Св. Йоан Златоуст (ок. 347/350 - 407 г.)

Когато ти се случи да паднеш в тежка болест и мнозина дойдат да те принуждават: едни да отидеш при чародеи, а други – при магьосници, ти се надявай на Бога и търпи, защото това мъчение ти донася венец и избавление от вечни мъки; така че, когато си болен, да благодариш на Бога.

Прочети още: СВ. ЙОАН ЗЛАТОУСТ: ПРОТИВ ЧАРОДЕЙСТВАТА

Велик беше Адам и стана унизен. Началото му е висока степен на славата; краят му – дълбоко унижение. Началото му е в рая, краят му – в гроба. Създаден е преди Ева, плътта им беше съвършена и неделима.

Прочети още: АДАМ И ЕВА

Този е избраният и свят ден, първият ден на седмицата, цар и господар, празникът на празниците и тържество на тържествата: в него благославямеХриста во веки. Законодателят на Ветхия Завет, установявайки за иудейския народ празника Пасха, нееднократно е подчертавал пред иудеите особената важност на този празник, и е заповядал да го честват с цялата му тържественост. 

Прочети още: СЛОВО В СРЯДА НА СВЕТЛАТА СЕДМИЦА

Вие днес с голямо, повече от обикновеното, усърдие, сте се събрали в храма, и с радост носите в ръце клонки. Но понеже, като не знаете целта и значението на това, което правите, ще останете без полза, смятам за необходимо да повторя прочетеното днес Евангелие.

В него се говореше, че нашият Спасител, влизайки в Йерусалим, пет дни преди Своите страдания, възседнал на Елеонската планина една ослица, и че народът, чувайки за Неговото шествие, излязъл да Го посрещне с финикови клонки, и когато съпътстващите Го се доближили до подножието на планината, те от радост започнали да славословят Бога. След това до четвъртък вечерта, когато Господ след вечерята бил предаден, Той всеки ден учел народа в храма, а нощите прекарвал на Елеонската планина.

Тук преди всичко трябва да се отбележи денят, в който Иисус Христос влязъл в Йерусалим. Това бил десетият ден на месеца, когато се избирал пасхалният агнец, който израилтяните заколвали в четиринадесетия ден на месеца (Изх. 12:3-6); следователно, Христос, истинският агнец, Който трябвало да приеме разпятие в петък, влязъл в Йерусалим в деня, когато се избирал пасхалният агнец.

Освен това светата Църква, тази нежна наша майка, ни нарежда, по примера на посрещналите тогава Иисуса Христа, да постиламе дрехи по пътя Му и да режем клонки от дърветата – само че в духовен смисъл. Сега всяка една праведна душа заменя ослицата; на нея днес Господ влиза в Йерусалим тогава, когато, обитавайки в душите ни, възбужда в тях отвращение от света и любов към небесното отечество. Разстилате дрехи по пътя пред Господ тогава, когато, приготвяйки Неговия път към вас, смирявате телата си с въздържание; а клонки от дърветата ще получите, ако като възлюбите добродетелите на светиите, приготвите пътя на Господа към вас; защото какво друго бяха Авраам, Йосиф, Давид и другите праведници, ако не плодоносни дървета на Божията Църква? Следователно, ако искате да достигнете вечно спасение, се научете от Авраам на послушание, от Йосиф на целомъдрие и от Давид на смирение; и понеже финиковите клони са знак на победата, то правилно ще ги държим в ръце тогава, когато, пеейки победни песни, се стараем да победим дявола с добродетелен живот; защото напразно държи в ръце финикови клонки този, когото дяволът е победил с ласкателство.

Накрая знайте, че както ние постъпваме зле, когато не ви възвестяваме тайните на нашия Спасител, така и вие постъпвате зле, ако не ги почитате правилно. Затова колкото повече се приближава празникът Пасха, толкова повече се старайте да се приготвите, очиствайки себе си от омраза, завист, злоречие, хули и кавги, за да можете достойно да чествате Господния ден. Затова простете на съгрешилите срещу вас, та и Господ да прости греховете ви. Ще оскверни Пасхата този, който изпитва омраза, макар и само срещу един човек; защото такъв с причастяването няма да оживее с Петър, а ще умре с Иуда, от което да ви избави сътворилият и изкупил ви Господ наш Иисус Христос, с Отец и Светия Дух живеещ във вечни векове. Амин.

29. Нека послушаме още и да се почудим на Божията премъдрост, която живее в глинени съдове. Когато бях в този манастир, аз се удивлявах на вярата и търпението на някои новопостъпили, и на това, как те с неуморна твърдост понасяха от игумена мъмрене и укори, а понякога и изпъждане и търпяха това не само от игумена, но и от другите, по-малките.

Прочети още: СВ. ЙОАН ЛЕСТВИЧНИК: ЗА АВАКИР (2)