В египетската пустиня, сред планините, в близост до Червено море, на няколко километра от морския бряг, се намира манастирът на преп. Антоний Велики, основан в IV в. на мястото, където преподобният е живял четиридесет и четири години. Основател на монашеството, един от най-почитаните светии на Православната Църква, преподобният е живял тук, в пещерата Ал Колзам от 321 г. до кончината си в 356 г.
След време, нямайки покой от множеството народ, който го молил за съвет и помощ, той решил да се премести в Горна Тиваида, където не го познавали. Докато чакал кораб на брега на река Нил, чул глас, насочващ го къде и защо да отиде. Преподобният не се смутил, тъй като често чувал този глас, и му отговорил закъде и защо е тръгнал. Гласът му казал, че ако отиде в Тиваида, там ще го безпокоят още повече. Ако иска действително да има покой, нека да отиде във вътрешността на пустинята. На въпроса на преподобния Антоний, как да достигне това място, гласът му посочил араби и техния керван, който се отправял на път. Преподобният помолил странниците да го вземат със себе си и те се съгласили. След като керванът пътувал три дни и три нощи, той достигнал до висока планина, в чието подножие имало извор и няколко палми.
На това място светият Антоний намерил толкова желаното му уединение и продължил своите подвизи. Понякога го навещавали братя, които искали да получат наставление. Светият Атанасий Велики повествува за живота на преподобния на планината “Колко много, живеейки там, издържа той битки, според написаното (Еф. 6, 12), не от плът и кръв, но с противните демони, за това знаем от посещавалите го. Нали и там са чували шум, много гласове и звуци от оръжия, а вечер виждали, че планината се изпълвала със зверове; забелязвали, че и сам Антоний се бори с някакви видими само на него врагове и ги прогонва с молитва. И Антоний ободрявал своите гости, а сам се подвизавал, като заставал на колене и се молил Богу”. Тук е живял също и перодобният Павел Препрости, тук са идвали и преподобните Амон и Макарий Велики, присъствали също и при кончината на преподобния Антоний.
В съседство, на противоположната страна на планинския хребет, се подвизавал и друг велик светец – основател на отшелничеството – св. Павел Тивейски, чието място за подвизи било открито по чудесен път на свети Антоний.
Свети Антоний живял повече от четиридесет години на планината Ал Колзом и като достигнал дълбока старост, се преставил пред Господ на 105 години. Тялото на преподобния погребали двамата му ученици, които живяли при него, както пише св. Атанасий, “освен тях двамата, до днес никой не знае, къде е погребано тялото му”.
В “Житията на светиите” св. Дмитрий Ростовски посочва, че мощите на преподобния Антоний са открити и донесени в Александрия през 561 г. при император Юстиниан, след това около 635 г. са принесени в Константинопол. През 980 година са били преместени в град Арл в Галия (днешна Франция), в църквата св. Иулиана. Но в манастира на св. Антоний считат, че мощите на този Божий угодник не са открити все още, а днес се намират под хранилището в манастирската църква с неговото име.
В днешно време манастирът на св. Антоний Велики принадлежи на коптската църква. Коптите са потомци на коренните египтяни, създали древноегипетската цивилизация. Названието “копт” произхожда от арабското «кубт» — това е изкривено гръцко название на Египет - Aiguptos, отпращащо към друвното култово наименование на гр. Мемфис — «Ха-Ка-Птах»
В 30 г. до Р.Х. Египет бил в състава на Римската империя, а по-късно на Византия. В 451 г. александрийският патриарх Диоскор бил осъден на VI Вселенски събор, състоял се на Халкидон. Той и неговите последователи, монофизитите, не приели православната формулировка на събора за съединството на божествената и на човешката припода в Христос (Те считат, че Бог има само една природа - Божествена).
За създаването на манастира няма точни сведения. Преподобният Антоний имал двама ученици и, навярно, недалеч от килията са живели и други хора. В частност се знае, че заедно със св. Антоний се е подвизавал преп. Павел Препрости. Някои исторически источници свързват основаването на манастира с периода 361-363 г. (при императора Юлиан Отстъпник, други — 356 год.).
