phpthumb&w=718&h=800&zc=0&far=&q=80&src=%2Fassets%2Fgallery%2F17%2F392 Всемирното Православие - ЙЕРОМОНАХ ВИСАРИОН: БЕДСТВИЯТА СА ЗНАК, ЧЕ ЗАГЪРБИХМЕ БОГА

Йеромонах Висарион е първи епитроп в Зографския манастир в Атон. На практика това е вторият човек в единствения български манастир в Света гора. Звучи необичайно, но има диплома по международни икономически отношения от УНСС. После завършва и богословие, магистърската му тема е богословски анализ на дейността на Дънов и на Ванга. Става послушник в Света гора през 2002 г., а на следващата го подстригват за монах. Ръкоположен е за йеромонах през 2005 г. и отива за година в Ерусалим. После служи като свещеник във Вознесенския манастир, но игуменът на Зографския манастир Амвросий го вика обратно.


При избор на пастир трябва да се гледа моралът му


Ако човек смирено понесе финансова загуба, тя ще му бъде вменена като милостиня, казва отец Висарион


- Отец Висарион, разгневихме ли ние, българите, Господ с нещо? Въпросът ми е по повод природните бедствия.


- Когато се нарушават някои важни духовни закони, тези нарушения се изправят по болезнен начин. Определено може да се твърди, че причината за бедствията, не само в България, но и по света, е задълбочаващата се дисхармония между човека и Бога - човек твърде много отстъпва от Твореца и съответно понася последствията за това. Защото трябва да помним, че на хората, които притежават изобилно Божията благодат, им се подчинява не само природата, но и дивите животни. Подобни поразителни случаи е имало в живота на древните християнски мъченици, а също и при св. Серафим Саровски, св. Герасим Йордански, св. Теофил Киевопечерски и други. Св. Серафим Саровски директно казва, че на Адам и Ева преди грехопадението никакви природни стихии не са им навреждали, тъй като двамата са били в пълна хармония с Господа.


- Могат ли тези бедствия да се смятат за Божие наказание? За Божи гняв ли става дума?


- Свети Василий Велики казва, че за хората, които оцелеят при бедствията и желаят да разберат истинската причина за тези бедствия, това е начин да им се напомни, че те са се отдалечили от Бога и



трябва отново да се върнат при Него



Ето защо не може просто да се твърди, че тези бедствия са жестоко Божие отмъщение или наказание; това е по-скоро един настоятелен призив за пробуждане. Господ може и да наказва отделни личности (разбира се, за частните случаи ние нямаме право да съдим), но като цяло ние, хората, трябва да се пробудим. Ако пък говорим за градовете Содом и Гомор, то те са претърпели явно Божие наказание за гнусния разврат, който се е вършел там. Но как е възможно съвременният човек, който все повече оскърбява Бога със своите грехове и заедно с това започва да се хвали, че е вникнал в тайните на природата и може да прави каквото си поиска, да не осъзнава колко патетични и глупави са подобни приказки, които бързо се разпадат на прах само при едно леко потрепване на земното ядро? Човешкият живот е получил началото си от Господа и именно от нашето отношение към Бога зависи всичко, което се случва. Някои хора обясняват бедствията с екологични проблеми, химични замърсявания и разгневяване на "майката-природа". Това обаче са второстепенни причини, при това с езически привкус. Какво означава "майката-природа"? Нашият единствен Творец е Бога, и затова ние трябва искрено да Го обикнем; трябва да отхвърлим лошите си дела и тогава Той бързо ще ни прегърне и помилва. Хората, които живеят в Бога, непрестанно чувстват тази необикновена и чудна милост! Но сега най-жалкото е това, че огромно множество хора търсят проблемите навсякъде другаде, но не и в себе си. А докато човек не потърси проблема в собственото си греховно сърце и не обърне взора си към Бога, тези бедствия ще се увеличават. Това е предсказано и в Библията, и от светите отци.



- В началото на лятото имаше проблем с една банка, в която останаха блокирани парите на много хора. Какво би им казал?



- Има едно духовно правило, според което, ако човек търпеливо и смирено понесе някаква финансова загуба, тя ще му бъде вменена като милостиня, все едно че е дал парите на беден човек. Това е едно високо духовно възприятие, което човек трудно може да придобие изведнъж, но въпреки това трябва да се постарае. Всеки се опечалява, когато загуби дори и малка сума пари, а да не говорим за нещо по-голямо. Но нека помним, че



духовният подход към нещата ще ни даде истинско спокойствие



а погледът нагоре ще ни даде стабилност във всички наши постъпки. И тогава няма да сме като вълни, размятани от вятъра при всяко нещастие, а напротив, винаги ще усещаме Божия промисъл. Дано клиентите на тази банка успеят с благодарност да погледнат към Бога и да си кажат "Все пак съм жив и здрав; не се е случила кой знае каква трагедия!" И ако тези хора успеят да въздадат благодарност към Господа, тогава това, което са загубили като финанси, стократно ще им бъде върнато заради тяхното смирение.



- През есента отново ще има избори. Какъв пастир трябва да изберат българите?



- Преди всичко трябва да се гледа моралът на човека и неговата вяра. Избирателите трябва да преценят дали това, което им се говори, е искрено, или е просто стремеж за добиране до властта, а пък после - каквото стане. В последно време сме лъгани много, защото прекалено се надяваме на икономическо благополучие, а забравяме да призоваваме Бога. Ако обаче няма православна вяра и морал, всичко останало са въздушни балони, които бързо се пукат. От 25 години във властта стоят едни и същи хора, а резултатите са плачевни. Заради едно лекичко одобрение от нехристиянския ЕС повечето български политици са готови всякакви неморални и извратени закони да приемат. Има голямо лицемерие, а рядко се намира истинска вяра. Ето защо преди изборите трябва да разберем дали има християни сред политиците, или това са някакви театрали, които палят свещички от единия празник до другия. Общо взето, политиците не мислят за Бога, а като не мислят за Него, нямат реална причина да мислят и за хората. Нещата са свързани. При невярващия политик всичко е популизъм, целящ спечелването на изборите, а хората така или иначе ще бъдат забравени.



- Трябва ли управляващите да са вярващи?



- Задължително е. Изворът на всички блага е Бог, при това не само на небесните блага, но и на земните. Така че ако нямаш връзка с Твореца, как можеш правилно да разпределяш тези блага на хората? Дори и да има изключения, те пак потвърждават това правило. Но



всеки народ избира водачи, каквито сам си заслужава



Ако се вгледаме в историята и прочетем Библията, ще разберем, че единствено при вярващи царе, съдии и императори е имало благословение върху целия народ. Това са били водачи, които са вървели с Господа. Има ли и сега такива водачи? Доста трудно ще се намерят. Но лошото е, че и в духовната сфера нещата не са много наред. Пастирите, които би следвало да защитават паството от всякакви опасности, видими и невидими, трябва да са много по-внимателни, а и като цяло всички ние много грешим. Светът отстъпва от Бога, но Той въпреки всичко иска да е близо до Своите чеда.



- Отче, на какво се дължат всички скандали в България, а и тези в църквата?



- Църквата като съкровищница на Божията истина е съвършена, но в църквата има и човешки елемент - хората, които никак не са съвършени. Ето защо не е разумно да смятаме, че църковните хора са някакви Божии ангели, дошли директно от небето, че нямат никакви страсти и могат само с едно кимване да ни спасят или погубят. Съвременното общество боледува от множество духовни немощи и е естествено хората, които влизат в църквата, да носят греховна обремененост от принадлежността си към това боледуващо общество. Така че преди да осъждаме скандалите в църквата, нека си дадем сметка, че неуредици има навсякъде, включително и в самите нас. Но отделно от това, зависи и какъв е конкретният повод за църковен скандал. Ако е заради принципен въпрос, насочен към защита на Истината, това е един много хубав скандал! Но ако става дума за лични амбиции, имоти, пари и църковни санове, това вече е тревожно, защото показва, че вместо да се борим със страстите, ние са поддаваме на тях.



- С кои страсти трябва да се борим?



- Всеки човек има своя си борба и сам знае, какъв му е най-големият проблем, но като цяло човешкото славолюбие, гордост и алчност нямат насищане. Задавам конкретен въпрос: защо едни и същи политици стоят толкова дълго във властта? Нито са най-успешните, нито са най-добрите. Те са там най-вече заради тези страсти.



- Какъв е пътят?



- В джунглата от страсти може да се оцелее единствено с Божията благодат. И ако човек се вгледа истински, ще разбере, че трябва да се бори със себе си, с греха в себе си. Това е пътят. Не трябва да се бориш с другите, а със самия себе си. И винаги да търсиш Божията помощ за това.



- Значи битката е борбата с нас самите?



- Това е битката за вечността, която всеки от нас трябва да води през целия си живот и това е единствената истинска битка. Останалите боричкания са вторични, а Бог ще ни пита само за победата в тази единствена битка. Дали победихме злото в собственото си сърце?



Дали сме защитавали Истината, въпреки всичко



и всички? Дали когато сме падали, пак сме ставали и сме призовавали Бога? Всички останали битки с хората са фалшиви и единствено ни отнемат енергия.



- Лесно ли се става, след като си паднал?



- Всеки ден човек може да пада и да става много пъти. Добрият християнин не е онзи, който никога не пада. Ние, хората, сме променливи същества. Днес можем да говорим уверено и смело, а в утрешния ден плачем заради дребна болка и страдание, което ни е пречупило. Затова се казва, че добрият християнин не е онзи, който никога не пада, а е този, който след като падне, отново се изправя и опитва да придобие добродетели в търсене на Божията благодат. Добрият християнин е този, които намира сили да каже "Господи, паднах; помогни ми да се изправя!" Много хора не искат да разберат, че Земята е временно място на пребиваване и скоро ще бъдем призовани да си отидем от нея. Привличани от една фалшива скъпоценност, ние често избираме временното пред вечното. И вместо да осъзнаем, че тук сме по-скоро като бедни изгнаници, ние непрестанно се опитваме да превърнем нашия затвор в красив удобен палат. И въпреки огромните човешки усилия да си направим "позлатена тъмница", най-много да прекараме в нея някакви незначителни 70-80 години. А има вечност, която не се измерва с години.

Има небесно царство.