sv simeon bogopriimets

Ваше Високопреподобие архимандрит Йоан,

Моля Ви, разкажете ни накратко за историята на манастира „Св. апостоли Петър и Павел” край Бяла Черква, на който Вие сте игумен. Каква е неговата история и какви светини се пазят в него?

Уважаема г-жо Колева, най-напред искам да Ви благодаря за предоставената възможност да запознаем читателите на „Всемирното православие“ с нашата скромна св. обител.

Първият манастирски храм е от Х век. От него е запазена само част от олтарната апсида, която се вижда пред олтара на сегашния храм.

2hr

Първоначално храмът е носел името на св. безсребреници Козма и Дамян, на чието име е бил и манастирът до опожаряването му от турците. За особената почит към тези светии говори и това, че тяхна икона е поставена на царския ред на иконостаса (първата отляво) и е единствената с метален обков на ореолите на светците.

3hr

Манастирът е бил опожарен през ХVІ в. (според други източници - през ХVІІ в.) и възстановен през 1810 г., като тогава бил наречен на името на светите апостоли Петър и Павел.

Сегашният манастирският храм е построен след Освобождението от османско робство върху основите на древния храм. Има надпис на плочата на светия Престол, който свидетелства, че храмът е обновен в памет на светите апостоли Петър и Павел при управлението на княз Ал. Богориди и при Пловдивския митрополит Панарет, и е осветен от еп. Гервасий на 15 август 1883 г.

image3

Така е изглеждал манастирът до пожара през 2002 г.

Изографисването на храма е станало през 1979-81 г. по случай 1300- годишнината от създаването на Българската държава, с благословението на Пловдивския митрополит Варлаам, от художника М. Минков.

През 2002 г. при пожар изгаря напълно жилищният корпус на манастира, но храмът по Божий промисъл оцелява и е запазен без вреда. За съжаление изгаря и манастирската библиотека, и затова за историята на манастира се знае твърде малко.

8hr

Храмът след пожара

След възстановяването на жилищния корпус по благословението на Пловдивския митрополит Арсений през 2002-2004 г. до етап груб строеж, няколко години по-късно с благословението на Пловдивския митрополит Николай е ремонтиран изцяло покривът на манастирският храм, при което той добива сегашния си вид, и е започнато довършването на жилищната сграда.

Поклонници, които са посетили наскоро вашия манастир, съобщиха в медиите, че при вас са започнали да мироточат свети мощи. Може ли да ни опишете по-подробно как се случи това?

Да, така е. Това е свръхестествено явление, Божие чудо. Първо започнаха да мироточат мощите на праведния Симеон Богоприемец. Когато човек види с очите си как от костта на Божия угодник изтича миро, занемява пред Божията слава. Това е удивително, непостижимо за нашия ум. Ние, разбира се, знаем за подобни чудеса от житията на светиите – там са описани много такива случаи. И днес в някои свети места, като например Киево-Печерската лавра, мироточат мощи на светци. Св. Симеон е велик Божий угодник. Неговите св. мощи мироточеха много пъти и понякога даваха обилно количество св. миро.

20161004 235540Замироточиха и мощите на св. Йоан Предтеча, на св. Николай Мирликийски, на св. ап. Петър, на св. Димитрий Солунски, на преп. Йоан Рилски, на преп. Серафим Саровски, както и на много други светии. При всички тях обаче мироточенето е различно. Едни мироточеха веднъж, други – два пъти, някои – много пъти. Едни дадоха съвсем малко миро, други – изобилно. Изобщо, Божиите угодници мироточат чрез своите св. мощи когато и колкото поискат. Светото миро от всяка от тях обикновено е различно по цвят и по благоухание.

Обикновено, подобни чудеса са някакъв знак от Бога, но е трудно да се каже точно за какво. Как вие възприемате този факт?

Това е милост Божия, знак на Божието благоволение. Господ дава такива знаци, когато сред хората има усърдие към Него и ревност към светата Православна вяра. Нямам предвид нашата обител – имам предвид изобщо Българската павославна църква в дадения момент. Всички нейни верни чеда се радваме за достойната позиция на нашите архиереи по въпроса за Критския събор.

Кое ви насочва към подобно тълкувание?

Такива случаи са добре известни. Както знаем, в Киево-Печерската лавра от древни времена мироточат мощите на много светци и даже глави на неизвестни Божии угодници. Напоследък обаче това мироточене е твърде оскъдно. Може би поради оскъдняването на вярата там. Ето, през 1988 г. в Оптинския манастир са замироточили Казанската икона на Божията Майка и образът на преп. Амвросий Оптински[1]. Както знаем, това е времето на началото на духовния подем на тази св. обител и изобщо на Православната вяра там, както и в цяла Русия. А когато има духовен подем и ревност по Бога, Господ дава много чудеса – не само мироточене, но и изцеления, благодатни явявания, чудесни обновления на св. икони и др.

Какво се прави с мирото, потекло от светите мощи – за какво се използва то?

За помазване на вярващите. Това е небесно благословение от светиите. Преподаване на Божията благодат чрез мирото от техните св. мощи. Ако болен човек има вяра и е достоен, може да получи и изцеление. Такива чудеса са описани много в житията на светиите. Да си припомним например житието на преп. Матрона Константинополска (живяла през V в.)[2]. Там се казва, че когато намерили честната глава на св. Йоан Предтеча, „от тази честна глава изтече благовонно миро, и свещениците помазваха с това миро събралите се люде, като правеха кръстно знамение на челата им“[3]. От това миро взела и преп. Матрона и когато помазала очите на един слепец, той прогледал. Това чудо, разбира се, както е казано и в житието, се приписвало не само на целебното миро на св. Йоан, но и на св. Матрона. А Божията благодат както е действала тогава, така действа и днес, според вярата ни.

Преди дни братството на Рилския манастир излезе с обръщение, в което ви обвинява в измама. Моля, кажете, някой от това братство идвал ли е при вас да провери точно какво се случва, преди да разпространят изявлението?

Не, никой не е идвал. Изявлението на Рилското братство се гради изцяло на подозрения и лъжи, за съжаление. Освен това е отблъскващо пошло и пропито с неприкрита злоба. Трудно е да се повярва, че са го писали православни монаси. Повече прилича на пасквил от жълтата преса. На сайта „Православна класика“ съм публикувал опровержение на писанията им [4].

От Рилския манастир се съмняват в автентичността на мощите на св. Йоан Рилски при вас?

Разбираемо е. Но благоразумното съмнение е едно, а пошлото присмехулничество на Рилските братя – съвсем друго. Аз самият съм приел с вяра, че това са мощи от тялото на преп. Йоан, както съм приел с вяра и автентичността на мощите на другите Божии угодници. Не съм им правил изследвания, нито ДНК експертизи или нещо подобно, което би било кощунство. Не казвам, че не трябва да сме благоразумни. Просто хората, от които се получават светите мощи, трябва да са достойни за доверие. Това е. И самите Божии угодници засвидетелстваха за истинността на своите св. мощи. Какво повече е нужно?

В изявлението се говори за „старостилна ерес”, от позицията на която вие се опитвате да измамите вярващите, като си съчинявате това чудо?

И на мен веднага ми направи впечатление, че Рилските братя яростно са се вкопчили за този „стар стил“ и постоянно вдигат врява за „старостилство“, „старостилна пропаганда“, „старостилна ерес“...

Никой тук не е и помислял да приписва на Божието чудо някаква „старостилна идеология“. В случая с Рилските братя обаче става въпрос за болно ,и то болно до болезненост. Явно някакъв призрак на „стария стил“ постоянно ги преследва и мъчи, и не им дава покой, та крещят като ужилени, без никой да ги закача.

Колкото до „старостилна ерес“, такава няма. Нито един църковен събор не споменава за такава „ерес“. Използването на бутафорни понятия като „старостилна ерес“, както и на Критския събор бяха наизмисляли подобни – „ерес на фундаментализма“, „ерес на нетолерантността“ и т. п. – говори за духовно оглупяване. Последното е неизбежен резултат от внедряването на светския дух в Църквата, което правят икуменистите.

Нека обясним на нашите читатели, че вашият манастир служи по Юлианския календар с благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит и на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай. Нека направим това уточнение, защото се внушава, че вие сте някакви еретици, разколници?

Нашият манастир не е в разкол, а се намира в юрисдикцията на Българската православна църква. Ние служим по православния календар, който под името „велик индиктион“ е възприет от Църквата още през ІV в. на Първия вселенски събор и който тя ползва и до днес. „Стар стил“ е условно понятие. Православният календар не е „стар“, а е съвсем актуалният църковен календар и до днес. Няма църковен събор, който да го е отменил. Друг е въпросът, че някои поместни църкви, сред които за жалост и БПЦ през 1968 г., под натиска на ССЦ възприеха частично римокатолическия календар, от „икуменически подбуди“, което се явява отстъпление от Свещеното Предание на Църквата и доведе до литургическо разцепление в Православието. Редно е тази грешка да се поправи. Ето, БПЦ, слава Богу, напусна еретическия Световен съвет на „църквите“. Ето, и сега становището на Св. Синод относно злополучния Критски събор е такова, каквото трябва да бъде. Нека се надяваме, че в благоприятно време нашите архиереи ще изхвърлят внесения в БПЦ „от икуменически подбуди“ римокатолически календар и ще върнат православния.

Римокалендарната реформа в Православието, макар и да е негативно явление, все пак не е ерес и не е добре да се използва като повод за разкол.

Как вие си обяснявате нападките срещу вас?

С човешката злоба и завист. Напълно бих уважил, ако някой е против мен, но излезе с ясна и смислена аргументация в светоевангелски и църковен дух. Но когато излизат с разни пошли и карикатурни осмивания, показват единствено своята злоба и неправота.

И все пак, о. Йоан, може ли да се фалшифицира мироточене на толкова свети мощи и какъв знак Бог ни дава с това?

Такава лъжа не може да просъществува дълго. Много хора още от началото са свидетели на случващото се при нас и знаят, че е истина. Ние не се крием, но и не тръбим, нито пък се натрапваме на някого. Чудото е за слава на Бога и Неговите свети угодници. Богу е било угодно да стане при нас. Ето, според силите си сме се погрижили за благоговейното почитание на светинята, както подобава. Останалото е в Божиите ръце. Не бих искал да крием Неговата благодат, нека тя бъде за всички желаещи да я получат.

Благодарим от името на читателите на "Всемирното православие", че ни просветихте в Истината!



[2] Паметта ѝ е на 9/22.ХІ.

[3] Чети-миней, 9 ноември.