Едва ли би било възможно да се изброят православните светини, разположени на територията на съвременна Гърция. Колкото и странно да изглежда, съвременният европеец свързва тази страна с античната ѝ цивилизация, но не познава византийски ѝ период, а също свещените места и артефакти с християнско значение. Такова място е о. Патмос, който бива наричан по различни начини - свещен остров, Морският Йерусалим, островът на Апокалипсиса.
Тези названия той носи още от първи век, когато по заповед на император Домициан тук бил заточен св. евангелист Йоан, като наказание за това, че проповядва християнската вяра. Император Домициан в Рим се опитал да подложи апостола на най-тежки наказания – хвърлил го в котел с горящо масло, дал му да пие отрова и като разбрал, че е безсилен пред волята Божия, го изпратил в заточение на о. Патмос.
Окован във вериги, апостолът пътувал с кораб за острова. При пътуването извършил много чудеса, които привлекли към истинска вяра всички пътници. С молитва той спасил един удавник. С молитва укротил морска буря. Изцерил с дума един болен. Веднъж, когато всички се мъчели от жажда, превърнал солената морска вода в сладка.
След тия чудеса всички пътници пожелали да приемат от него свето кръщение. Войниците, които го придружавали, искали да го освободят и да го свалят на малоазийския бряг. Но Йоан не им позволил да нарушат повелята на императора. Така бил доведен той без вериги на остров Патмос.
Престоят му на тоя остров послужил за спасение в Господа на тамошните жители.
В продължение на няколко години апостолът им проповядвал Евангелието, изцерявал болни, изобщо вършел много чудеса. Давал на всички пример на кротост, незлобие и любов към Бога и ближния. Обръщал човеците към Христа както с благия се пример, така и боговдъхновеното си слово.
До пристигането му на осторва всички жители били езичници. Вярвали в магии и бесовски сили. Лукави хора използвали общото суеверие, представяли се магесници. Тъй придобивали власт над народа и го изкориствали. Йоан разобличил лъжите им. Проповядвал истинския Бог и тъй отклонявал мнозина от идолопоклонството.
Апостолът бил радостен и спокоен в далечното изгнание. Нищо не могло да го отлъчи от Господнята любов.Господ Иисус Христос възрадвал още повече своя любом ученик. Показал му в чудно откровение Своята слава. Един неделен ден му било дадено да съзерцава в небесно видение бъдещата съдба на Църквата и на целия свят. Показано му било величието на царството Божие.
По заповед на Господа той описал това, което видял и чул. Тази свещена книга е известна под името Апокалипсис или Откровение. С нея завършива светата Библия. (Из Житието на св. апостол и евангелист Йоан Богослов )
Всички древни отци на църквата, тълкуващи Новия завет, единодушно разглеждат Апокалипсиса като пророческа картина на последните времена на света и събитията, които ще се извършат преди Второто пришествие на Господ Иисус Христос на земята и при откриването на Царството на Славата, приготвено за всички истинно вярващи християни.
За съвременния човек думата “апокалипсис”, под влиянието на съвременната киноиндустрия, се е превърнала преди всичко в символ на катастрофи и бедствия. Всъщност, както ни учи самият свети апостол, Апокалисисът е “Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро. И Той го яви, като го изпрати чрез Ангела Си на Своя раб Иоана, който възвести словото Божие и свидетелството Иисус Христово, и всичко, що е видял.”
Според тълкуванието на св. Андрей Кесарийски (между 563 и 614 г.) Христос, като Владика, чрез ангела, е благословил светия апостол да свидетелства и проповядва пред слушащите, с цел тяхното обръщане, както за това, което съществува, но и за онова, което е скрито от хората, а също и за това, което ще се случи.
Всъщност, Апокалипсисът е не Откровение за ужасите, които очакват света, а за бъдещото спасение и за вечния живот. Нали в края и авторът "видял ново небе и нова земя" (Откр. 21, В книгата присъства пророчеството за Второто пришествие на Христос и затова, че Бог завинаги ще победи дявола “а дяволът, който ги лъстеше, биде хвърлен в огненото и жупелно езеро, дето е звярът и лъжепророкът; те ще бъдат мъчени денем и нощем вовеки веков” (Откр. 20,10). Тогава за благочестивите ще отвори вратите си новият Йерусалим, низхождащ от небесата: "И ще отрие Бог всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; ни жалейка, ни писък, нито болка няма да има вече, защото предишното се мина" (Откр. 21, 4).
Самата дума апокалипсис (apokalypsis) означава “откровение’’,” откриване”, “разкриванe” – чрез което всеки посветен ще пристъпи в един нов свят, в който Бог вече не е невидим, а е редом до нас, с неговата безгранична благост и човеколюбие. Това ние изповядваме всеки ден чрез молитвата “Отче наш” (“Да дойде твоето царство” ) и “Символът на вярата” (Чакам възкресението на мъртвите и живот в бъдещия век! Амин!
Интересен е въпросът къде и как е създадено това Евангелие
Точното време на написването на свещената книга Откровение или Апокалипсис не е известно – Светото Предание посочва като вероятно времето от края на първи век след Христа. Така например, св. Ириней Лионски в съчинението си “Срещу ересите” пише следното: "Апокалипсисът се е появил наскоро пред тях и почти в наше време, в края на царстването на Доминициан" ("Против ересей" 5:30). Църковният историк Евсевий съобщава, че и съвременните нему езически писатели говорят за заточението на св. апостол Йоан на о. Патмос и за записаното свидетелство на Божественото Слово – те отнасят това събитие към 15–та година от царуването на Домициан т.е. 95 - 96 г. след Христа. Същото отбелязват св. Климент Александрийски, Ориген и блаженият Иероним Стридонски. Църковните писатели от първите три века единодушно посочват и мястото, където е написан Апокалипсисът, а именно о. Патмос, споменат и от самия Апостол като място на полученото откровение (1:9-10).
По-конкретно, това се случва в една пещера, която днес е най-голямата забележителност на острова и е известна на света като Пещерата на Апокалипсиса. През XVII век над пещерата е създаден малък православен манастир, посветен на Откровението, към който са построени и параклиси на св. Николай Чудотворец и на св. вмчн. Артемий.
На входа на манастира е поставен надпис, който гласи, че това е дом на Бога и врата към Небесата. Над пещерата е издигната църква, която се състои от две части – едната (голямата ) в чест на св. Анна, а другата (малката) - е посветена на Апокалипсиса и отвежда към пещерата на Откровението, до която се достига надолу по стръмна стълба. Отляво, през малко прозорче преминава сноп светлина, който осветява мястото, където светият апостол е поставял главата си, а там където държал ръката си, е оформена сребърна ниша. Отдясно е изграден каменен аналой, където е стоял ученикът на св. Йоан Богослов - св. Прохор, и е записвал книгата, споделена от неговия учител.
На тавана на пещерата се забелязва процеп, ограден от пукнатини, които оформят от изток на запад три пръста, като при православното кръстно знамение. Преданието разказва, че именно от там се е разнасял гласа, който диктувал на книгата на Апокалипсиса.
На олтарната стена е поставена голяма икона, която изобразява явяването на Бог и тайната, която Той разкрива на своя ученик.
Тази тайна светият отец остави и на нас, за да познаем пътя на спасението и вечния живот:
… от Иисуса Христа, Който е верният свидетел, първороденият из мъртвите и началникът на земните царе. Нему, Който ни възлюби и уми от нашите грехове чрез Своята кръв
6. и Който ни направи пред Бога и Своя Отец царе и свещеници, - слава и владичество вовеки веков! Амин.
7. Ето, иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена. Да, амин!
8. Аз съм Алфа и Омега, начало и край, - казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят.
9. Аз, Иоан, който съм и брат ваш и съучастник в скръбта и в царството и в търпението Иисус Христово, бях на острова, наречен Патмос, заради словото Божие и заради свидетелството Иисус Христово.
Православната църква прославя св. ап. Йоан като “богослов”, защото в Евангелието му за последните времена присъства една непонятна за човешкия разум висота на учението за Бог Слово. Не случайно, божият народ величае служението на светия апостол и с надежда отправя молитвите си към него:
Величието ти, девствениче, кой ще изрече?
Защото източваш чудеса и изливаш изцеления,
и се молиш за душите ни като богослов и приятел Христов
. . .
Апостоле Христу Богу возлюбленне, ускори избавити люди безответны,
приемлет тя припадающа, иже падша на перси приемый:
Егоже моли, Богослове, и належащую мглу языков разгнати,
прося нам мира и велия милости.
