„Очистим чувствия и узрим неприступним светом воскресения, Христа блистающася и радуйтеся зовуща, ясно да услишим, победную поюще”.

 „Нека очистим сетивата си и ще видим блестящия в непристъпната светлина на Възкресението Христа и ясно ще чуем да казва „Радвайте се”, пеейки победна песен”.

 Тълкование. Понеже човек е съставен от душа и тяло, той има два вида сетива – пет душевни и пет телесни. Душевните сетива са следните: ум (????), разум (???????), мнение (????), представа (????????), чувство (????????). Телесните са следните: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. 

И тъй, свещеният Сладкопевец ни заръчва да пазим душевните сетива на ума си чисти от лоши пожелания и гняв, от хулни, лукави и скверни помисли, накратко казано – от всички страсти, които се наричат душевни; по същия начин да пазим чисти и телесните си сетива – да пазим очите си чисти от зрелища, танци, игри и други скверни и лукави гледки, които дават поводи за плътски наслади; ушите си да пазим чисти от слушането на песни, сквернословия, хули, осъдителни слова, обиди, кавги, спорове, лъжливи и празни думи. По същия начин ни заръчва да пазим и другите си сетива от вредни неща, понеже през сетивата, подобно на прозорци, влиза душевната смърт, според написаното: „Смъртта влиза през прозорците ни” (Йер. 9:21).

Изглежда, че тези думи Сладкопевецът е заимствал от св. Григорий Богослов, който казва: „А (агнето, което се жертва на Пасха и което е предобраз на Христа) се пази до петия ден, вероятно защото моята жертва е очистителна за сетивата, от които стават паденията и около които възниква (духовната) бран, когато приемат жилото на греха” (Слово на Пасха). Затова, ако очистим душевните си и телесни сетива, най-вече ума и зрението, разбира се, че ще се удостоим да видим с душевните очи на ума Владиката Христа, Който, възкръснал от гроба, блести с толкова по-голяма и превъзхождаща слънцето светлина на Възкресението, че чак е непристъпна. В това ни уверява и Господ, когато казва: „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” (Мат. 5:8). Думата „непристъпна” Сладкопевецът заимствал от ап. Павел, който пише: „Който е едничък безсмъртен и живее в непристъпна светлина” (1 Тим. 6:16). По същия начин, ако очистим вътрешния, душевен слух на ума и външния телесен слух, разбира се, че и ние ще чуем ясно и чисто възкръсналия Христа да казва и на нас, както някога на мироносиците: „Радвайте се”.

Какво говоря? Ако очистим не само тези две сетива – зрението и слуха, но всички заедно, ще се насладим на духовната благодат на възкръсналия Господ: очистено, обонянието на ума ни ще усети мириса на духовното благоухание и аромат на мирото, който излъчва възкръсналият Владика, както е писано: „От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро” (Песн. 1:3). По същия начин и вкусът на ума ни ще вкусва духовната благост на възкръсналия от мъртвите, според думите: „Вкусете и ще видите, колко благ е Господ!” (Пс. 33:8), а осезанието на ума ни ще усети духовната Му прегръдка, според написаното: „Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща” (Песн. 2:6). Затова и божественият Григорий Синаит казва: „Този, който не вижда, не чува и не усеща с духа си, е мъртъв” (гл. 87). Ала и онзи духоносен и възвисен ум, свети Калист, е написал цяла глава, която се пази в ръкопис и в която показва, че Бог по човеколюбие става осезаем за всяко духовно сетиво.

След като човек може да се наслади на духовната благодат на възкръсналия Христа с всичките си духовни и телесни сетива, защо божественият Йоан споменава тук само две – зрението на душата (тоест на ума, защото каквото е окото за тялото, това е и умът за душата, според божествения Йоан Дамаскин) и зрението на тялото, както и душевния и телесния слух? За разрешаването на това недоумение отговаряме, че Сладкопевецът е споменал само тези две, първо, защото те са първите, основните и най-важните сред останалите сетива; второ, защото само тях двете мироносиците използвали при срещата си с възкръсналия Господ, защото чрез зрението на очите си видели Христа и чрез слуха си чули пресладките слова, които им изговорил Той след възкресението Си. Макар Мария и да понечила да използва и осезанието си, все пак не успяла, понеже чула запретителните слова на Господа: „Марийо, не се допирай до Мене” (Йоан. 20:17).

И тъй, ако очистим сетивата си и особено споменатите две, ще се насладим на благодатта на Възкръсналия от мъртвите, както казахме по-горе; ако пък сме нечисти, няма да бъдем удостоени нито да видим Христа, нито да чуем гласа Му, понеже според Соломон: „В лукава душа няма да влезе премъдрост и няма да обитава в тяло, което робува на греха” (Прем. 1:4), а според св. Григорий Богослов: „Миро не се поверява на прогнил съд” и на друго място казва: „На нечистия не е позволено да се докосва до чистия”, и пак: „Затова първо трябва да очистим себе си и след това да разговаряме с чистия” (Първо слово за богословието). Какво говоря? Ако нашето зрение и слух са нечисти, не само, че няма да видим пребляскавото и всежелано лице на възкръсналия Владика, нито ще чуем пресладкия Му глас, но и ще бъдем изобличени от Него със словата, които четем у Исаия: „С уши ще чуете, и не ще разумеете, и с очи ще гледате – и не ще видите” (Ис. 6:9). Защото този, който има нечисти душевни и телесни сетива, той е нечист и по сърце, а нечисто сърце не възприема Божиите тайни. Затова и Господ каза, че не нечистите, а чистите по сърце, те ще видят Бога (Мат. 5:8).

 

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре