История на Църква - прот. проф. Вл. Ципин

Сайт Всемирното Православие има удоволствието да представи на своите читатели нова  рубрика на тема История на Православната Църква.  Съдържанието представлява откъс от книгата на и руския църковен историк и канонист протоиерей проф. д-р Владислав ЦипинИсторията на Европа - дохристиянска и  християнска («История Европы дохристианской и христианской»). Статиите, които любезно ни бяха предоставени от авторитетния руски сайт "Православие.Ру" , за което екипът на Всемирното Православие изразява своята искрена благораност, хронологично обхващат границите от създаването и възникването на Православната църква, през издаването на Миланския едикт, от религиозната политика на император Тиберий до св. Константин, включително и обзор на църковния живот в различните региони и провинции на Римската империя. Чрез приложения историогеографски подход авторът подчертава безспорния християнски произход на Европа – важното на място на християнството в нейната история и съдба. Статиите ще прочетете в превод на Красимир Кънчев. Приятно четене!  


За границите на епохата


В историографията съществуват различни версии за хронологичните граници, разделящи античността и средновековието. Един от вариантите за периодизация посочва за начало на средновековието разделянето на Римската империя от император Теодосий Велики между неговите синове Аркадий и Хонорий на две части. Едната се именува Западна Римска империя, а другата – Източна Римска империя, или Византия. 


Миниатюра из Сийского Евангелия. 1340 год. Христос с апостоламиМиниатюра от Сийското Евангелие. 1340 година. Христос с апостолите

Апостолите проповядват евангелието – благата вест за Небесното царство, опирайки се на думите на своя Божествен Учител, разказващи на слушащите ги за Неговите деяния, за Неговата кръстна смърт и възкресението Му от мъртвите. Към средата на I век се оформя устойчива традиция за проповед на земния живот на Христа и Неговото учение. От тогава датира и писмената фиксация на Книгите, разказващи за живота и смъртта на Спасителя, които са наречени Евангелия.  

 

Православната църква е тази Новозаветна църква, която е била основана от Иисус Христос и неговите ученици. Православната църква се състои от национални църкви, които се признават взаимно и между тях съществува йерархия и почит.

Православната църква е съществувала постоянно от своето създаване, без прекъсване. До 7 –мия Вселенски събор (778) учението на църквата не е било променяно – през 1054 Римската църква се отделя от Православната. С началото на Реформацията (1517), а именно се създават множество Протестантски църкви. От средата на XI век тези църкви постоянно променят учението и църковната историята, в отличие от православието, което се е съхранило в непроменен вид до днешно време.

  

Събори:

 1. Анкирски (314 г.) – 25 правила. Участват 18 епископа. Правило 24 –то: Ония, които употребяват магьосничество и извършват езически обичаи или ходят при врачки , за да им предсказват и лекуват,  попадат под правилото за петгодишна епитимия по установените степени; общо пет години да се каят и да не се причастяват със Светите Тайни.

2. Неокесарийски (315 г.) – 15 правила, 24 епископа.

3. Гангърски (ок. 340 г.) – 21 правила; 13 епископа.

4. Антиохийски (341 г.) – 25 правила за църковното управление.

5. Лаодикийски (края на 4 в.) – 60 правила; правило 13-то: Да се не позволява народна тълпа да избира ония, които предстои да бъдат ръкополагани в свещенство. 33-то: Забранява се моленето с еретик или с разколник. 36-то: Посветени или клирици не трябва да бъдат гадатели или магьосници.  46-то: Ония, които ще се кръщават, трябва да изучават вярата и в петия ден на седмицата да дават отговор на епископа или на презвитерите.

6. Сердикийски или Сардакийски (в Сердика/дн. София, 343-344 г.) – 20 правила. Свикан фактически от синовете на Константин Велики. Сердикийският църковен събор се разглежда като продължение на Първия вселенски събор в Никея (325 г.), осъдил арианската ерес. След бурни дискусии е потвърден отново Никейският символ на вярата.   Отците осъждат арианските клевети срещу защитника на Православието св. Атанасий, който бил изгонен от своята катедра от еретиците. На Сердикийския събор той бива оправдан и възстановен за Александрийски епископ. Съборът регламентира отношението на епископа към царя и инстанциите на църковния съд. 4-то правило: епископ може да се замени с друг епископ само подир смърт или низвержение от съд. Според правило 57-мо на Лаодикийския поместен събор (343 г.), епископ може да се постави само там, където още от древността е имало епископ. 10-то: кандидатът за епископ трябва да е преминал през всички степени на свещенството. 11-то забранява на епископа да напуска паството си повече от 3 седмици. 376 еп.

7. Картагенски (419 г.) – приема наново решенията на 15 Картагенски поместни събори, проведении между 393 и 419 г., решава административни въпроси на Африканската църква. Правило 10-то: Ако някой презвитер, който е осъден от еписко па си, обзет от някаква надменност, се възгордее и си въобрази, че може отделно да принася на Бога свети дарове, или намисли, въпреки църковната вяра и устав, да въздигне друг олтар, такъв да не бъде оставен без наказание. Съборът ирекъл: Ако някой презвитер, като се възгордее срещу епископа си, направи разкол, да бъде анатема. Правило 11-то: Ако някой презвитер бъде осъден за лошо поведение, трябва да яви за това на съседните епископи, та те да разгледат делото и чрез тях да се примири с епископа си. Но, ако не направи това и (от което Бог да пази), обзет от гордост, сам се отдели от епископа си и заедно с други, вършейки разкол, принесе на Бога света жертва, такъв трябва да бъде признаван, че се намира под анатема и нека се лиши от мястото си, след като се разбере, обаче, дали тъжбата срещу епископа не е справедлива. 217 еп.

8. Константинополски (394 г.) – епископ може да бъде осъден само по решение на всички епископи на митрополията. 20 епископа учстват.

9. Константинополски (861 г.) – 17 правила. 6-то: монасите не могат да имат частна собственост, тяхното имущество принадлежи на манастира. 318 еп.

10. Константинополски (879 г.) – 3 правила. 1-то гласи, че отлъчените от църквата от патриарха на Константинопол трябва да се считат за такива и от римския епископ (папата), който няма преимущество по сан.

 

 

 

 

Сайт Всемирното Православие има удоволствието да представи на своите читатели нова  рубрика на тема История на Православната Църква.  Съдържанието представлява откъс от книгата на и руския църковен историк и канонист протоиерей проф. д-р Владислав ЦипинИсторията на Европа - дохристиянска и  християнска («История Европы дохристианской и христианской»). Статиите, които любезно ни бяха предоставени от авторитетния руски сайт "Православие.Ру" , за което екипът на Всемирното Православие изразява своята искрена благораност, хронологично обхващат границите от създаването и възникването на Православната църква, през издаването на Миланския едикт, от религиозната политика на император Тиберий до св. Константин, включително и обзор на църковния живот в различните региони и провинции на Римската империя. Чрез приложения историогеографски подход авторът подчертава безспорния християнски произход на Европа – важното на място на християнството в нейната история и съдба. Статиите ще прочетете в превод на Красимир Кънчев. Приятно четене!  

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре