епископ Александър (Милеант) 

Оригиналният вид и език на Светото писание

Старозаветните книги били написани първоначално на еврейски език. По-късните книги от времето на вавилонския плен съдържат и много асирийски и вавилонски думи и изрази. А книгите, създадени във времето на гръцкото владичество (неканоничните книги), са написани на гръцки, 3 –та книга на Ездра – на латински.  

Книгите на  Светото Писание са сътворени от свети мъже, на вид не такива, каквито ние днес си ги представяме. Първоначално, те са били написани на пергамент или папирус (върху стъбла растящи в Египет и Израел) с  заострена тръстикова пръчица и мастило. По-точно казано, били са писани не книги, а хартии на дълъг пергамент или папирусен свитък, който имал вид на дълга лента и се навивал на дърво. Свитъците обикновено се пишели от едната страна. Впоследствие пергаментните и папирусните ленти, вместо да се залепят, за удобство при ползването, били зашивани.

Текстът в древните свитъци бил написан с различни по размер главни букви. Всяка буква се пишела отделно, но думите не се отделяли една от друга. Цялото изречение е било като една дума. Самият читател трябвало да отделя изречението на думи, и разбира се, го е правил неправилно. В древните ръкописи не е имало никакви препинателни знаци, нито паузи, нито ударения. А в древноеврейския език също не са се писали гласни букви, а само съгласни.

Прочети още: Еп. Александър Милеант. Създаването на Библията. Първа част