Йеромонах Йоан (Иван Живков Иванов) е духовник и лекар. Завършва медицина в МУ-Плевен през 1995 г. Постриган е за монах в Дряновски монастир ”Св. Арх. Михаил” през 2002 г. от Негово Високопреосвещенство Митрополоит Григорий Търновски. Ръкоположен е за йеродякон и йеромонах през 2003 г. Ефимерий е в монастира „Св.Троица” до В.Търново от 2003 г. до момента. Специализант и докторант по обща медицина.
- Здравейте, отец Йоан!
Тъй като желая да представя на читателите чрез Вас един лекар, който години наред, след като е променил възгледите си и е станал Божий служител, то той си е останал пак и лекар, изпълнявайки едновременно тези две послушания – на духовник и лекар, а това е толкова рядко срещано явление специално за нашата страна, затова Ви моля да ни разкажете за този период от Вашия живот. Бих искала да Ви попитам кои са положителните страни в този случай: за един духовник - да бъде лекар. И обратно: за един лекар – да бъде духовник?
- „Изпълнявайки едновременно тези две послушания”, Бог направи от мен това, което съм в момента. Надявам се преживяванията ми да не са изцяло дължащи се на духовна прелест, но въпреки това е по-добре да не ги описвам, за да не се съблазни някой.
- А сега къде работите, отец Йоан? Каква промяна, по Божия воля и Божий промисъл, настъпи във Вашия живот и как Вие възприемате тази изключително положителна промяна?
- Никаква промяна не става без наше съгласие и молба. Промяната си има духовен термин и той е „покаяние”. За да пожелаеш да се промениш, първо трябва да опознаеш себе си, като се подложиш на духовни упражнения, откъдето проличава всъщност що за магаре си. Тогава магарето, като се погледне в огледалото и не се хареса, би могло да си пожелае поне да позаприлича на кон... Когато желанието за промяна е за духовно разкрасяване и се помолим за това на Бог, той ни изпраща нужната благодатна помощ, но с мярка, за да не изпаднем в духовна прелест и помислим високо за себе си и така да получим духовна вреда вместо полза.
- И тъй като сте лекар, то аз бих желала да Ви задам преди всичко въпроса за абортите, които са изключително висок процент, особено в нашата страна. Какво е Вашето отношение към този факт като лекар и духовник? Какво трябва да знае всеки един от нас за аборта от медицинска и духовна гледна точка или обратно - от духовна и медицинска гледна точка?
- Има както медицински и не медицински, така и духовни аборти. Духовно абортиралият, т.е умъртвеният духовно, живее телом и както невменяемия не подлежи на строго преследване от закона. Всеки, който се смири до определена степен, неминуемо получава Божия Благодат и се възскресява духовно, макар и абортирал по-преди. Оттам-нататък всичко се подрежда правилно. Не унищожавай нищо, което не си създал собственоръчно !
- Другият ми въпрос към Вас е свързан с т. нар. магии, в които някои хора вярват, а други не вярват. Какво трябва да знаем не само ние, вярващите хора, но всички ние, хората по принцип, пак от духовна и медицинска гледна точка за магиите?
- Магиите обтягат робските синджири, на които са накачени подвластните на сатаната човеци. Иисус Христос дойде, за да даде възможност на човека за освобождение чрез изпълнение на заповедите на Св.Евангелие, на 10-те Божии Заповеди, на Св.Евангелие. Робът, докато не разбере, че е роб и вързан на синджир, няма да пожелае промяна.
- В последно време много се говори за радиестезията, отец Йоан. Има публикувана в Интернет толкова много информация за лекари-радиестезисти. Какво Вие мислите за тази нетрадиционна медицина?
- Не я прилагам. Не я приемам, но и не я хуля. При нетрадиционната медицина проблем е налице, когато упражняващият или подлагащият се на нея, влага любопитство заради самото любопитство, суеверие и нездрава мистика, чрез което се дава достъп на падналите ангели за въздействие върху човека. За чистия всичко е чисто, за нечистия - нечисто. Така е, защото Царството Божие символично, но и буквално, е вътре в човека и той, гледайки навън, всъщност вижда вътре, а за да погледне навън, трябва да гледа вътре (в себе си), подобно е при обърната ръкавица.
Камерите (очите) са отвън, но дисплеят (зрителното поле) е в главата, на тила. Така че това, което е вътре (чарковете в главата и нивото на духовно съзнание), количествено и качествено изменят влязлата информация през очите.
- С тези съвременни средства за комуникация всички виждаме колко лесно и безпроблемно е общуването. Но какво ще ни кажете, като духовник и лекар, за последиците от тази компютърна зависимост, в която изпадаме толкова често, особено пък младите хора, играещи седмици, месеци, години наред своите игри в компютърната мрежа, забравяйки за реалния свят, в който живеят?
- Виртуалният свят, макар и не токова съвършен, реално съществува и е един допълнителен вариант на съзнателно съществуване.Зависимостта идва от това, че в него са филтрирани нежеланите неприятни моменти, които са пък неизбежни в реалния реален свят. Лошо е, когато се губи прекалено дълго време, без добротворство във виртуалния реален свят, при налична добра възможност за добротворство в реалния реален свят.
- Говорейки за младите хора, то аз бих искала да Ви попитам и за друго едно изключително често срещано явление в последните няколко години - съжителството на младите хора на семейни начала. И не само на младите хора - това е едно масово, бих казала, явление сред обществото ни... Какво НЕ ЗНАЕМ ние, хората, че е нередно и ВРЕДНО за нас самите; или знаем това, но не сме убедени в него?
- Според непрактикуващи Православието „православни християни” „съжителството на младите хора на семейни начала”, когато е честно, е "чисто". Така считат те! Банята не носи полза на този, който няма намерение да излиза въобще от калта.
- А не мислите ли, че би било по-добре и по-правилно да има някакви кратки духовни ( в смисъл на катехизаторски ) курсове преди това към всеки храм за младите хора? А също и за тези, които желаят да се кръстят? На тези хора може да им бъдат изнесени някакви лекции, да им се дадат книжки или някакви листовки с информация за същността и значението на самото Св. Тайнство. А след това да се проведе кратка беседа с тях, за да бъде изяснено всичко онова, което хората поемат като отговорност пред Бога, пристъпвайки към Светото Кръщение или Венчанието?
- „Духовни курсове” са полезни и достъпни на всеки, който познае и се признае за болен пред Лекаря на душите и телата – Иисус Христос при Св.Тайнство Изповед в присъствието на православен свещеник. Тогава Иисус Христос по обратната връзка, чрез свещеника, ще даде духовни лекарски предписания за болния. Когато човекът стане жив член на Църквата, подлежи на останалите Св.Тайнства и те тогава са полезни за него. Медицинският лекар по правило не извършва домашни посещения с
цел профилактични прегледи, особено на заявилите категорично, че не се нуждаят от такъв преглед.
- Виждаме колко много обяви има във вестниците на различни лечители,екстрасенси, ясновидци и пр. И хората, в голямата си болка и отчаяние, в духовната си непросветеност / каквато бях и аз преди години / се насочват именно към тези хора със свръхестествени способности. Какво мислите Вие за всичко това?
- Задължителното духовно стъпало на „покаянието” = промяната, огледалото ... както изброих по-горе, не се ли преминат тези стъпала, всеки знае за инцидентите при прескачане на стъпалата.
Инстиктивният стремеж за търсене на чудеса и изцеления е разпалван от съзнатия или несъзнат лукав помисъл „без да извършим неприятното за нас, да се смирим, засрамим от себе си, някой направо да ни оправи нещата”. С какво започва проповедта си св. Йоан Предтеча? „Покайте се, защото се приближи царството небесно.“ „покайте се и вярвайте в Евангелието.“ (Марк 1:15); „покайте се, и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа, за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа“ (Деяния 3:38).
Навсякъде от горните цитати е видно, че ПЪРВОТО е ПОКАЯНИЕТО. С покаянието се засрамва дяволът и оставя човека. На отровен човек не се дават вкусни гозби, а се прави неприятната промивка на стомаха с медицински въглен, а после, като се очисти след няколко дни гладуване и едновременно очистително и за червата, му се дава най-после да яде здравословна храна.
- А какво ще ни кажете за т. нар. „секти”, за които толкова много се говори и чийто брой се увеличава непрекъснато? С какво неправилните учения, сред които попадаме, търсейки Светлина за душите си, ни вредят от медицинска и духовна гледна точка, отец Йоан?
- Сектите са резервна примка на дявола за тези негови съзнателни или несъзнателни поданици, които имат развито мистично чувство, но нямат покаяние, защото не се познават и признават за болни и няма как да получат благодат за освобождение от властта на „невидимия” си господар, та те, ако се отскубнат от „трън”, да попаднат на „глог” чрез някой блог например.
- И последният ми въпрос към Вас е свързан с т. нар. „сянка” или по-точно с израза „да излезем от сянката си”. Това е Ваш израз. С него Вие отговорихте на въпроса от едно стихотворението на Ели Зарева „България”, публикувано в моя личен блог /http://detelina-zlateva.blogspot.com/– КОГА БЪЛГАРИЯ ЩЕ ПОЛУЧИ ЛЮБОВ,БОЖИЯ ЛЮБОВ?
Как може всички ние да се възползваме от съвета Ви - всички, като общество, за да тръгнем по един чист, по един нов духовен път (казвам „нов”, имайки предвид път на духовно просветени хора), по който има Сигурност, Светлина и Любов, освобождавайки се от т. нар. „наследствена обремененост”, поради която има толкова страдащи семейства, цели родове дори, има толкова потресаващи съдби? Как?
- Чрез сълзите на покаянието да разтворим вкирпичените кални люспи, закриващи духовните ни очи и, проглеждайки къде грее слънцето, да излезем от сянката на слънце, където грее Слънцето на Правдата – нашият Лекар на душите и телата и Духовен Спасител Иисус Христос, Разпнатият! Потресаващите съдби - и те са израз на Божията Любов към болните духом, за да строшат бронята на закоравелите ни сърца, които да предизвикат сълзите, нужни за размекване на люспите на очите, а и колко повече Бог обича светите си мъченици, но допусна да бъдат мъчени
преди нас за наше изцерение.
- Благодаря Ви, отец Йоан, за отзивчивостта, с която приехте поканата ми за това интервю!
