Нов завет

 

Новият Завет, като богословски термин, има двойно значение 1) договор между Бог и Човека и 2) книгите, които изразяват, представят този договор.

           В първия смисъл – Новият Завет  е въплъщение на нови взаимоотношения между Бог и човека, в резултат на които човекът  постига изкупление за първородния грях чрез доброволната кръстна смърт на Иисус Христос и постига (в сравнение със стария завет) нов етап на развитие – от робското подзаконово състояние към състояние на синовство и  постижимо безсмъртие. В древния свят взаимоотношението между Бога и човека се основава повече на определени договорни „клаузи”, приложени към земния свят и осъществявани чрез Божието вестителство и напътствия   (посредствомпатриарсите, царете и пророците). В Новия завет човешкото битие се преосмисля -  подчертава се невъзможността на човека да спаси себе си – на това е способен единствено Христос, който приема върху себе си греховете на целия свят. Ето защо човешкото съществуване вече не се обуславя от изпълнението на записаното в Закона, а от вярата, като средство за приемане на изкупителното дело на Иисус Христос. Вследствие на това се променя и концепцията за човешката цивилизация: Старият завет се концентрира върху един избран народ и  отразява идеята за земна теократия. Новият завет придава нов смисъл на тази теоратията – тя се преосмисля в духовно "царство не от този свят".  Битува схващането, че всеки завет има свое съответстващо законодателство: за Стария Завет това са десетте божии заповеди, а за Новия Завет — е Нагорната проповед на Иисус Христос.

Вторият смисъл на понятието Нов Завет се свежда до единство от книги, в които се излага цялата история на основаването на новозаветната  църква, а също и основите на нейното вероучение. Тези книги (общо 27 на брой) могат да бъдат квалифицирани като 1) исторически, 2) учителни и 3) пророческие. Към първите принадлежат четирите Евангелия и книга Деяния на Апостолите. Към вторите  — седемте съборни послания,  2 от ап. Петър, 3 от ап. Йоан, по едно от ап. Яков и Юда и 14 послания от св. апостола Павел: към римляните, коринтяните, галатяни, ефесяни, филиппийци, колосяни, фесалоникийци (2), към Тимотей (2), Тит, Филимон и евреите. Пророческа книга е Апокалипсисът, или Откровението на Иоан Богослов. Единството на тези книги формира новозаветния канон.

 

Из „Свободна правоcлавна енциклопедия”

 

 

 

 

 

 

 

На 22 юли се чествува паметта на Св. Мария от Магдала, селище на брега на Галилейското езеро. Тя е една от многото, които Божият Син “излекувал от зли духове и болести” (Лука.8:2). Св. Мария Магдалина неотклонно съпътствува Спасителя в Неговата проповедническа и спасителна мисия. Заедно със Св. Богородица тя стои при кръста по време на Неговите страдания, както и при полагането Му в гроба. Св. Мария е първият човек, видял възкръсналия Господ.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре