В науката отдавна престанаха споровете, които някога се водеха доста горещо около етничната основа на Кирило-Методиевия език. Днес е напълно ясно установено, че основата на този език образува българският солунски диалект от втората половина на IX в. Доказателствата се откриват в редица фонетични особености на Кирило-Методиевия език, които са присъщи само на българския език. От значение са и някои доказателства из областта на лексиката и на синтаксиса.
Прочети още: ПРОФ. КИРИЛ МИРЧЕВ: ЕТНИЧНА ОСНОВА И НАИМЕНОВАНИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (2)
Когато душата е в Божията любов, колко хубаво е всичко тогава, колко мило и колко радостно.
Но Божията любов се съпровожда с печал и колкото повече е любовта, толкова повече печал има.
Божията Майка никога не е съгрешила с нито един помисъл и никога не е изгубвала благодатта, но и Тя е познала велики скърби. А когато е стояла при Кръста, скръбта Й е била безмерна като океан и мъките Й са били безмерно по-големи от тези на Адам след изгонването му от рая. Защото и любовта Й е била несравнимо по-голяма, отколкото любовта на Адам в рая.
И ако Тя е останала жива, то това е само защото Божията сила Я е укрепила, защото Господ е пожелал Тя да види Възкресението Му и след Възнесението Му да остане на земята за утеха и радост на апостолите и на новия християнски народ.
Ние не постигаме пълнотата на любовта на Божията Майка и затова не можем да разберем напълно и скръбта Й.
Днес ние все повече загубваме подвижническия дух на християнството, който изисква съзнателно да се отрудваме, да насилваме цялото си същество — и духа, и плътта — за да победим с Божията благодат злото в себе си. Светът около нас гръмко проповядва точно обратното на евангелското самоотречение — проповядва култ към гордото “Аз”, култ към наслаждението, охолството и удобствата. И повлияни от този отровен повей на времето, ние започваме да търсим удоволствие дори в духовното. Но не на наслаждения, а на непрестанен труд и самоограничения ни учат словото Божие и светоотеческото наследие. Господ ни призовава към кръст и само подвижническото християнство, търсено и разбирано от малцина, е спасително за нас
Прочети още: СВ. ТЕОФАН ЗАТВОРНИК - КАК ДА УПРАВЛЯВАМЕ ТЯЛОТО СИ, СЪГЛАСНО ДУХА НА ЖИВОТА В ХРИСТА
Смирението е най-главното средство, с помощта на което ние можем да извършим делото на нашето спасение.
Смирението е нещо повече от добродетел: то е цялостното християнско светоусещане, началото на новозаветния живот и самият този живот.
Ето защо преп. Макарий Египетски в своите дивни творения говори, че смирението е признакът на християнството, т. е. критерият, по който можем да определим християни ли сме, или езичници; има ли в нас благодат, или няма; с Бога ли сме, или без Бога; щастливи ли сме, или нещастни.