(Спаси, Господи, Твоите люде и благослови Твоето наследие...)

Православната църква почита Христовия Кръст четири пъти в годината: на Неделя Кръстопоклонна, на Разпети Петък, на 1 август – Произход на честния животворящ Кръст Господен, и на 14 септември - Въздвижение на честния животворящ кръст Господен (Кръстовден). Традиционно вечернята срещу Кръстовден в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски” протича особено тържествено. 

Тази година службата беше водена от нейния предстоятел Тивериополския еп. Тихон в съслужение със свещеник Антоний Милошев, ефимерий в храма.

Под вдъхновеното ръководство на диригента доц. Димитър Димитров катедралният хор възпяваше Кръста като пазител на целия свят, красота на Църквата, сила за царете, опора за вярващите, слава за ангелите и язва за демоните.

Вечернята се сля с утренята, а в края на Великото славословие, когато хорът поде Трисветата молитва (Ангелската песен): Свети Боже, Свети Крепки, Свети Безсмъртни, помилуй нас!”, еп. Тихон изнесе св Кръст от св. престол. Държейки го високо над главата си, архиереят мина през царските двери на северния престол, посветен на светите братя Кирил и Методий, а от двете страни на пътеката миряни със запалени свещи в ръце приветстваха коленопреклонно Христовия Кръст и след това се отправиха в малка лития, следвайки св. Кръст до средата на катедралата.

Тази картина напомня за случилото се през 326 г., когато патриарх Макарий отвисоко показал на четирите страни намерения от св. царица Елена Господен кръст на Голгота, а събралият се народ паднал и се поклонил, произнасяйки многократно и умилително най-кратката християнска молитва: „Господи, помилуй!”. На мястото, където станало това, е издигнат храмът „Въздвижение” в Йерусалим.

В песнопенията на Кръстовден, подобно на Кръстопоклонна Неделя,  Кръстът и Възкресението се съединяват по непостижим начин:

„На Твоя Кръст се покланяме, Христе, и славим Твоето свято Възкресение!”