Нов завет

 Свeто Евангелие от Иоана

 

"И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение.

Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?

Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му.Аз трябва да върша делата на Тогова, Който Ме е пратил, докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.Докле съм в света, светлина съм на света.

Това като каза, плюна на земята, направи калчица от плюнката и намаза с нея очите на слепия, и му рече: иди се умий в къпалнята Силоам (което значи: пратен). Той отиде, уми се и се върна прогледал.А съседите и ония, които го бяха виждали по-преди, че беше сляп, думаха: не е ли този, който седеше и просеше?Едни думаха: този е, а други: прилича на него; той пък казваше: аз съм.Тогава го питаха: как ти се отвориха очите?

Той отговори и рече: един Човек, Който се нарича Иисус, направи калчица, намаза очите ми и ми рече: иди в къпалнята Силоам и се умий. Отидох, умих се, и прогледах.

 

Новият Завет, като богословски термин, има двойно значение 1) договор между Бог и Човека и 2) книгите, които изразяват, представят този договор.

           В първия смисъл – Новият Завет  е въплъщение на нови взаимоотношения между Бог и човека, в резултат на които човекът  постига изкупление за първородния грях чрез доброволната кръстна смърт на Иисус Христос и постига (в сравнение със стария завет) нов етап на развитие – от робското подзаконово състояние към състояние на синовство и  постижимо безсмъртие. В древния свят взаимоотношението между Бога и човека се основава повече на определени договорни „клаузи”, приложени към земния свят и осъществявани чрез Божието вестителство и напътствия   (посредствомпатриарсите, царете и пророците). В Новия завет човешкото битие се преосмисля -  подчертава се невъзможността на човека да спаси себе си – на това е способен единствено Христос, който приема върху себе си греховете на целия свят. Ето защо човешкото съществуване вече не се обуславя от изпълнението на записаното в Закона, а от вярата, като средство за приемане на изкупителното дело на Иисус Христос. Вследствие на това се променя и концепцията за човешката цивилизация: Старият завет се концентрира върху един избран народ и  отразява идеята за земна теократия. Новият завет придава нов смисъл на тази теоратията – тя се преосмисля в духовно "царство не от този свят".  Битува схващането, че всеки завет има свое съответстващо законодателство: за Стария Завет това са десетте божии заповеди, а за Новия Завет — е Нагорната проповед на Иисус Христос.

Вторият смисъл на понятието Нов Завет се свежда до единство от книги, в които се излага цялата история на основаването на новозаветната  църква, а също и основите на нейното вероучение. Тези книги (общо 27 на брой) могат да бъдат квалифицирани като 1) исторически, 2) учителни и 3) пророческие. Към първите принадлежат четирите Евангелия и книга Деяния на Апостолите. Към вторите  — седемте съборни послания,  2 от ап. Петър, 3 от ап. Йоан, по едно от ап. Яков и Юда и 14 послания от св. апостола Павел: към римляните, коринтяните, галатяни, ефесяни, филиппийци, колосяни, фесалоникийци (2), към Тимотей (2), Тит, Филимон и евреите. Пророческа книга е Апокалипсисът, или Откровението на Иоан Богослов. Единството на тези книги формира новозаветния канон.

 

Из „Свободна правоcлавна енциклопедия”

 

 

 

 

 

 

 

На 22 юли се чествува паметта на Св. Мария от Магдала, селище на брега на Галилейското езеро. Тя е една от многото, които Божият Син “излекувал от зли духове и болести” (Лука.8:2). Св. Мария Магдалина неотклонно съпътствува Спасителя в Неговата проповедническа и спасителна мисия. Заедно със Св. Богородица тя стои при кръста по време на Неговите страдания, както и при полагането Му в гроба. Св. Мария е първият човек, видял възкръсналия Господ.

„Очистим чувствия и узрим неприступним светом воскресения, Христа блистающася и радуйтеся зовуща, ясно да услишим, победную поюще”.

 „Нека очистим сетивата си и ще видим блестящия в непристъпната светлина на Възкресението Христа и ясно ще чуем да казва „Радвайте се”, пеейки победна песен”.

 Тълкование. Понеже човек е съставен от душа и тяло, той има два вида сетива – пет душевни и пет телесни. Душевните сетива са следните: ум (????), разум (???????), мнение (????), представа (????????), чувство (????????). Телесните са следните: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре