Акатист – от гр. Ακατιστος «akathistos», буквално «без сядане, т.е. правостоящ» – поетическо произведение (най-често хвалебни песнопения) за прослава на Иисус Христос, Св. Богородица и светиите, при изпълнението на които се стои прав. Акатистът е близък по форма до древния кондак. Състои се от 25 отделни строфи, всеки две от които, освен последната, образуват смислено звено. Докато древният кондак се състои само от икоси, в акатиста се редуват 12 кондака (kontakion, кратки песнопения) и 12 икоса (ikos, дълги песнопения). С изключение на първия, всеки кондак завършва с «Алилуя». Икосите завършват с припева на първия кондак, напр. припева «Слава на Тебе, Боже, во веки» (Акатист «Слава Богу за всичко»), припева «Господи мой, Господи, радосте моя, дарувай ми да се зарадвам на Твоята милост!» (Акатист към Всемогъщия Бог), припева «Радвай се, Невесто неневестна!» (Акатист на Пресвета Богородица). Последната, 25-та строфа на акатиста (кондак 13) представлява молитвено обръщение към прославяния. Сборниците с акатисти се наричат акатистници.
Първият от известните акатисти е бил посветен на Пресвета Богородица и е написан в памет на чудесното освобождение на Константинопол от нашествието на персите (626 г.). Това е указано и в текста на самия акатист: «Радвай се ти, която си прекратила поклонението на огъня». Наричан е Велик акатист (виж текста). По негово подражание са съставени много акатисти, вкл. от богословски и литургически неграмотни хора. Единствено Великият акатист е включен в богослужението, и според Устава се пее на повечерието в първите четири петъка на Великия пост по «статии», т.е. разделен на четири части (по три кондака и икос), а в петия петък се пее целият Акатист.
През VII – IХ в. акатистът е изместен като жанр от канона, но през XVIII – XIX били отново съставени множество акатисти. Акатисти се четат по време на молебен и при други богослужения. Извънбогуслужебната употреба на акатисти в молитвеното правило не бива да бъде за сметка на по-чистата поезия на псалмите, стихира или древните кондаци.