автор: Протойерей Михаил Шполянский

И така – Вие влязахте в храма. В никакъв случай не трябва да се смущавате от своето неразбиране относно ставащото, възможното, от недоразуменията. Тябва да се научите да чувствате със сърцето си, а не с ума си...

Влизайки в Храма, преди всичко трябва да попитате за реда на богослужението: кога се отслужват литургии, кога са утринните и вечерните, кога можете да поръчате частни служби (треби) – молебени, панихиди. Впрочем, в църквата можете да влезете и да се помолите по всяко време, ако тя е отворена. Прието е да палим свещи – като символ на жертвата на Бога и като образ на нашата молитва – въпреки че това съвсем не е задължително. Свещите се поставят пред иконите на Спасителя, Богородица, светците. При това е нужно още веднъж да напомним, че обект на молитва и поклонение се явява не самата икона, а отразения на нея образ, който душата отвежда към първообраза.

В  средата на храма винаги е разположена храмовата икона — образът на Спасителя, на святото или църковно събитие, на което е посветен дадения храм (икона на св. Николай, икона на Рождество Христово и др. ). Отпред и надясно от храмовата икона винаги се намира иконата на Спасителя, отпред и отляво — на Богородица. Останалите икони, като правило, са разположени на стените. Някои от иконите са поставени на специални масички. Заупокойна литургия обикновено се извършва в тази част на храма, където е поставено разпятието; свещите в този случай се поставят на специален свещник.

Източната част на храма, където свещеникът извършва основната част на богослужението (и на първо място  — слизането на Светия дух при превъплъщаването на хляба и виното в Тяло и Кръв Христова), се нарича олтар. Централната част на храма, в която се намират молещите се, отделена от олтара с особена преграда, се нарича иконостас. Иконостасът е образ на Царството Небесно, зримото въплъщение на Църквата като «Небето на земята».

Край на Първа част