На 19 октомври 2009 г., с благословението на Негово Светейшество Българския Патриарх и Софийски Митрополит Максим и игумена на Рилския манастир - Адрианополския епископ Евлогий, и по установена в последните години традиция, братството "Св. арх. Михаил" към столичния катедрален храм "Св. вмчца Неделя" осъществи поклонническо пътуване до Рилския манастир по повод празника на свети Иоан Рилски. Божествена света Литургия бе отслужена в църквата "Успение на св. Иоан Рилски", на гроба на светеца, намиращ се под пещерата където той е прекарал последните години от земния си живот.
Утренята и светата Златоустова литургия отслужиха председателят на храма "Св. вмчца Неделя" ставрофорен свещеноиконом Мина Минчев, протойерей д-р Кирил Попов – председател на митрополитската капела „ Свети Николай Мирликийски - София, свещеник Иоан Чикалов – председател на столичния храм „Света Параскева”, свещеник Венцислав Тонов от храм „Свети Николай”, Връбница, и дякон д-р Петър Симеонов.
Заедно с тях молитви към Бога и към рилския светец отправиха и множеството богомолци, дошли организирано от катедралния храм и отделно от различни градове на страната, да се поклонят на мястото, където се е подвизавал великият пустиножител, а след това да посетят и манастира, носещ неговото име и да се поклонят пред нетленните му и чудотворни свети мощи. На края на светата литургия прочувствено слово за живота на светителя произнесе протойерей Кирил Попов. По инициатива и с подкрепата на братството, майсторът Богдан Стойко бе изработил месингов полилей, който се постави няколко дни по-рано в храма "Успение на св. Иоан Рилски.
В автобуса на връщане от манастира, дякон Петър Симеонов беседвайки с поклонниците, насочи вниманието им към онези неща, които рилският светец с Божия помощ е преодолял и превъзмогнал, а именно: тревогите и безпокойствата, които изпитваме и всички ние - съвременните християни, и които съпътстват живота ни. Ежедневието на човека е изпълнено с предизвикателства и трудности, изискващи непрестанни усилия. Така, заобиколен от всичките си притеснения и тревоги, човек не успява да обърне внимание на заобикалящия го свят и на Божиите творения. Затова и често забравя да прослави своя Творец. Настоящето постоянно му се изплъзва, докато прави планове за бъдещето и никога не успява да се порадва "тук и сега" на живота, който е дар Божи. Ако човек има истинска вяра, той би се доверил на Твореца, Който знае и разбира всичките му нужди, и Който сам е приел човешки образ, за да изкупи нашата природа.
Отец Петър напомни, че именно душевното спокойствие и мира, които идват от общуването с Бога, са естественото вътрешно състояние на християнина и единствено постигайки ги, той би могъл да живее пълноценно в настоящето, имайки Божието благословение. В трудностите и страданията, в телесните и душевните мъки, в бедността и безизходицата, Христос винаги е до нас, както ни е обещал. Той ни обича и е подпечатал тази любов с кръвта Си и смъртта на Кръста. Накрая дяконът завърши, че и ние трябва да Му отговорим със същата любов, която единствена ще ни избави от тревогите и безпокойствата и чрез която ще почувстваме помощта и защитата Му.
По молитвите на свети Иоан Рилски, Господи Иисусе Христе, помилуй и спаси нас грешните. Амин!