O.Dimitrii%20Zografski Всемирното Православие - ЙЕРОСХИМОНАХ ДИМИТРИЙ ЗОГРАФСКИ: "НИЕ КАТО ХОРА НЕ СМЕ БЕЗГРЕШНИ, НО  УЧЕНИЕТО НА ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА Е БЕЗГРЕШНО И БОЖЕСТВЕНО"-     Отче, Страстната седмица, Възкресение и Светлата седмица бяха белязани от смущаващите действия на един Божи служител в катедралния храм „Александър Невски“. Нормално ли е това?

-       В никакъв случай. Но аз ще ви кажа кое за мен като духовник е най-смущаващо, защото предполагам, че Вие сте възмутен само от зарята на Великден.

-       Не става дума само за зарята, а за няколко необичайни неща. На Разпети петък гвардейци са носели плащеницата под музика на Шопен, литургията на Велика събота е била отслужена в средата на църквата, марш на Ботев по време на Великден...

 

-       Да, наистина. Твърде много светски дух разводнява светите мигове на най-великото Тайнство. Но големият проблем, който смущава съвестта ми на духовник, е отслужената литургия на Велика събота, при която грубо е проявено кощунствено пренебрежение към самите Тяло и Кръв Христови. Архимандрит Дионисий е разпоредил литургията да бъде извършена в средата на храма, при положение, че тя трябва да бъде отслужена в олтара. След това Тялото Христово е било раздавано в ръка на миряните, като при това малки частици са падали на земята, според свидетелството на тамошните свещеници, а един човек, мислейки го за нафора, си е  тръгнал със Светите Дарове в джоба. Раздаване на Тялото Христово в ръка се е извършвало в древността, но сега вярващите не са подготвени за това. След V век Православната Църква напълно изоставя тази практика. Но архимандрит Дионисий изведнъж я възстановява, без никаква подготовка и благословение. Всъщност неговата литургия донякъде е била извършена и по съвременен римокатолически образец. По силата на решения на Втория Ватикански събор от 1965 г. и на папа Павел VI от 1969 г., литургия може да се извършва и в средата на храма, а Тялото Христово да се дава в ръка, а не директно в устата (отделен е въпросът, че действителни и действени тайнства има само в Православната Църква). Ето как духовник от БПЦ се опита да възстановява отдавна изоставена от Църквата практика, следвайки папски нововъведения.

-       Имало ли е според вас умисъл в действията му?

-       Разбира се, че е имало. Aрхимандрит Дионисий не е дете на 8 години. Той самият обясни действията си със следването на Йерусалимския типик. Обаче в официалния сайт на БПЦ е поместено интервю с божигробския архимандрит Евсевий, който ясно казва, че в Йерусалим, а и никъде другаде, няма практика да се служи Василиева литургия в центъра на храма или пък да се дава Тялото Христово в ръка. Следователно думите на архимандрит Дионисий за следване на Йерусалимския типик са безпочвени. Той съзнателно прави нещо, което не е типично за православната църква, а е грубо погазване на установената практика. И неслучайно свещениците в „Свети Александър Невски” вече са се отказали да съслужват с него. Съвестта не им позволява, защото той е отишъл твърде далеч.

-       Може ли да се смятат действията на този духовник като икуменически?

-       Има някои писма и проповеди, които показват, че действията му са мотивирани и от икуменизъм, и от някои други фактори. Архонтските му истории от 2004 г. нататък също са публично известни и съвсем не говорят за принципност във вярата и морала. Според мен, от каноническа гледна точка, архимандрит Дионисий прави множество недопустими за православен духовник отстъпления. Доколкото се вижда и от някои сегашни негови прояви, на практика той има икуменическо мислене.

-       Грях ли извърши Дионсий с тази литургия?

-       Мисля, че за съжаление той извърши голям грях, защото в служебника ясно е написано, че ако някой свещеник неволно разпилее Светите Дарове, трябва да говори с епархийския си архиерей. Което ще рече, че той трябваше с покаяние да се обърне към патриарх Неофит, и ако патриархът прецени, да изтърпи съответното наказание. Забележете, че това се прави, ако нещо е станало случайно. Но в случая става дума за нещо още по-сериозно – съзнателно е проявена изключителна безотговорност. Точно тази дума е използвал и архимандрит Евсевий от Йерусалим. И за да не си помисли някой, че това е единичен изолиран случай на самоволие спрямо богослужението от страна на архим. Дионисий, свещениците от храм „Св. Александър Невски“ описват не един, а множество други случаи на негово безотговорно поведение.

-       Не водят ли подобни своеволия до тежки последици за самата църква?

-       От реакциите на хората ясно се вижда, че подобно поведение действително вреди на БПЦ, но истинският проблем е, че засега все още не са взети адекватни мерки такива безобразия да бъдат спрени. Всичко се случва пред очите на народа и неслучайно предизвиква недоволството на много хора.

-       Защо не го наказват?

-      Това е интересен въпрос. Все едно че пада голяма бомба до Синода, но никой нищо не е чул и не е видял. Но все пак нека не прибързваме с оценките, защото патр. Неофит доскоро не беше в България и Св. Синод още не се е събирал на заседание след тези злощастни събития. Предполагам, че ще има реакция от страна на архиереите, защото става дума за поругаване на Светите Дарове и за нещо обществено значимо, а освен това, така могат да се преустановят и слуховете за огромните протекции на Дионисий. Може би във всяка друга православна държава той много бързо би слязъл от този пиедестал, на който тук се намира. При толкова голямо обществено недоволство, един съвестен човек досега най-малко би се извинил публично. Един достоен духовник трябва да го направи.

-       Как можеше той да поиска прошка?

-       Например, можеше да излезе по някоя телевизия и да каже, „Прощавайте мои братя и сестри в Христа, че по този начин излъгах вашите очаквания, смутих ви и наруших вековни традиции на българската църква“. За някои от своите своеволия Дионисий се оправдава, че така се правело в Гърция и на други места. Въпросът обаче е, какво се прави в българската църква, а и още повече, защо се е допуснало оскверняване на Тялото Христово? Всеки народ и всяка поместна църква си имат своя индивидуалност, темперамент и преживяване на духовните събития, така че никой свещеник не може просто така да си внася разни чужди практики. И като цяло, това е работа на Светия синод, а не на един млад архимандрит.

-       Какво е посланието Ви в този смисъл?

-         Нека ние всички се научим да различаваме вечното съкровище на Църквата от фалшивите театрални изяви, подобни на Дионисиевите, които й вредят. А ако Св. Синод порицае поведението на Дионисий, хората ще видят, че имаме църква, която реално иска да се очисти от подобни порочни практики и своеволия.

-       Нова Ваша книга излезе преди десетина дни. Коя е тя и какво включва?

-       Книгата е озаглавена „Всеправославният събор през 2016 г. и икуменизмът в светлината на библейското бъдеще” (виж тук) и включва разговори, интервюта и статии, обединени около един идеен център. Библията ни предсказва, че накрая почти цялото човечество ще се поклони на един лъжебог и следователно то ще бъде измамено от една обща лъжерелигия. Съборът през юни 2016 г. би могъл да бъде крачка към изграждане на тази всеобща религия, която всъщност е религията на антихриста. Ето, всичко това става пред очите ни. Може би виждаме част от нещо, което Библията е предсказала преди 2000 години, а също и множество свети отци през вековете.

-       Какво точно имате предвид?

-       Религията на антихриста ще бъде механично обединение на различни човешки вярвания. Една нова синкретична религия, търпима към заблудите на различни учения. Ние като християни обаче трябва да знаем, че божественото учение е само едно - Православното Християнство; това, което Бог ни е открил в Библията и което са ни оставили всички светци от древност досега. Къде е опасността понастоящем? На събора през 2016 г. ще бъде демонстриран огромен стремеж за междухристиянско сближение и обединение, но никъде в проекто-документите за събора не се говори, че това трябва да е обединение в Православието. А не се говори, защото в в такъв случай нито католици, нито протестанти биха се съгласили да се откажат от ересите си и смирено да се върнат към Църквата. Напротив, в проекто-документите за събора с умерено-хвалебен тон се говори за икуменизъм и за икуменическо обединение, който обаче е вид механично, лъжливо обединение, в духа на масонските доктрини за равенство на монотеистичните религии. Докато ние, православните, трябва да държим само на единение в Истината. Православната вяра е единственото ни съкровище, с което не можем да се разделим. Светите отци често са казвали: „Всички ние, като хора, сме грешни, но учението, което сме запазили, е правилното и автентичното.“ Много е важен този момент. Ние, православните, не претендираме, че самите ние сме безгрешни, а че учението, което пазим в православната Църква, е безгрешно, защото то ни е дадено пряко от Бога. Не можем да продаваме Бога, за да се харесваме на хората. Ересите не са измислени от Църквата, а от еретиците, и ако те с покаяние пожелаят да се върнат в Църквата, винаги са добре дошли.

-       Предупреждение или критика е Вашата книга?

-       И от двете по малко. Тя съдържа конкретни критики върху някои проекто-документи за събора през 2016 г., защото тези документи са написани по толкова завоалиран начин, че не всеки човек може да разбере реалната им цел. Затова има нужда от един по-специфичен поглед. Опитал съм се точно да покажа къде са богословските клопки и къде човек може да се подхлъзне. Интересно е да се знае, че тези документи са подготвяниот 50 години и следователно тук не става дума за някакво случайно недоглеждане от страна на организаторите на събора, а е целенасочен опит да бъдат подхлъзнати православните. Главният „мотор“ на събора е Вселенската патриаршия, но в него ще участвати всички поместни православни църкви.

-       Никой досега ли не е забелязал тези клопки?

-       Слава Богу, много авторитетни митрополити и богослови ги забелязаха. И още по-важно е, че и нашата БПЦ забеляза тези неправославни изрази и реагира със свое критично становище от 21 април 2016 г. Църквата ни реагира много изповеднически и това стана за огромна радост на истински вярващите, но веднага някои медии и светски журналисти обвиниха Синода, че по този начин уж се отивало в междуцърковна изолация и против световните глобалистични тенденции. Те използваха своето светско мислене в една духовна сфера - там, където това е особено неуместно и вредно. И в крайна сметка решението, за което Св. Синод трябва да бъде поздравяван, беше критикувано от нецърковни хора, които не умеят и не желаят да мислят за вечното и небесното, а само за временното и земното.

-       Някои интервюта, поместени в „Стандарт” също са намерили място в книгата Ви?

-       Това е така, защото статиите, публикувани във вашия вестник, отговаряха точно на тематиката на бъдещата книга, без изрично да сме целили това, когато сме ги правили. Говорили сме за едно бъдещо общество, в което ще цари толерантност към веровите заблуди, към безнравствеността. С Вас сме говорили и за недобрата търпимост към някои нравствени злини, които преди 50 години са били напълно отхвърляни, а днес лукаво се покриват с призива за „толерантност“. Тези статии се четат лесно и са разбираеми за хората, понеже са предназначени за обикновения човек, който не е богослов и който тепърва иска да разбере учението на Христа Бога.

 

Интервюто за "Стандарт" можете да прочетете тук.