Златни страници

Когато душата е в Божията любов, колко хубаво е всичко тогава, колко мило и колко радостно.

Но Божията любов се съпровожда с печал и колкото повече е любовта, толкова повече печал има.

Божията Майка никога не е съгрешила с нито един помисъл и никога не е изгубвала благодатта, но и Тя е познала велики скърби. А когато е стояла при Кръста, скръбта Й е била безмерна като океан и мъките Й са били безмерно по-големи от тези на Адам след изгонването му от рая. Защото и любовта Й е била несравнимо по-голяма, отколкото любовта на Адам в рая.

И ако Тя е останала жива, то това е само защото Божията сила Я е укрепила, защото Господ е пожелал Тя да види Възкресението Му и след Възнесението Му да остане на земята за утеха и радост на апостолите и на новия християнски народ.

Ние не постигаме пълнотата на любовта на Божията Майка и затова не можем да разберем напълно и скръбта Й.

Theophan the Recluse.jpgДнес ние все повече загубваме подвижническия дух на християнството, който изисква съзнателно да се отрудваме, да насилваме цялото си същество — и духа, и плътта — за да победим с Божията благодат злото в себе си. Светът около нас гръмко проповядва точно обратното на евангелското самоотречение — проповядва култ към гордото “Аз”, култ към наслаждението, охолството и удобствата. И повлияни от този отровен повей на времето, ние започваме да търсим удоволствие дори в духовното. Но не на наслаждения, а на непрестанен труд и самоограничения ни учат словото Божие и светоотеческото наследие. Господ ни призовава към кръст и само подвижническото християнство, търсено и разбирано от малцина, е спасително за нас

Блаженият Давид, макар и лишен от лирата си, чрез песента на децата високо се радва и духом заедно с тях участва в тържеството, както някога пред лицето на ковчега Божий – и той с тях пее и възкликва радостно: благословен е, Който иде в име Господне!

Смирението е най-главното средство, с помощта на което ние можем да извършим делото на нашето спасение.

Смирението е нещо повече от добродетел: то е цялостното християнско светоусещане, началото на новозаветния живот и самият този живот.

Ето защо преп. Макарий Египетски в своите дивни творения говори, че смирението е признакът на християнството, т. е. критерият, по който можем да определим християни ли сме, или езичници; има ли в нас благодат, или няма; с Бога ли сме, или без Бога; щастливи ли сме, или нещастни.

Най-близкият приемник на учителския дар на св. Антоний е бил св. Макарий Египетски. За него се знае, че е роден в Горен Египет, бил е съвременник на св. Атанасий Велики. Подвизавал се в пост и молитва и просиял в святост, като вършил чудеса. Починал в мир през 390 г. на 97-годишна възраст. От преданията знаем за двукратна среща между св. Антоний и св. Макарий, но трябва да предположим, че това не са единствените срещи.

Слушайте "Радио Канон"

Baner radio 3 1

ЗА ПРАВОСЛАВИЕТО  СТЪПКА ПО СТЪПКА 

 

Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време

С ТЕКСТОВЕ ОТ КНИГИТЕ НА

ИГУМЕНИЯ ВАЛЕНТИНА ДРУМЕВА

МОЖЕТЕ ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ ТУК

Нагоре