1816734_600 Всемирното Православие - ИНТЕРВЮ С АРХИМАНДРИТ ПАРТЕНИЙ (МУРЕЛАТОС), ИГУМЕН НА МАНАСТИРА „СВ ПАВЕЛ“ НА АТОН – ЧАСТ I (2)

Кореспондентът на AgionOros.ru разговаря с архимандрит Партений (Мурелатос). Старецът Партений, който повече от 56 години се подвизава на Светата Атонска гора, е един от най-почитаните гръцки духовници.

Част I: Какво може да попречи на монаха да постигне целта на своя живот? За съвременните технологии, обновлението на Църквата и социалното служение


-
Какво може да попречи на монаха да постигне целта на живота си? Днес все по-голямо разпространение получават новите средства за комуникация и информация (интернет, мобифоните, телевизията). Доколко са уместни те в съвременните манастири? Какво мислите за проблема със секуларизацията?


- С
ъвременните технологии, които ни гонят по петите, оказват негативно влияние върху духовния живот на монаха. Знаем от нашето Предание как са живеели древните иноци, как са се подвизавали в пещери, пустини и манастири… Главното за посветилия се на Бога монах е да води прост, мирен, нестяжателен живот. Именно нестяжението (доброволна нищета, отказ от всяко земно притежание - б.пр.) оживотворява монаха и му дава духовни сили.

В съвременните условия се е получила неразбория. И в живота на миряните, и в живота на монасите. Създалото се положение въздейства върху всички нас, без изключение. Интернет сам по себе си е нещо добро. Но е полезен за малцина, а вреден – за огромен брой хора.

Съвременните технологии ни изненадаха, поробиха ни и ние заприличахме на птиче перо, което вятърът носи където си иска.

Общо взето, нито стационарните, нито мобилните телефони, нито интернет са полезни за монасите.

В основата на иноческия живот трябва да лежи нестяжението, послушанието и търпението. Само с тяхна помощ монахът може да постигне целта си. Със смирение и страх Божи да може да стане съвършен.

- В днешно време може често да се чуят разговори за необходимостта от обновяване на Църквата. За това, че „ние живеем в различно време от това на Светите отци“, „техните съвети вече не са актуални“, „за нашето време е необходимо ново разбиране на християнството“, „Преданието е остаряло“. Какво може да кажете по този повод?

- Това е неправилно. Преданието е живо и актуално винаги. Иисус Христос е същият вчера, днес и во веки“ [1]. Не Господ променя Църковното предание, а самите хора искат да направят това, за да им бъде по-лесно да оправдават своите грехове. Не искаме да живеем според Писанието и заради това измисляме свое собствено светско „евангелие.

Когато дойдох на Света Гора Атон, в нашия манастир нямаше телефон. Пишех едни-два пъти в годината писма на родителите си и те ми пишеха в отговор. Това беше живо общение, това беше напълно достатъчно.

- Разкажете за ролята на духовния отец в живота на християнина. Мнозина православни сега нямат постоянен духовен ръководител и се опитват да градят спасението си единствено опирайки се на духовната литература.


Да се изповядва човек през цялото време при различни свещеници е неправилно и вредно. Разбира се, духовниците може да се различават един от друг: един може да е по-мек, друг да е по-строг. Но ние нямаме право да ги осъждаме (казвайки, че подходът на единия е правилен, а на другия - не).

Светите отци са ни оставили набор от съборни канонични правила. Тези канони са били актуални по времето, когато са били написани, актуални са и днес и ще бъдат актуални до свършека на света. В същото време обаче Църквата е оставила на духовниците известна свобода в определяне мярката на наказание за грешника и смекчването на това наказание, което той би трябвало да понесе според Свещените Канони.

Всеки християнин трябва да има постоянен духовен ръководител. Не трябва да ходи ту при един, ту при друг свещеник, на единия да казва едно, на другия – друго. Ако по някакви причини човек иска да посети някой друг старец или духовник, той първо трябва да вземе благословение от духовния си ръководител. Иначе ще настъпи хаос, ще възникне реална опасност за духовния му живот.

- В каква степен манастирите трябва да помагат материално на света? Разкажете, в каква пропорция социалното служение трябва да се съчетава с духовния принос за света?

- На територията на манастира в никакъв случай не трябва да има нито детски приюти, нито училища. Невъзможно е под един покрив да се намират деца и монаси, дали обет да се посветят изцяло на Бога. Това е забранено от Светите отци.

Да, при манастира може да има училище. Но то не трябва да се намира на територията на самия манастир. Манастирът е предназначен за монаси. В него не трябва да има нито деца, нито старци, нито жени.

Когато монахът идва в манастир, той постъпва на послушание при своя игумен. Той не трябва да напуска манастира и да пътува по света. Има само две уважителни причини, на чието основание монахът може да остави своя манастир: ако игуменът е еретик, или ако в него живеят малки деца.

1816430_600 Всемирното Православие - ИНТЕРВЮ С АРХИМАНДРИТ ПАРТЕНИЙ (МУРЕЛАТОС), ИГУМЕН НА МАНАСТИРА „СВ ПАВЕЛ“ НА АТОН – ЧАСТ I (2)В идеалния случай във всички манастири трябва да има аватон[2]. В мъжките обители не трябва да живеят и работят жени.

- Как може да се спаси човек, ако животът в манастира е далече от светоотеческите идеали?

- Когато човек има страх Божи – той може да се спаси и в такива условия. Достатъчно ще бъде, ако той намери в себе си сили да не осъжда. „Не съдете, за да не бъдете съдени“ [3]. Тези евангелски слова са насочени към всички нас: и към монасите, и към мирните.

Неосъждането е на-висшата добродетел. Човек, който осъжда патриарси, епископи, ближни, цели народи – показва с това своя вътрешен духовен безпорядък и повреденото си състояние.

С
ъдът трябва да бъде оставен на Бога. Само Той може да въздаде на всеки по справедливост.

(Следва)

__________________________
Бележки:

[1] Евр. 13, 8.

[2]Аватон [греч. βατον - място, където няма проход], термин, обозначаващ набор от правила, забраняващи влизането на определени категории лица в манастира, за избягване на съблазън (вж. 1 Кор 10. 32-33; VII Всел. 18, 20). Тази забрана води началото си от устроителя на монашеския живот преподобни Антоний Велики, предписал на монасите в 10-то правило: Не позволявай до теб да се приближава жена, и не допускай тя да стъпи в жилището ти, защото гневът следва подире й“. В наше време аватонът се е запазил в няколко православни манастири, в това число и във всички обители на Света Гора – Атон. В по-мека форма аватонът действа в много съвременни православни мъжки манастири, на чиято територия се забранява да живеят жени, да работят в кухнята и на други манастирски послушания.

[3] Евангелие от Матей - 7,1-5.