Успението на Божията Майка - икона от началото на XIII в., Новгород. Държавна Третяковска галерия, Москва
След Възнесението на Господ Божията Майка останала на грижите на апостол Иоан Богослов, а когато той отсъствал, тя живеела в дома на неговите родители близо до Елеонската планина. Тя била за утешение и пример за апостолите и за всички вярващи. Беседвайки с тях, Божията Майка разказвала за чудесните събития на Благовещение, безсеменното зачатие и за нетленното Христово рождение, за Неговото детство и целия Му земен живот.
Подобно на апостолите Тя насаждала и утвърждавала християнската Църква с присъствието и молитвите си. Благоговението на апостолите към Пресветата Дева било изключително. След приемането на Светия Дух в знаменателния ден Петдесетница те прибивавали в Иерусалим около 10 години, служейки за спасението на иудеите и желайки по-често да я виждат и да слушат от Нея Божествени слова. Мнозина от новопросветените с вярата дори идвали от далечни страни в Иерусалим, за да видят и слушат Пречистата Богородица.
По време на гонението, повдигнато от Ирод срещу младата Христова Църква (Деян. 12, 1-3), през 43 г. Пресвета Дева Мария заедно с апостол Иоан Богослов се отдалечила в Ефес, където се паднал на апостол Иоан Богослов жребият да проповядва Евангелието. Тя била също и в Кипър при Четиридневния Лазар, който бил епископ там, и на Света Гора Атонска, за която, както говори св. Стефан Светогорец, Божията Майка пророчески казала: „Това място ще бъде Мой жребий, даден Ми от Моя Син и Бог. Аз ще бъда Застъпница на това място и Ходатайка пред Бога за него”.
Благоговението на древните християни към Божията Майка било толкова голямо, че те съхранили всичко, което научили за Нейния живот от думите и действията Й, дори външния Й вид.
Според преданието, основано на думите на свещеномъчениците Дионисий Ареопагит († 3 октомври 96 г.) и Игнатий Богоносец († 20 декември 107 г.), свети Амвросий Медиолански в творението си „За девствениците” пише за Божията Майка: „Тя била Дева не само по тяло, но и по душа, смирена по сърце, внимателна в думите си, благоразумна, немногоречива, любителка на четенето, трудолюбива, целомъдрена в думите. Тя имала правило никого да не оскърбява, на всички да благопожелава, да почита старшите, да не завижда на равните с нея, да избягва самохвалството, да бъде здравомислена, да обича добродетелта. Тя никога, дори с изражението на лицето си, не обидила родителите си, никога не била в несъгласие с роднините си, никога не се гордеела пред скромните, не се надсмивала над слабите, не страняла от бедните. В очите й нямало никаква суровост, нито невнимателност в думите, нищо неприлично в действията: телодвиженията Й били скромни, походката тиха, гласът равен; така че телесният Й вид бил изражение на душата, олицетворение на чистотата. Всичките си дни Тя прекарвала в пост: сдържала съня си само в границите на необходимото, но и тогава, когато тялото Й почивало, Тя бодърствала духом, повтаряйки в съня си прочетеното или размишлявайки как да приведе в изпълнение намеренията Си или да предначертае нови. От дома Си излизала само за църква, и то в присъствието на роднини. Впрочем, макар че била съпровождана извън дома Си от други, Тя била най-добрият страж на Самата себе Си; другите пазели само тялото Й, а Тя Сама пазела добродетелните си нрави”.
Според предание, съхранено от църковния историк Никифор Калист (ХIV в.), Божията Майка „била средна на ръст или както някои казвали, малко повече от среден ръст; косите й били златовидни; очите бистри, със зеници като цвета на маслина; веждите й дъгообразни и умерено черни, носът издължен, устата цветуща, пълна със сладка реч; лицето не кръгло и не остро, но леко продълговато; китките и пръстите дълги… При разговор с другите Тя спазвала благоприличие, не се смеела, не се възмущавала, особено не се гневяла; била съвършено безизкуствена, естествена, не мислела ни най-малко за Себе си, била далече от всяка изнеженост, отличавала се с пълно смирение. По отношение на дрехите, които носела, Тя се задоволявала с естествените им цветове, което още веднъж доказва свещеният покров за главата Й. Накратко казано, във всичките Й действия се забелязвала особена благодат (Никифор Калист заимствал описанието си от свети Епифаний Кипърски, († 12 май 403 г.); Писмо до Теофил за иконите. Преводът на текста на св. Епифаний е поместен във Великите Чети-Минеи на митрополит Макарий. Москва, 1868, септември, стр. 363).
Обстоятелствата около Успението на Божията Майка са известни в Православната Църква от апостолски времена. През I век за Успението Й писал свещеномъченик Дионисий Ареопагит. През II век сказание за телесното преселение на Пресвета Дева Мария на Небето се намира в съчиненията на Мелитон, епископ Сардийски. През IV век предание за Успението на Божията Майка посочва св. Епифаний Кипърски. През V век св. Ювеналий, патриарх Иерусалимски, говори за светата благоверна гръцка царица Пулхерия: „Макар че в Свещеното Писание няма повествование за обстоятелствата около кончината Й, ние впрочем знаем за тях от най-древни и верни предания”. Това предание с подробности е събрано и изложено в църковната история на Никифор Калист от ХIV век.
Към времето на Своето блажено Успение Пресвета Дева Мария дошла отново в Иерусалим. Славата Й като Божия Майка вече се била разпространила по земята и се намерили мнозина завистливи и горделиви хора, които се настроили против Нея и готвели покушение срещу живота Й, но Бог Я пазел от враговете.
Дни и нощи Тя прекарвала в молитва. Нерядко Пресвета Богородица ходела на Светия Гроб Господен, прекадявала с тамян и прекланяла колена. Неведнъж враговете на Спасителя се опитвали да възпрепятстват посещенията Й на святото място и молели първосвещениците да поставят стража на Гроба на Спасителя. Но Светата Дева ставала невидима за неприятелите и продължавала да се моли пред него. При едно от тези посещения на Голгота пред Нея застанал Архангел Гавриил и възвестил за скорошното Й преселение от земния към Небесния вечен блажен живот. В залог на това Архангелът Й дал палмова клонка. Като получила Небесната вест, Божията майка се върнала във Витлеем с три от прислужващите Й девици (Сепфора, Евигея и Зоила). След това Тя извикала праведния Иосиф от Ариматея и Господните ученици, на които съобщила за скорошното Си Успение. Пресветата Дева освен това се молела Господ да Й изпрати апостол Иоан. И Дух Свети го грабнал от Ефес и го поставил близо до мястото, където на одър лежала Божията Майка. След като се помолила, Пресветата Дева прекадила с тамян и Иоан чул глас от Небето, който завършил Нейната молитва с думата „Амин”. Божията Майка разбрала, че този глас означава скорошното пристигане на апостолите.
Свети Иоан Дамаскин говори, че Светите Безплътни Сили, чийто брой не можел да бъде изброен, долетели подобно облаци и орли, за да послужат на Божията Майка. Като се видели един друг, апостолите се радвали, но в недоумение се питали: за какво Господ ги е събрал на едно място? Свети Иоан Богослов, приветствайки ги с радостни сълзи, им казал, че за Божията Майка е настанало време да отиде при Господа. Като влезли при Божията Майка, те Я видели благолепно седнала на одъра, изпълнена с духовно веселие. Апостолите Я приветствали, а после разказали за чудесното им грабване от местата, където проповядвали. Пресветата Дева прославила Бога, Който чул молитвата Й и изпълнил желанието на сърцето Й и започнала беседа за предстоящата Й кончина. По време на тази беседа също по чудесен начин пристигнал и апостол Павел с учениците си: Дионисий Ареопагит, дивния Иеротей, божествения Тимотей и други от числото на 70-те апостоли. Всички тях ги събрал Светият Дух, за да се сподобят с благословението на Пречистата Дева Мария и благолепно да устроят погребението на Господнята Майка. Тя извиквала всеки един от тях по име, благославяла и хвалела вярата и трудовете им в проповядването на Христовото Евангелие, на всеки пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.
Дошъл третият час, когато трябвало да настъпи Успението на Божията Майка. Горели много свещи. Светите апостоли с песнопения заобиколили благолепно украсения одър, на който лежала Пречистата Дева Богородица. Тя се молела в очакване на блаженото Си заспиване и пришествието на Своя въжделен Син и Господ. Внезапно блеснала неизречената Светлина на Божествената Слава, пред Която запалените свещи помръкнали. Виделите това се ужасили. Горната част на помещението като че ли изчезнала в лъчите на необятната Светлина и Сам Царят на Славата Христос слязъл, обкръжен от множество Ангели, Архангели и други Небесни Сили, с праведните души на праотците и пророците, предвъзвестили някога за Пресветата Дева. Виждайки Своя Син, Божията Майка възкликнала: „Душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна смиреността на рабинята Си” – и като се привдигнала от одъра за среща с Господа, Му се поклонила. Господ я поканил в обителите на Вечния Живот. Без всяко телесно страдание, като в приятен сън, Пресветата Дева предала душата си в ръцете на своя Син и Бог.
Тогава започнало радостно ангелско пеене. Като съпровождали чистата душа на Богоневестата с благоговеен страх като Царица Небесна, Ангелите възгласяли: „Радвай се, Благодатна, Господ е с Тебе, благословена си Ти между жените! (Се Царица, Богоотроковица, прииде, возмите врата, и Сию премирно подимите Присносущую Матер Света; Тоя бо ради всеродное человеком спасение бист. На Нюже взирати не можем и Той достойную чест воздати немощно» - стихира на празника на «Господи, возвах»). Небесната врата се отворила, посрещайки душата на Пресвета Богородица, херувими и серафими с радост Я прославяли. Благодатното лице на Богоматер сияело със славата на девството, от тялото Й се разливало благоухание.
Дивен бил животът на Пречистата Дева, дивно е и Успението Й, както възпява Светата Църква: «Бог на вселената показа на Тебе, Царица, чудеса, превишаващи законите на природата. И по време на Рождението Той съхрани девството Ти, и в гроба запази от изтление тялото Ти” (канон 1, песен 6, тропар 1). Целувайки благоговейно и със страх пречистото тяло, апостолите се освещавали от него и се изпълвали с благодат и духовна радост. За по-голяма прослава на Пресвета Богородица всемогъщата сила Божия изцелявала болните, които с вяра и любов се докосвали до свещения одър. Като оплакали раздялата си с Майката Божия на земята, апостолите пристъпили към погребението на пречистото Й тяло. Светите апостоли Петър, Павел, Иаков заедно с другите от числото на 12-те апостоли понесли на раменете си одъра, на който лежало тялото на Приснодевата. Свети Иоан Богослов вървял напред с райската светозарна клонка, а останалите светии и множество верни съпровождали одъра със свещи и кандила, пеейки свещени песни. Това тържествено шествие започнало от Сион, преминало през целия Иерусалим и стигнало до Гетсимания.
При първото движение на шествието над пречистото тяло на Богоматер и всички изпращащи Я внезапно се появил обширен и светозарен облачен кръг, наподобяващ венец, и към лика на апостолите се присъединил ангелският лик. Чувало се пеенето на небесните Сили, прославящи Божията Майка, което пригласяло на земните гласове. Този кръг с небесните певци и сиянието се вдигнал във въздуха и съпровождал шествието до самото място на погребението.
Невярващите жители на Иерусалим, поразени от необикновеното величие на погребалното шествие и озлобени от почестите, въздавани на Майката Иисусова, донесли за това на първосвещениците и книжниците. Горейки от завист и отмъщение към всичко, което им напомняло за Христос, те изпратили слугите си да разгонят съпровождащите, а самото тяло на Майката Божия да изгорят. Подбуденият народ и воините с ярост се устремили към християните, но облачният венец, съпровождащ по въздуха шествието, се спуснал към земята и го оградил като със стена. Преследвачите чували стъпки и пеене, но не виждали никого от съпровождащите одъра. Мнозина от тях били поразени от слепота. От завист и ненавист към Майката на Иисуса Назорея иудейският свещеник Атоний искал да преобърне одъра, на който било положено тялото на Пресветата Дева, но Ангел Божий невидимо отсякъл ръцете му, които се докоснали до носилото. Виждайки това чудо, Атоний се разкаял и с вяра изповядал величието на Майката Божия. Той получил изцеление и се присъединил към сонма на съпровождащите тялото на Богоматер, ставайки ревностен последовател на Христа. Когато шествието достигнало Гетсимания, там с плач и ридание започнало последното сбогуване с пречистото тяло. Едва към вечерта светите апостоли могли да го положат в гроба и да затворят входа на пещерата с голям камък. Три дни те не тръгвали от мястото на погребението, като непрестанно се молели и пеели псалми. По премъдрия Божи промисъл на апостол Тома не било съдено да присъства на погребението на Господнята Майка. Пристигайки на третия ден в Гетсимания, той с горчиви сълзи паднал пред гробната пещера и високо изразил съжалението си за това, че не се е удостоил с последното благословение на Божията Майка и с прощаването с Нея. Като жалели сърдечно за него, апостолите решили да отворят пещерата и да му доставят утешение – да се поклони на светите мощи на Приснодевата. Но откривайки гроба, те намерили в него само погребалните й повивки и по такъв начин се убедили в дивното възнесение на Пресветата Дева с тяло на Небето.
Вечерта на същия ден, когато апостолите се събрали в дома, за да се подкрепят с храна, им се явила Самата Божия Майка и им казала: „Радвайте се! Аз съм с вас през всички дни”. Това толкова зарадвало апостолите и всички, които били с тях, че те повдигнали част от хляба, поставен на трапезата в памет на Спасителя („част на Господа”) и възкликнали: „Пресвета Богородица, помагай ни”. (Това възклицание сложило началото на чина на възношението на панагията – обичая да се възнася част от хляба в чест на Майката Божия, което и досега се пази в манастирите.)
Поясът на Богоматер, Нейните свети одежди, пазени с благоговение и разделяни по лицето на земята на части, правели и правят чудеса. Многобройните Й икони навсякъде изливат потоци изцеления и знамения, а святото Й тяло, взето на Небето, свидетелства за нашето бъдещо пребиваване с него. То не било оставено на случайните изменения на преходния свят, но несравнено повече било възвисено с преславно възнесение на Небесата.
Празникът Успение на Пресвета Богородица се чества с особена тържественост в Гетсимания, на мястото на Нейното погребение. Никъде сърцето не се опечалява така при раздялата с Божията Майка и никъде не се радва толкова, убеждавайки се в Нейното застъпничество за света.
Светият град Иерусалим се отделя от Елеонската (Маслинената) планина от долината на Кедрон или Иосафат. В подножието на Елеонската планина се намира Гетсиманската градина, чиито маслинови дървета и днес дават плод.
Светият Богоотец Иоаким се представил като 80-годишен старец, няколко години след Въведението в храма на Пресветата Дева. Като останала вдовица, света Анна се преселила от Назарет в Иерусалим и живеела близо до храма. В Иерусалим тя придобила две имения: първото при Гетсиманските врати, а второто – в долината на Иосафат. На второто място тя устроила гробница за починалите членове на семейството, където и била погребана заедно с Иоаким. Там, в Гетсиманската градина, Спасителят често се молел с учениците Си.
Пречистото тяло на Майката Божия било погребано в семейната гробница. От самото Й погребение християните благоговейно почитали гроба на Божията Майка и устроили на това място храм. В храма се пазели скъпоценните повивки, с които било повито пречистото и благоухаещо тяло.
Светият Иерусалимски патриарх Ювеналий (420-458 г.) потвърждавал пред император Маркиан (450-457 г.) достоверността на преданията за чудесното възшествие на Майката Божия на Небето и изпратил на съпругата си, св. Пулхерия († 453; празнува се на 10 септември), погребалните повивки на Майката Божия, които взел от Нейния гроб. Света Пулхерия положила тези повивки във Влахернския храм.
Запазили са се свидетелства, че в края на VII век над подземния храм Успение на Пресвета Богородица е съществувала горна църква, от чиято висока камбанария се виждал куполът на храма Възкресение Господне. Днес следи от тази църква не са открити. През IХ век близо до подземния Гетсимански храм била построена обител, в която се подвизавали повече от 30 монаси.
През 1009 г. храмът бил подложен на големи разрушения от гонителя по светите места Хаким. Значителни промени, следите от които се виждат и сега, направили кръстоносците през 1130 г. През ХI - ХII в. от Иерусалим изчезнала част от изрязания камък, на който Спасителят се молел в нощта на предателството Му. Тази част от камъка до VI век се намирала в Гетсиманската базилика.
Но независимо от разрушенията и промените, общият първоначален кръстообразен план на храма се е запазил. При входа на храма, отстрани на железните врати стоят четири мраморни колони. За да се влезе в храма, трябва да се слезе по стълба с 48 стъпала. На 23-то стъпало отдясно се намира страничен олтар в чест на светите Богоотци Иоаким и Анна с тяхната гробница, а отсреща, от лявата страна – параклисът на праведния Иосиф Обручник с неговата гробница. Десният страничен олтар принадлежи на Православната Църква, а левият – на Армено-григорианската (от 1814 г.).
Храмът „Успение на Пресвета Богородица” има следните размери: дължина 48 аршина, широчина 8 аршина. По-рано в храма освен врати е имало и прозорци. Целият храм бил украсен от много кандила и приношения. Към гробницата на Божията Майка водят два малки входа: влиза се през западните врати, а се излиза от северните. Гробницата на Пречистата е покрита със скъпоценни завеси. Погребалното ложе на Божията Майка е изсечено от камък, по образец на древноеврейските гробници и много прилича на Гроба Господен. Зад гробницата се намира олтарът на храма, в който всеки ден се извършва литургия на гръцки език.
През VII - VIII в. православните придобили от турците маслиновите дръвчета от източната и северната страна на храма. През 1803 г. католиците станали притежатели на маслиновите дръвчета от източната и на южната страна, а армено-григорианите – на западната страна (1821 г.).
На 12 август в 2 часа през нощта в Малката Гетсимания настоятелят на Гетсиманския храм извършва Божествена литургия. След края на литургията в 4 часа сутринта настоятелят в пълно облачение прави кратък молебен пред светата плащаница, възлага я на ръце и тържествено я носи чак до храма в Гетсимания, където се намира светата гробница на Божията Майка. Всички членове на Руската духовна мисия в Иерусалим начело с ръководителя на мисията всяка година участват в пренасянето на светата плащаница, наречено „литания” („ектение” – б.пр.).
Чинът на погребението на Божията Майка в Гетсимания започва обикновено на 14 август сутринта. Множество народ начело с архиереи и клирици се отправят от Иерусалимската патриаршия (близо до храма „Възкресение Христово”) до Пътя на страданието. По тесните улички на Светия Град погребалната процесия се движи към Гетсимания. В първите редици на шествието е иконата на Успение на Пресвета Богородица. Богомолци срещат по пътя иконата, целуват лика на Пречистата и водят деца на различна възраст да се допрат до нея. Зад духовенството в два реда шестват монаси и монахини от Светия Град: гърци, румънци, араби, руснаци. Шествието, което продължава около два часа, завършва в параклиса на Гетсиманския храм. Пред престола, зад гробницата на Божията Майка се намира възвишение, върху което, заобиколена от благоухаещи цветя и мирта, покрита със скъпоценно покривало се покои плащаницата на Пресвета Богородица.
„О, дивно чудо! Източникът на Живота в гроб се полага, и гробът се превръща в стълба към Небесата...” – тук, при гроба на Самата Пречиста, тези думи пронизват със своя първоначален смисъл и скръбта се разтваря в радостта: „Радвай се, Благодатна, Господ е Тебе, и чрез Тебе дава на света велика милост!”
Многобройните поклонници, като целуват иконата на Успението на Пресвета Богородица, по древен обичай се навеждат и минават под нея.
В деня на Отдание на празника (23 август) отново се прави тържествено шествие. При обратния път светата плащаница на Пресвета Богородица се пренася от духовенството начело с настоятеля-архимандрит на Гетсимания.
