До гр. Бухово се стига за около час със столичния градски транспорт. Населението му наброява 3000 души. Имало е период, когато градчето е било във възход, в него са се добивали редки метали и са идвали да работят хора от цяла България.
Днес мината е затворена, комбинатът „Кремиковци” - също, та поне въздухът е добър. Иначе пейзажът е постсоциалистически. От последната спирка на рейса до църквата се върви покрай изтърбушена сграда със зейнали прозорци и човек интуитивно ускорява стъпките си.
Хубавото е, че храмът „Св. Николай Чудотворец” е наблизо и макар че се намира в гробищен парк, усещането е светло, заради благодатта, която струи от иконата на Божията Майка. В Уикипедията вече е може да се прочете, че една от забележителностите на гр. Бухово е чудотворната икона „Достойно ест” от Света Гора.
Акатистът в петък
На него идват хора от цяла България, естествено повечето са от близката столица. Има и гости от чужбина - Русия, Украйна, Гърция, Кипър... Всеки с болките и проблемите си, а някои - за да благодарят за застъпничеството на Св. Богородица. Записват се имена за деня, за шест месеца или за една година, някои носят хлябове за освещаване. Иконата пристига с кола, сложена е в голяма дървена кутия, отвътре тапицирана с червен сатен. Двама души я поставят на аналоя и веднага се образува опашка от поклонници. Към 16 ч. отец Георги Спасов или някой гост свещеник или монах започва да чете акатиста, включен в издадената миналата година книга „Достойно ест - 10 години иконата в гр. Бухово”, така че хората, които я имат, могат да следят текста. След всеки кондак народът припява: „Аллилуия”, а след всеки икос: Радвай се, Помощнице на християните и милосърдна Застъпнице за грешните!
Впечатлението е невероятно! В края на акатиста всичката тежест от душата изчезва, изпълва я благодатна лекота. Нареждаме се да се поклоним на светинята и да бъдем помазани с елей. Някои чакат да им бъде прочетена молитва.
След това се освещават хлябовете и отецът прочита всички записани имена. Акатистът отдавна свърши, но на мен, а както виждам - и на доста от хората - не ни се тръгва. Добре ни е да бъдем тук, близо до дивната Помощница на християните!
Дарителят
Емил Михов е роден в Бухово, където работи дълги години. След време, по стечение на обстоятелствата, постъпва на работа в Руското посолство. Божият Промисъл го свързва по интересен начин с отец Филарет - един от най-известните монаси на Света Гора. От разговорите му с монаха у него се разпалва желанието да посети Светата земя. Но тъй като това става през 80-те години на миналия век, копнежът му изглежда трудно осъществим. Както знаем, обаче, за Бога няма нищо невъзможно. Още повече, когато силата на вярата е голяма, какъвто е случаят с Емил Михов. Това пътуване преобръща живота и мисленето му. Невероятната лекота и радост, която продължава да го съпровожда и след завръщането му в България, го кара след три месеца отново горещо да поиска да се върне на Света Гора. През годините Атон все така неудържимо го привлича, затова пътуванията му дотам зачестяват. Сега вече желанието му е да сподели радостта си с колкото може повече хора, които също да се докоснат до светогорската святост, най-вече жена му и другите жени, които не могат да отидат там.
При едно от поредните му пътувания Емил Михов вижда от кораба как двама грузинци носят огромна икона на Божията Майка „Достойно ест”. Заговаря ги и разбира, че изписването на иконата е било поръчано по-рано и сега са дошли да си я вземат. Така се ражда идеята да донесе в родния си град Бухово тази толкова почитана в България икона на Света Богородица. През 1999 г. иконата е изрисувана от зографи от руския манастир на Атон - „Св. Пантелеймон”, осветена е в същата обител. Дървената рамка и аналоят са дело на тревненски майстор. След безброй трудности и разходи - документи и разрешителни са износ и внос - копието на чудотворната икона пристига в България. Тук следват нови перипетии - храмът в Бухово е окупиран от разколници, иконата започва да се разнася от дом в дом, тогавашният Знеполски владика Николай предупреждава дарителя, че това е недопустимо и че ако до месец не се намери решение, той лично ще нареди къде да бъде поставена иконата. Емил Михов и семейството му обаче настояват Св. Богородица да бъде закрилница на родния им град Бухово. Тъй като са в безизходица, в голямото си отчаяние дарителят решава да отнесе иконата обратно на Св. Гора. Отново се вадят визи, документи и разрешителни за пренасяне на иконата през границите. Зографските монаси го приемат братски, пак се среща с отец Филарет, който го окуражава, че Бог само го изпитва, за да види дали е искрен в начинанието си, и че Божията Майка трябва да е там, в Бухово. И наистина, последвалите събития се подреждат по чудесен начин. Скоро цялото църковно настоятелство се подписва Буховската енория да мине към Светия Синод, след което разколниците сами напускат храма. Българският патриарх Максим благославя иконата, назначен е ден за литийното шествие, което се превръща във великолепно тържество за града и вярата. Владиката Николай, викарий от Румъния , много свещеници, между които отец Георги Спасов, който е въдворен в храма в същия ден, в който е внесена иконата, преподаватели от Духовната академия, много колеги на Емил Михов от Руското посолство със семействата си, тогавашният кмет Ангел Дойчинов и почти всички кметове от околните градове, медии и море от народ изминават пътя до църквата „Св. Николай Чудотворец”.
Чудесата
+ + +
Омъжена съм, с дете на шест години. Детето ми се разболя от много страшна болест. Заболяха го ушите и от едното капеше гной, получи припадъци и онемя в продължение на дни. Приеха го в районната болница и го поставиха на системи. Направиха му пункция на гръбначния стълб, но нямаше подобрение. Лекарите казаха, че гнойният процес е стигнал до мозъка и трябва да му отварят главата. Главният ушен лекар д-р Калчев каза, че детето не може да бъде изцелено и от него няма да стане нормален човек.
Тогава чухме за чудодейната сила на иконата на Света Богородица в Бухово - „Достойно ест”. Нямаше как да заведем детето, защото то лежеше на системи в болницата. Но отидох аз и помолих отец Георги да прочете оздравителна и благодарствена молитва пред иконата на Божията Майка. Искрено вярвах, че само тя може да помогне! И чудото стана! Когато привечер отидох на посещение в болницата, лекарите ми казаха, че състоянието на детето изведнъж се подобрило. На другия ден се оказа, че и гнойният процес е спрял развитието си. След три дни детето беше изписано без никакви следи от жестоката болест.
Благодаря на Божията Майка и на светлия Й Син!
Без име
+ + +
По професия съм счетоводител. След годишното приключване и одит се надявах да имам малко спокойствие в работата си. Но съвсем неочаквано за мен ми се обадиха от обслужващата ни банка да питат какво става с овърдрафтите на наши служители, които изтичали след две седмици. С ужас разбрах, че има договор между фирмата и банката, за който не знаех, тъй като колегите, които напуснаха при моето постъпване, не ми го бяха предали. С този договор фирмата се задължаваше да уведоми предварително банката преди освобождаване на фирмени служители от работа. Повечето от служителите с овърдрафт бяха напуснали, без да са се издължили към банката. На практика отговорността беше моя. Свързах се с напусналите колеги, но не получих необходимото съдействие. Разболях се от тревога и допусках възможността да ме съдят. Не виждах как някой човек би могъл да ми помогне. Тогава се сетих за чудотворната Помощница в Бухово. По Божията милост веднага отидох там. Отец Георги беше болен. Но Милена, която работи в храма, ме успокои, че ще прочетем акатиста пред иконата, тъй като и миряни могат да го четат. Още щом влязох в храма, получих успокоение, а след прочитането на акатиста се почувствах здрава. Тръгнах с усещането, че каквото и да се случи, няма да е толкова страшно и че съм под закрилата на Света Богородица. По нейната безкрайна милост повече никой не се обади от банката и аз нямах никакви неприятности. Купих си акатиста и го чета с огромна благодарност. Света Богородице, моли Бога за нас. Амин.
Анна Павлова
+ + +
През лятото на 2005 г. на моята, вече бивша съпруга С. Александрова, при преглед й откриха някакво образование в матката! Братовчедка й е доктор в Александровска болница и незабавно съдейства за всички възможни изследвания. Тъй като съм иподякон на отец Георги и зная за чудесата, случващи се пред иконата „Достойно ест” в Бухово, го помолих да вземе със себе си С. Александрова на акатиста пред Нея в петък.
Изследванията трябваше да излязат в понеделник. Държа да подчертая, че С.А. не е приемала никакви медикаменти в този период, нито по-нататък. Още в събота или неделя тя ми заяви, че не чувства старите болки или някакво неразположение! Моето най-голямо изумление беше, че и изследванията, които получихме в понеделник, показваха ,че няма и следа от образованието. Докторите не можаха да разберат, нито да обяснят какво е било.
И до ден-днешен знам само, че Света Богородица прояви велика милост към нас. А за това, което не знаем, благодарим на Бог, че не ни е открил.
Свидетелствам за чудото, станало пред очите ми. Благодарим и славим!
иподякон Васил Михайлов
+ + +
Като служещ свещеник пред иконата на Пресвета Богородица „Достойно ест” , и аз се чувствам задължен да спомена за един случай, който много ме трогна. Може да се разказват и много други чудеса, но това трябва да се разкаже за прослава на Божията Майка, Която чува нашите молитви, както и най-сърдечните ни помисли!
Eдин петък след отслужването на Богородичния акатист, дойде при мен една млада майка с прекрасно бебенце на ръце. Каза ми, че иска да говори с мен. Вътрешно се зарадвах, защото си личеше ,че майката много обичаше детето си. Нейният разказ обаче силно ме смути, тъй като се почувствах безсилен. Бебето й, едва навършило годинка, се разболяло от някаква странна болест, от която се събирала вода в главичката му. Тази вода притискала мозъка, поради което следвали тежки умствени и физически увреждания. Налагала се тежка операция за отваряне на черепа, която може да бъде извършена само два пъти в живота на човек. Силно притеснени, родителите желаеха молитва пред иконата на Божията Майка „Достойно ест”, която да е лично за любимото им момченце. Може би поради това, че моят син тогава беше на около три годинки , по очите ми веднага започнаха да напират сълзи. Незабавно ги поканих пред иконата и прочетох молитва за преди операция. Прекръстих ги и им казах, че всичко ще е наред. А в душата си бях зашеметен от невъзможността ми като човек да им помогна. Чел съм и други молитви по разни случаи, но трагедията на това младо семейство от Горни Богров не ми даваше покой. Мислено в себе си се питах какво ли е станало на операцията, която трябваше да се състои след около седмица. Изминаха две мъчителни седмици, без да знам какво е станало. След поредния акатист при мен дойде майката с детето. Този път - да благодари. На последните изследвания преди операцията се оказва, че няма никаква вода в главичката и до операция така и не се стига.
отец Георги Спасов,
свещеник на енория Бухово
Това пък се случи наскоро със самата мен:
От 1 до 9 май т.г. бях на поклонническо пътуване в Родопите, където, както се знае, християните са малцинство. В 9-членната ни група цареше мисионерски ентусиазъм. Тръгнахме с архиерейско благословение, в църквите пеехме на клира, момчетата четяха от Апостола, от житията на светиите, проповеди. Беше чудесно, но изпитанията не закъсняха. Още на третия ден егото на някои от нас се опита да вземе връх, възникнаха спорове, а привечер основният ни певец заяви, че на сутринта си заминава, ако все така не се спазва уреченото време за тръгване и пристигане. Добре, че освен молитвата преди вечеря едно от момчетата се сети да прочете и молитва за дар на прощаване и така нещата се оправиха.
По време на пътуването половината от хората се разболяха, освен това се появиха проблеми с нощувката в Мадан, където, въпреки предварителната уговорка, отказаха да ни приемат и бяхме принудени да отидем на друго място. След седмица поклонничество заедно с изобилстващата благодат започна да се усеща напрежение и умора. Точно по това време, в петък, приятелката ми Адриана се обади, че отива на акатиста на св. Богородица „Достойно ест” в Бухово. Поисках да се помоли за нас и тя казала това на отец Георги, който споменал специално „групата, която пътува в Родопите”. Благодарение на това в същия ден се размина скандал, свързан пак с индивидуалните ни хрумвания.
Два дни по-късно, секунди след като бяхме слезли пред църквата „Св. Николай Чудотворец” в Смолян, на празника на св. Николай Летни, ремаркето на огромен камион поднесе на мокрия път и удари микробуса ни. Слава Богу, вътре нямаше никой, а и пораженията не бяха големи - счупени бяха калникът и задният фар. Прочетохме благодарствена молитва пред иконата на светеца, а до вечерта успяхме да се приберем безаварийно със същия микробус в София. Вярвам, че пътуването ни приключи без сериозни инциденти благодарение на молитвата пред чудотворната икона на св. Богородица в Бухово.
Василка Нанева
На снимките:
Съслужение на о. Георги Спасов от гр. Бухово, о. Иван от гр. Елин Пелин и о. Лазар от кв. Горубляне - 28 май 2010 г.
(В статията са включени лични впечатления и откъси от книгата „Достойно ест - 10 години иконата в гр. Бухово” - б.а.)