svetoslav_po_malka Всемирното Православие - Клаус Кенет - Като грешник, предпочитам да положа надеждата си на Христос (разговор от 09.09.2009 г.)
Автор интервюто : Светослав Ангелов
 
 
 
 Г-н Кенет е швейцарец от немски произход, станал православен, минавайки през множество премеждия. На Седмицата на православната книга, Варна – 2009 г. представи духовната си автобиография – „2 000 000 километра в търсене на любовта”

 

 

Здравейте, г-н Кенет. Имахме удоволствието да прочетем на български език вашата книга, а и лично да ни я представите. Споделете, моля, как решихте да станете именно православен християнин, защото, както разбрахме, сте имали своите срещи и сте общували и с майка Тереза, и с християни от други християнски конфесии?

 

По пътя на елиминацията. В никоя от традициите, които опознах или просто се докоснах, я нямаше онази любов, от която се нуждаех. Имал съм трудно детство, израстнах в безлюбие. В православието я открих. В исляма например е само омраза и ясно си личи бесовския пръст. Мохамед е претендирал, че му говори лично Архангел Гавраил. Може ли този архангел да внушва пренебрежение към Света Богородица, Божията Майка?

 

Но аз съм чувал, че в Корана това е единствената жена, към която Мохамед се отнася с дълбоко уважение, освен, ако не се лъжа, и към съпругата си. Говори се, освен това, за две традиции в самия ислям – едната агресивна и нетърпима, а другата значително по-толерантна...

 

На думи всичко може. Вижте отношението на мюсюлманите към друговерците. На практика се проявява силна омраза на религиозен принцип... След това последователно преминах през хиндуизъм, будизъм дори явен сатанизъм. Никъде не намерих онова, от което сърцето ми изпитваше нужда. В хиндуизма например разказват следната притча: Арджуна застанал сам срещу войска от 20 000 демони и се уплашил. Явил се при него Кришна и му предложил: „Избери как да ти помогна. Да ти дам ли на разположение армия от 20 000 богове или да управлявам колесницата ти?”. Арджуна избрал второто. В колесницата били впрегнати пет коня и това са нашите пет сетива. Тук могат да се видят доста паралели с християнството, това е принципът, според който Христос спасява. И може да се каже също, че това е една своеобразна надежда. Но Кришна заявява и друго за себе си – че е дошъл да унищожи грешниците. Христос постъпва по различен начин – привлича и лекува грешника. И ако аз съм грешник, предпочитам да положа надеждата си на Него, не на Кришна.

 

 

 

Вие сте преминал през доста екстремни ситуации и преживявания. От разговори с мои познати съм останал с впечатлението, че това сякаш е преобладаващия път сред православните обръщенци на Запад, които са от неправославен етнически призход. Така ли е?

 

Не мога да обобщя. Но мога да споделя, че много от православните диоцезни църкви в западните страни повече приличат на етнически клубове – сръбски, руски, български, отколкото на Църкви на Иисус Христос, където се чувства Неговата любов. И православен от друг етнически става този, комуто Христос лично докосне сърцето.

 

Ние виждаме у нас да навлизат инославни групи, пред които тази цел не стои – да пуснат дълбоки корени в културата ни, разбирайки светогледа ни и допринасяйки в развитието му. Има ли перспективи пред православието за сериозна инкултуризация в западните общества?

 

Вижте, най-добрата помощ, която можете да окажете на своя народ, е да отворите сърцето си за Христос. Оставете възрастните – нека си отидат. Говорете на младите – те имат уши за тези неща. Срещнах много български свещеници, които правят точно това – помагат на хората да разкриват сърцата си за действието на Светия Дух.

 

Абсолютно не съм съгласен! Нещата не са така еднозначни. За мен християнството е радост в Бога и опитности с Неговата благодат, но също така и принципи, които биха донесли истинско (духовно и материално) благоденствие в обществото, ако бъдат възприети. Ние не се спасяваме, без бащите си. Бил съм много години протестант и помня колко е травмиращо да гледаш лъскавия и усмихнат проповедник, който ти внушава да си непрестанно радостен, а сетне да излезеш в един свят, в който нещата не дават ни най-малък повод за „радост в Господа”, а ти нямаш даже идея как да ги направиш на практика различни, защото никой не те е учил на това, а само са ти повтаряли – „Бъди радостен. Исус те обича”...

 

Така е, ако и бащите отворят своите сърца за вярата. Трябва да бъде проповядван Христос и то чрез живот, според Неговия модел, моделът на „обърнатата пирамида”, в който най- големия сред нас е, който слугува на всички.