Патриаршеско и синодално послание до клира и народа на Българската православна църква - Българска патриаршия по повод 1700-годишнината от издаването на Едикта за толерантността.
Сердика, 30 април 311 г.
Христос воскресе!
Възлюбени в Господа отци, братя и сестри,
В дните след Пасха, когато Църквата с неизмерима радост отново живее с вестта за Христовото възкресение, едно епохално събитие от нейната история ни връща назад в дните на Римската империя, за да ни припомни думите па Спасителя: „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят” (Мат. 16:18). Защото на този ден, преди точно седемнадесет столетия в старопрестолна Сердика един римски владетел за първи път прояви държавническата мъдрост и добрата воля да признае безсмислието и пълния неуспех на всички опити за борба против Църквата на Живия Бог - против Църквата, за която апостолът написа, че Сам Бог „си придоби със Своята кръв" (Деян. 20:28). На този ден един император за първи път намери сили да признае поражението на своята империя и да открехне вратата към нов славен период от земната история на Църквата. Период, в който тя, вече необезпокоявана от преследвания, да продължи да благовести радостната вест за изкуплението и спасението на човешкия род.
Този човек е август Гай Галерий Валерий Максимиан, а издаденият от него указ е останал в историята като „Едикт за толерантността". Знаково значение има фактът, че това прави именно Галерий - човекът, спечелил си със своите действия печалната слава на един от най-жестоките гонители на християнството. Именно той, положилият може би най-много усилия в последната битка на империята с Църквата, разбира най-добре от всички, че репресиите са безплодни, че кръвта на мъчениците засилва още повече и без това силното общество на християните. И прави първата крачка, като им позволява „необезпокоявано да обитават домашното си огнище". Нещо повече, той се надява „те да се молят на своя Бог за нашето, на държавата... здраве и пребъдване".
Едиктът на толерантността е първият сигурно засвидетелстван римски държавен закон в полза на Църквата. В този смисъл той се явява предвестник на две години по-късно последвалия го Медиолански едикт, с който обществото на християните е вече окончателно провъзгласено за „позволено общество". Така Църквата удържа първата си голяма победа на историческата сцена. Би било пресилено да твърдим, че бъдещето, което се открива пред нея тогава, е било безоблачно. Историята помни всички опити на „светоуправниците на тъмнината от тоя век" (Еф. 6:12) да заглушат и дори докрай да задушат нейния глас. И все пак, първата победа, запечатана с едиктите от Сердика и Медиолан, е постигната. За всички става ясно, че в човешката история се е намесил нов фактор - Църквата на християните, Църквата на Живия Бог!
Тази Църква обаче влиза в историята и остава завинаги в нея като Църквата на мъчениците. Мъченичеството, тоест засвидетелстваното с цената на живота на Христос, Божия Син, Изкупителя и Спасителя на човешкия род, е нейната особена, отличаваща я толкова много от всички други човешки общества характеристика. Нетленните венци на Христовите мъченици са украсата, с която Църквата доукрасява трънения венец на Самия Христос, а молитвеното застъпничество на сподобилите се с тях за християните се оказва по-драгоценно от цялата измамна сигурност, на която напразно се надяваме в тленното си земно съществуване.
Съвсем неотдавна преживяхме духовната радост да видим причислени към лика на светците и мъчениците от Батак и Ново село - свидни чеда на Църквата и на нашия христолюбив народ. И това за пореден път ни припомни с колко много кръв е писана историята на християнската вяра и по нашите земи. Земи, дали на света толкова много плодове на святост, но, уви, и немалко гонители на Църквата. Нека се надяваме прочее, щото София - градът на Божията Премъдрост, утвърдил се върху здравите основи на антична Сердика - да бъде град не само на формалната историческа приемственост, но и на примера за държавническа мъдрост, оставен ни от жестокия гонител на Църквата император Галерий, в последните дни от живота му! Нека тази мъдрост ни съпътства и нас днес, та и съвременната ни Българска православна църква - Българска Патриаршия да има възможността свободно да осъществява просветителската си и спасителна мисия сред повереното й от Господа паство - благочестивия и православен български народ.
Слава Богу, Благодетелю нашему, во-веки веков. Амин!
